Вкусен социализъм!

Едно от първите явления, което всеки чужденец забелязва в България, е носталгията по социализма. Дали точно носталгия, или някакъв друг синдром по миналото е завладял българина, не мога да кажа със сигурност. По ред причини, не е никак лесно да забравиш „онова“ време.

 

Огромните, възвеличаващи паметници, окичили площадите на всеки малък и голям град и село, десетилетия наред (и десетилетия напред) няма да ни позволят да забравим отминалите времена.

 

Иначе вкусен си беше социализмът, спор няма. Въпреки че самата аз мога да се определя по-скоро като дете на постсоциалистическото десетилетие, вече поразмътените спомени от родните лакомства няма да ме напуснат скоро. Избор нямаше, но за какво му е на човек такъв, когато си знае, че родното е най-добро!

 

В тази своеобразна селекция на любимите соц лакомства място си намират...

 

Бонбоните „Лакта“

 

Въпреки че и днес можете да си закупите такива, вкусът едва ли ще ви се стори същия!

 

Дали защото сме се превърнали в разглезени чеда на капитализма, но „Лакта“-та не е същата, измама няма. Посещението при баба и дядо винаги беше увенчано с пълен с бонбонки джоб.

 

Както и с...

 

Любимите жукеи

 

Честно казано, спомням си само, че много ги обичах, но нищо повече! Май бяха нещо средно между паста и кексче? Очите ми се изпълваха с радост, когато ги виждах на масата. О, а скаличките! Всеки път, когато видя скалистото лакомство в някоя сладкарница, си купувам с надеждата отново да изпитам онази наслада. Уви, и скаличките не са същите!

 

Сладолът „Ескимо“

 

Спомням си, че един никога не ми беше достатъчен. Всъщност сладоледите от машина също не бяха за изхвърляне. Никога няма да забравя как с малкото ми братче се разхождахме под ръка до съседния блок, в чието мазе се продаваше сладолед (после сядахме на някоя пейка и похапваме тайно, с ожулени от колелото колена). Нещо като днешните клек-шопове, но само за сладолед! Децата се суетяха с бабите си и скимтяха за „още една топка“. Ех, детство, детство...

 

Шоколад „Кума Лиса“

 

Облизвахте си пръстите и муцунките, нали? Досущ като приказките за хитрата лисица, този шоколад не напускаше детския ум и честичко го глождеше. И има защо. Днес "Кума Лиса" е възродена от известна компания. За съжаление, не мога да кажа дали е „като от онова време“, тъй като не съм го опитвала.

 

Дъвки „Идеал“ и „Love Is”, задължително произнесено като „Лове ис“

 

Хубаво беше, че научавахме за любовта от любопитните картинки, скрити в дъвките, а не от клюкарските списания, сериали и т.н. Убедена съм, че ако се поразровя из най-старите си учебници, между страниците ще открия някое любовно послание. А пък с дъвките „Идеал“ наистина ставаха най-идеалните балончета. И вие сте се състезавали за най-голямото балонче и после сте умували как да отлепите дъвката от нослето си, няма начин да е другояче!

Захарните петлета и ябълки

 

Приготвяхме си ги у дома. Наскоро се сетих, че на тавана в бабината къща някъде се търкалят въпросните формички-петлета, изработени от моя баща. Задължително трябва да ги открия и да възродя традицията!

Не толкова от носталгия по социализма, колкото от умиление към отминалото детство.

Милена Димитрова

Прочети цялата новина

Свързани новини: