“Хорсгейт” или как румънските товарни коне стигнаха до чиниите

Ройтерс

Флориан Думитру, подобно на милиони фермери, поддържащи стопанство за лични нужди, в Румъния, втората най-бедна страна в Европейския съюз, няма да има никакъв избор, когато конят, с който обработва малкото си парче земя, не може вече да изкарва прехраната си.

“Какво да правиш, когато той вече не може да оре или да дърпа каруца? Просто го продаваш на кланицата”, казва 40-годишният Думитру, който живее в Пороския, където се намира една от най-големите кланици в Румъния.

След като бъдат заклани, някои от румънските коне - единствената възможност за много фермери, които не могат да си позволят трактор - поемат пътя към Европа, през преработватели, прекупвачи и като крайна точка се оказват замразено месо, маскирано като говеждо.

Разрастващата се глобализация в хранителната продукция и натискът на търговците на дребно за намаляване на цените създаде ужасно сложна верига за доставки, особено за преработени храни, произведени от множество първоначални източници, което повиши риска от фалшификации, без значение дали с цел спестяване на пари или заради занижени стандарти.

Източници от тази индустрия казват, че кланиците плащат около 3,5 леи 1,07 долара за кило конско месо, но 5,5 леи за кило говеждо.

Животните, заклани в Румъния, изминават заобиколен маршрут до британските и френските трапези, през гръцки и кипърски търговци и френска компания, която доставя месо на люксембургска фабрика, собственост на друга френска фирма - Комижел. Все още остава неясно как и къде месото е станало “говеждо”.

Румънските власти твърдят, че кланиците отговарят на европейските стандарти и техните проверки са оневинили двата възможни източника на конско месо - единият в Трансилвания, а другият в Ботошан, близо до границата с Украйна и Молдова - заподозрени в повторно етикетиране.

“Ако търсите виновник в тази ситуация, то той е селската бедност в Румъния”, казва Стюарт Мейкъл, съветник по селскостопанските инвестиции, който ръководи ферма в Румъния.

“Това е част от много по-широкия въпрос за бедността в селските райони. Правителството покрива въпроса, а международната общност не се интересува много да разбере какво всъщност се случва.”

Селското стопанство в Румъния е остаряло, с неокрупнени земеделски земи - фермата на Димитру е по-малко от акър 0,3 хектара - и не се използва селскостопанска техника за тяхната обработка. За всеки квадратен километър обработваема земя в Полша се използват шест пъти повече трактори, отколкото в Румъния. Теглени от коне каруци споделят пътя с камиони.

Земеделска култура

Около кланицата “КармОлимп” в Уча де Жос, една от двете, оправдани от румънските власти по обвиненията в маркиране на конското месо като говеждо, конете все още орат платото в подножието на Фагарашките планини. В Румъния, където средната заплата е 350 евро на месец - една четвърт от минималната заплата във Франция - заетите в земеделието са 30 процента от работещите, но допринасят за едва 7 процента от брутния вътрешен продукт, според данни на Световната банка.

За сравнение това е 1-2 процента от БВП във Франция и Германия и 2-4 процента в другите бивши комунистически страни-членки на ЕС.

Изпълнителният директор на “КармОлимп” Паул Шонериу, чийто родители основали компанията през 1993 г., казва, че тя е произвела около 60 тона конско месо миналата година, по-малко от един процент от нейния оборот. По-голямата част от дейността й са продукти от свинско месо.

“В Румъния конят не е знатно животно, както е в Англия; той просто е животно за работа”, казва той. “Когато се превърне в тежест поради своята възраст или липса на прехрана, румънският селянин се опитва да изкара пари от него.”

Шонериу, висок, тъмнокос, 29-годишен, е от добро семейство. Местната преса посочи неговия брат Валентин като най-богатия член на правителството, когато той беше назначен за заместник-министър на земеделието миналия месец. Семейното му богатство се оценява на повече от 25 милиона евро.

Говорейки в своя офис сред модерни, сиво-сини сгради, разпръснати сред ...

Свързани новини: