Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа

Продължаваме с обиколката на Роси към Близкия Изток. В началоот минахме през Диарбекир, а днес плътно ще приближим границата със Сирия. Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част втора

Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа

Хасанкейф

За първи път видях снимки от Хасанкейф в профила на един другар от couchsurfing-а. Това беше преди около година. Поразрових се и научих това-онова. Оказа се селище с хилядолетна история, разположено около бреговете на реката Тигър. Стратегичското му разположение го вкарва в табличките от Мари, което автоматично означава само едно – важен месопотамски център. Девет цивилизации са творили великолепни произведения в крайбрежните скали на Хасанкейф – крепости, дворци, училища, църкви, джамии, некрополи. Но Хасанкейф остава известен преди всичко с най-атрактивния и дълъг за средновековните разбирания мост над Тигър, дело на Артукиди и Айюбити. Днешната му известност се дължи на още един факт, който за съжаление е печален. Подлежи на потапяне във водите на един от многото язовири по течението на Тигър. До две-три години това ще е факт, ако общината, световната общественост и кандидатурата за вписване в ЮНЕСКО не свършат работа. Трябваше да побързаме да видим това място! Трябваше! Ето как го организирахме. От Диарбекирската автобусна гара „Илче” взехме автобус до град Батман.

В Батман се прехвърлихме на маршрутка и потеглихме за Хасанкейф

във ветровитото утро на 11 февруари. Пейзажът беше много специален – голи хълмове; сонди за добиване на петрол (дааа, в района е открита доста от скъпоценната течност, сондата даже стои върху герба на Батман); шатри за приютяване на добитък; ниски и боядисани в експресивни цветове кюрдски къщи. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Шатри за добитъка"][/caption]

Във втората половина от пътя започнаха да се появяват издълбани в скалите пещери, гледка, която с нещо ни напомни за троглодитското село Уплисцикхе в Грузия. Маршрутката спря точно на новия мост над реката Тигър и ние тържествено се изтърсихме върху тази свещена (горно)месопотамска земя. За посетителя няма големи затруднения накъде да тръгне, маршрутът е предначертан. Поема се по централната улица, която води към крепостта и скалните дворци. Продавачи на сувенири ще ви придърпват от всички страни, ще забележите типичното за района тъкано пано, което виси почти във всеки магазин. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Централната улица, джамията Ел Ризк и крепостта"][/caption]

Айюбитската джамия Ел Ризк

се извисява над всичко останало, спирате да я огледате и виждате в двора ѝ множество хора, отдали се на съзерцание. Всички погледи са отправени към митичния мост над Тигър. Водата изглежда чиста и синя. Спирате там с останалите и снимате. Бяха ни казали, че Хасанкейф е любимо място за отдих на хората от целия регион през уикендите. Около реката има множество ресторантчета, които сервират прясна тигърска риба. Ядеш си рибата, гледаш реката и отмаряш. В този студен и ветровит ден нямаше шанс да изпитаме това блаженство. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Старият мост над Тигър"][/caption]

Разстоянието между двата средни стълба на моста е 40 метра и сводът е бил от дърво, за да може лесно да се премества и намества в случай на заплаха. Някои историци смятат, че именно дървеният свод е съкратил живота на моста. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Старият мост над Тигър"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Старият мост над Тигър и мавзолея на Зейнел бей вдясно"][/caption]

Върнахме се към джамията, известна с това, че името на бог е изписано по 99 начина между орнаментите на минарето.

За нас обаче тази джамия придоби съвършено друга стойност, защото на върха на минарето ѝ си оправяше перата... щъркел. Честита пролет, казахме си ние, остава да си сложим мартениците и да потърсим тутакси цъфнал клон. Тук ще изпреваря събитията като докладвам, че поставихме мартениците на точната дата и ги свалихме в Ливан – в древния Библос, където храсти и дървета вече цъфтяха с пълна сила. В онзи мразовит ден

в Хасанкейф продължихме към крепостта и скалните дворци

Тук обрахме плодовете на един от рисковете на туризма извън сезона – ремонт на обекта и подготовка за високия сезон – март и април. Т.е. пътят към скалните дворци беше преграден и само обективът ни се приближи леекичко до тях. Но нищо, така ни тръгна още от България – направихме опит да посетим музея в Хисаря, който винаги сме харесвали. Само че... го заварихме в ремонт в края на януари. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Крепостта"][/caption]

Крепостта е «гравирана» върху и вътре в самите скали и се възправя на 100 метра над реката. Красиви човешки творения върху красиви природни феномени – увертюра към набатейското чудо в Петра, съвършено подобен архитектурен принцип. Точно в началото на крепостта пътят към седемте порти, дворците и накогашните джамии беше преграден. Тайничко се ядосвах, защото си бях наумила за съзерцавам реката и долината от Малкия дворец. Очевидци се заклеваха, че тази гледка спирала дъха!

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Към дворците – малкият е построен от Айюбитие, а големият – от Артукидите"][/caption] Задоволихме се с възможното и тръгнахме по обратния път, за да изследваме и други части на поречието. Децата си палеха огън за сгряване, малкото туристи се шмугваха в ресторантите за поредния чай или порция риба. Ние подминахме новия мост и продължихме да следваме Тигър. Гледката на отсрещния бряг беше повече от живописна – тъмните отвори на скалните пещери и шарените кюрдски къщи над тях създаваха интересен цветови ансамбъл, който можете да си интерпретирате символично както си поискате. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Покрай река Тигър"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Покрай река Тигър"][/caption]

Подминахме мотела и единствения къмпинг (Хас Бахче) на Хасанкейф, посъбрахме още студ в празното поле и тръгнахме по обратния път да дирим препитание. След още една фотосесия на стария мост взехме маршрутка към Батман. Напуснахме този център на Артукидите с надеждата, че в Мардин – втория им център, ще имаме по-голям късмет да се насладим на архитектурните им шедьоври.

Мардин

Сбогуване с диарбекирския домакин, който ни закара до автогарата, за да вземем автобуса за Мардин. Времето не обещаваше приветливост, но пътят не чака. Малко преди града ни спряха за проверка на документите за първи път откакто бяхме пристигнали в Югоизточна Турция. Всичко мина кротко и спокойно и след минути автобусът ни остави на някаква спирка в новия Мардин. Оттам взехме градска маршрутка, не се налагаше да искаме помощ, защото си личеше от километри, че не сме тукашни и всички се надпреварваха да ни помагат. Схванахме, че във всеки от тези градове има по една Улу Джами (Велика джамия), която обикновено е в центъра, и това ново знание ни придаваше вид на адекватни и информирани хора. - Къде искате да отидете? - Искаме да стигнем до Улу джами! - Лесна работа, нямате проблем. Маршрутката се заизкачва към стария град и челюстта ми увисваше все повече и повече, защото онова, което бях гледала по снимките, бледнееше в сравнение с реалния Мардин. Ако в Диарбекир трябва да търсите и да влизате на специални места, за да усетите същността на града, то в Мардин няма такава нужда, защото той и като ансамбъл, и във всеки свой детайл е като музей. Този град ще ви грабне незабавно и без остатък. Възторгът, който изпитвах, очевидно ми придаваше вид на безгрижен малоумник, защото в момента, в който трябваше да сляза от маршрутката, ми беше все едно дали ще си взема раницата или ще я забравя, дали ще сляза или не; зяпах като зелено марсианче и блъскането във врати и хора не ми беше никакъв проблем. Както вече уведомих читателите, евтини хотели в тази част на Турция няма. Говореше се за един евтин, бекпекърски хотел в стария град, който никой, ама никой не препоръчваше. Оставаха... няколко бутик хотели, от които тайничко си бях избрала един със сладкото име

«Татлъдеде»

(татлъ означава сладко). Така или иначе бяхме планирали да останем тук само една нощ, щяхме да прежалим малко повече пари, за да нощуваме в някогашен кервансарай или хан, преустроен да посреща гости в наши дни. Намерихме хотела лесно, оказа се, че единственото свободно помещение е най-хубавото, с което хотелът разполага. Ние се поизпотихме, защото бяхме погледнали цените и картинките на стаите предната вечер, но когато момчето от рецепцията написа на листче «150 лири», не можахме да повярваме. Защото за по-малко от 75 евро ни даваха най-хубавото от целия хотел. Значи отстъпка или бонус, или подарък за св. Валентин. Да, да, по някакви причини източните ни братя украсяват с червени сърчица и празнуват любовния празник, пък дори и да е нагласено така само заради чужденците... Но за валентинския декор ще разкажа в сирийската сага. Е как да се въздържа да ви покажа хотела в подробности? Още повече, че именно от терасите на «Татлъдеде» успяхме да видим месопотамската равнина и Сирия в далечината, но също и онова, което прозираше през февруарската мъгла нагоре към върха на хълма.

Стаята ни в «Татлъдете» бутик хотел

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Терасата на 580-годишната постройка, чиито горни етажи имат 240-годишна история"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Терасата на 580-годишната постройка"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="«Татлъдеде» в цял ръст"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Поглед към Месопотамия"][/caption]

Съзнанието ни вече беше «променено», както биха казали психолозите за изпадналите в транс, в хипноза или в наркоза. Нищо не можеше да ни спре да обикаляме този град до припадък. Аналози на мардинската архитектура има в Савур – градче, което се намира сравнително наблизо и е получило прозвището «малкият Мардин» и в Мидиат – центърът на Тур Абдин. Освен множеството джамии, медресета и бани, в Мардин имаше христиански църкви; забележителни светски сгради (като тази на пощата и на първото девическо училище, открито в Османската империя); музеи; кервансараи и ханове. Ако със закритите и откритите пазари вече бяхме свикнали, то с тесните стръмни улички, по които е по-вероятно да срещнете магарета, отколкото мотори, не бяхме привикнали все още. С всяка обиколка, с всяка стълбичка, която ни изкачваше по-нагоре и по-нагоре, попадахме в леко мистериозна средновековна атмосфера и нямаше насита, нямаше спиране въпреки суграшицата, която не обещаваше да спре скоро и съвсееем лекото шубе (говоря за себе си) от пустите сокаци и срещите със случайни минувачи. Почти бяхме достигнали до последния ред къщи на най-високото, когато видяхме забранителни надписи, според които не можехме да продължим към крепостта. Военна зона, достъпът забранен. Заслизахме по някакви стълби и придвижвайки се почти на сляпо, т.е. лабиринтообразно, се добрахме до сградата на пощата, пред която изпихме по един чай в началото на обиколката. Ето важните етапи от разходката ни в снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Сградата на музея, където се е помещавала сирийската католическа патриаршия – 1895 г."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Първото девическо училище, отворило врати в Османската империя"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Сградата на пощата, гледана откъм джамията Шейхидие"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Пощата, гледана от височина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="По улиците на Мардин"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Историческа турска баня"][/caption] Просто ще побързам да дам връзка към албума с всичките ни снимки, защото се изкушавам да продължа да ги лепя тук. Да! Мардин е голямо изкушение! За жените той е особено опасен, защото хлътнете ли в някой от дюкяните за сребърни накити, няма излизане. Най-прекрасното сребро и най-прекрасните изработки, които съм виждала в живота си. Цените въобще няма да коментирам, защото няма да ми повярвате – просто отидете в Мардин и проверете сами. Един образ ще ви преследва навсякъде в този град – този на

богинята на змиите Шахмеран

– източноанадолската «сирена», половин жена, половин змия:

Богинята на змиите Шахмеран

В единственото българско четиво за град Мардин се прокарва идеята, че мардинци никак не били любезни, сякаш човек е в някаква «друга» Турция. Нашият опит не потвърди това твърдение. Напротив, направи ни впечатление, че хората по малките улички ни поздравяваха така, както у нас се поздравяват планинарите. Освен поздрава често дочувахме и някакво пожелание за «берекет». Търговските набези спрямо туристите не са лепкави и зловредни каквито бяха на други места по маршрута ни. Близо до Улу Джами един уличен продавач предложи да ни предреши като кюрди и да ни снима. Но не ни накара да си платим за дегизировката, нито да купим куфията (кърпа, шал за глава). Тук се налага да направя някои уточнения относно цветовата символика на куфиите. Понеже в Мардин етническото разнообразие е по-голямо от това в Диарбекир, започна да бие на очи, че някои от мъжете носят черно-бели карирани куфии, а други – червено-бели. Едва в Шанлъурфа научихме, че кюрдите се «символизират» чрез черно-белите шалове, а арабите – чрез червено-белите. В Сирия и Йордания обаче с черно-бели куфии се сигнализират преди всичко палестинците, а с червено-бели – някои от бедуините и арабите. Това не пречи да срещнете хора с напълно бели куфии, а пък в Шанлъурфа – с лилави, при това носени и от двата пола. Мардин, Мардин! Как да те забравя и как да те прежаля?! Суграшицата премина в сняг в последния час преди мръкване и ние волю-неволя тръгнахме към хотела. Преминавайки през изключително колоритния пазар в съседство, видяхме достолепни госпожи да товарят покупките си в дисагите на магарета – очевидно единственият нормален превоз по стръмните сокаци на приказния град. В «Татлъдеде» беше топло и уютно. Красиво украсеният ни таван ми се струваше висок колкото небето, а раницата ми стоеше някак си чуждо и пролетарски върху красивия мозаечен под. Напуснах топлата стая, за да се отдам на последни съзерцания от просторната тераса на хана. Светлините създаваха впечатление за киш ниш, т.е. за скъпо диарбекирско колие, което ти идва да нанижеш на врата си и да не го пускаш на никаква цена. Закуската само подсили тъгата заради заминаването. Планът ни да посетим грандиозния Шафранов манастир в околностите на Мардин (Deyrü’zzafaran Monastery) пропадна заради мокрия сняг и почти непрогледната мъгла, с които утрото ни изненада. Да тръгваме на запад, да тръгваме към Шанлъурфа, пък може там да е по-слънчево!

Шанлъурфа

Малко преди 13:00 часа вече бяхме положили багажа в един непретенциозен, но удобен и с централно разположение хотел. Имахме около 4 часа до мръкване и трябваше да направим всичко възможно, за да видим двете свещени езера и да посетим пещерата, в която според мюсюлманите се е родил Ибрахим – Авраам, а според старозаветните текстове е преминал оттам на път за ханаанските земи. Ако Диарбекир е базалтовият град, а Мардин – пясъчно-жълтият, то Шанлъурфа е белият град. Урфа, както за кратко градът се нарича, е пилигримски център за хора от поне три религии, но значимостта му за Европа се измерва в друго. Кръстоносците, които правят държава за около 50 години там, се оказват вдъхновени от предислямската и ислямската архитекура, и ако не друго, те пренасят по родните си места поне островърхите арки. В историята на готиката тезата за ориенталското влияние се обсъжда напълно сериозно. Това влияние е проникнало в Европа основно чрез кръстоносците и през Сицилия и Испания - основните врати за проникване на арбаската култура на континента. Последвахме кафявата табела с надпис

„Балъклъгьол” /”Езерото с рибите/

и скоро достигнахме до красив парк. На известна височина от дясната му страна белееха нови постройки в традиционен стил – до една действащи като магазини за сувенили и сребро. Продължихме към свещените езера и скоро се оказахме при шараните.

Голямото езеро с шараните е директно свързано с Авраам според легендата

Царят Немрод, който не приемал своеволието на Авраам, подготвил сложно съоръжение /тип клада/ и хвърлил пророка в пламъците. Милостивият бог превърнал пламъците във вода, а въглените в шарани. Мястото, от което Авраам е хвърлен в кладата се увенчава от две колони, стоящи близо до крепостта, а на мястото, на което е паднал, е построена джамията „Дюшеме”. По-нови джамии са построени от дясната страна на езерото, ако го гледате с гръб към входа. По-близката ... е разположена така, че в да се оглежда във водите на езерото красиво. Шараните не са особено вдъхновяваща гледка – много са, огромни са, хищни са. Всеки, дошъл тук на разходка, се чувства морално длъжен да ги храни и ... да се снима с рибите. И ние се представихме така. Обиколихме езерото два пъти и тръгнахме към

второто езеро, което е посветено на ... – дъщерята на Нимрод, последователка на Авраам

В това езеро хората се разхождат с лодки, а после пият чай в някое от многобройните заведения в парка. Красиво е, не ще и дума. Чай пихме и ние, но след като продължихме по „Авраам” маршрута, т.е. отидохме до пещерата, в която мюсюлманите предполагат, че се е родил. Преминахме през пищна джамия, постоена пред входа на пещерата... , събухме обувките и всеки от нас влезе в съответното помещение – мъжът при мъжете, аз – при жените. Заварих молещи се /предимно млади/ жени, една масичка с няколко Корана за желаещите. Свещеното място е отделено с масивно стъкло и пряк достъп със скалата няма. За желаещите има свещено изворче, от което могат да пият вода. Снимането е забранено. Коленичих и аз за минутка, не е прилично да се смущават молещите се с шум, приказки, разходки. После си тръгнах. Очаквайте продължението Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
2. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
4. Из Сирия и Турция през 2007г. (4)
5. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
6. Из Сирия и Турция през 2007г. (5)
7. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
8. До Сирия през кюрдските райони на Турция(2)
9. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
10. До Сирия през кюрдските райони на Турция(1)
11. До Сирия през кюрдските райони на Турция(4): Пустинята, Дамаск и Анталия на връщане
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)

Прочети цялата новина

Свързани новини: