Милен Миланов: „Много шум за нищо” в театър „Българска армия” доказа, че Шекспир е любопитен за всяко време и за всяка публика

Шекспировата комедия „Много шум за нищо” празнува забележителен юбилей – 200 представления и 15 години на сцената на театър „Българска армия”! На 6 февруари феновете на култовото представление ще се съберат отново в театралния салон, за да видят поредната изява на звездния екип. Спектакълът на носителя на „Икар” за цялостно творчество Красимир Спасов забавлява и вдъхновява и доказва жизнеността си без аналог на българската театрална сцена. Над 180 000 зрители изживяха любовната магия на „Много шум за нищо”, заедно със звездите на няколко поколения актьори,

Съучастниците в интригата са любимците на публиката Иван Радоев Иван Ласкин  и Веселин Ранков , Милен Миланов  и Мирослав Косев , Вълчо Камарашев  и Алескандър Дойнов, чаровните Екатерина Стоянова и Гергана Данданова, забавните и хитроумни участници в любовната игра Георги Новаков, Стойко Пеев, Мирослав Пашов, Мимоза Базова, Георги Къркеланов и Ненчо Илчев.
Актьорът Милен Миланов увлекателно ни връща в историята на „Много шум за нищо” и професионално прогнозира бъдещето на постановката.


Г-н Миланов, вие сте един от ветераните в „Много шум за нищо” – играете във всички представления на постановката от премиерата до днес,. Какво е според вас значението на този спектакъл за българския театър?

Два аспекта от тази постановка са изключително важни – единият, за нашия театър, другият, за театъра въобще. Постановката има вече над 200 представления – това говори красноречиво и за качествата на трупата, и за възможността и да поддържа едно заглавие толкова дълго време. За театъра въобще пък е важно обстоятелството, че в българското театрално пространство цели 15 години живее едно Шекспирово заглавие! В представите на хората Шекспир е най-големият, който едва ли не най-дълго може да оцелее на сцената. Това въобще не е така. И в наши дни, пък и в по-далечни времена, когато ходенето на театър бе едва ли не навик, а публиката бе наистина многобройна, Шекспир не се е задържал дълго на сцената. Много по-лесно бе да се задържи едно публицистично представление, защото театърът беше мястото на протеста.
„Много шум за нищо” съдържа художествени истини за житейски факти – и по драматургия, и по постановка, без нищо публицистично, дори може да се каже, че точно този спектакъл пренебрегва публицистиката. Но въпреки това публиката иска да го гледа и пълни салона цели 15 години! Кой знае, може би това е нов вид протест. На това представление влизат хора, които по някакъв начин протестират срещу всекидневието, срещу това, което ги заобикаля

Поколения актьори преминават през „Много шум за нищо”. Може ли да се каже, че спектакълът е нещо като школа и визитна картичка на театъра?

В този спектакъл в премиерния състав присъстваха актьори като Стоян Стоев, Асен Кисимов, Петър Гюров, които вече не са между нас. Те се изявяваха в три важни роли. Театърът намери сили да подмени изпълнителите в тези три от водещите роли на „Много шум за нищо”. В премиерния състав бяха Камен Донев и Стефан Вълдобрев, които по – късно също бяха сменени. Илия Добрев, Георги Къркеланов и Ненчо Илчев влязоха по-късно в спектакъла.
В тези 15 години изгряха звездите на Иван Радоев, Стефания Колева, Иван Ласкин, Кристина Янева, Анастасия Ингилизова и Йоана Буковска.
Две поколения актьори си дадоха среща в „Много шум за нищо” на 150-тото представление на 6 февруари 2010– тогава зрителите видяха с очите си уникално предаване на щафетата на "старите" към "младите" актьори. Камен Донев символично "излезе" от образа на Клавдио, за да "влезе" в него Боян Младенов. Същото направиха Стефания Колева и новата Маргарита - Гергана Данданова, Юлиан Малинов влезе в ролята на Бенедикт на мястото на Иван Радоев, а Лидия Инджова замести Кристина Янева като Беатриче. В този смисъл „Много шум за нищо” се превръща и в нещо като школа за растеж на актьорите. В крайна сметка при всички превратности на театралното ни битие театърът удържа на спектакъла и го поддържа цели 15 години. Този факт не може да не ни радва! В този смисъл може да се каже, че „Много шум за нищо” е една от визитните картички на театър „Българска армия”, феномен, уникален за българския театър.

Всичко тече, всичко се променя! Промени ли се и „Много шум за нищо”?
Изключително много. Историята разказвана повече от 5 столетия на театралните сцени по целия свят ни връща в романтичния 16 век и в още по-романтичната Сицилия, където любовта оплита в мрежите си нашите герои, „тъй че обладани от любовно чувство и след премеждия безброй, накрая укротени в щастие и брак скрепени, се отдават на взаимната си страст Радостното е обаче че този разказ продължава да се харесва на публиката и да и доставя удоволствие. През годините имаше моменти, когато публиката в театъра намаляваше, тогава се заговори и за сваляне на постановката. Тогавашният директор Митко Тодоров бе готов да го стори, защото театърът е предприятие, а неговият ръководител, освен всичко друго, е и бизнесмен, който живо се вълнува от приходите. „Митко, не посягайте на „Много шум за нищо”, помолих го тогава. Директорът се вслуша, той самият беше и продължава да бъде ръководител с добър нюх за онова, което носи успех. И много скоро публиката отново започна да пълни залата, когато се играеше „Много шум за нищо”.
Неведнъж са шити нови костюми, защото старите бяха износени износени, освежаван е декорът, подменяни са аксесоари. Естествено, никой спектакъл не си прилича с предишния....
Хващам се за последните ви думи – никой спектакъл не си прилича с предишния. Не е възможно да не сте преживели комични и драматични случки, свързани с постановката?
И още как! Точно след атентата срещу кулите близнаци колегата Ненчо Илчев излезе на сцената облечен като Осама бен Ладен. Беше ужасно, мнозина се втрещиха, актьорът аха да отнесе наказание. По време на гастрола ни в Албания играхме на една открита сцена при огромен интерес от страна на публиката, въпреки че нямаше превод. Това ни ентусиазира, но едва издържахме на атаките на комарите – целият актьорски състав привърши участието си изпохапан и подут. Твърде много сме пътували с „Много шум за нищо”, случвало се е да играем в толкова студен салон, че дъхът ни замръзва. Но при претъпкана зала стискаш зъби, забравяш за студа и играеш от уважение към публиката.
Вие сте много колоритен в ролята на Борачио – пребит, кръв тече от лицето ви. Как се чувствате в кожата на този персонаж?
Превъзходно. Гримът наистина е тежък. Боя – колкото щеш, не е проблем да ме окървавят. Обичам да се гримирам сам, а за "Много шум за нищо” го правя с още по-голямо удоволствие. По пиеса ме бият яко, естествено, след побоя цялата ми уста е кървава и сополива. С десгримьор (течността за почистване на грим – б.а) си правя сополите под носа. И ми е забавно, когато трябва да целуна ръката на Георги Новаков с тази мокра уста.

Прочети цялата новина

Свързани новини: