За ползите и вредите от орязването на банкерските бонуси

Шок и ужас в банковите среди - по решение на Европейския съюз бонусите на банковите мениджъри ще бъдат орязани радикално. Дали с това започва ловът на омразните богаташи в банковия сектор? Сезонът бе открит във Франция - с данъка от 75 процента върху доходите над милион. Междувременно дебатите за въвеждане на данък за богатите тръгнаха и в Германия, Австрия и Швейцария. Брюксел ги изпревари, като наложи горна граница за бонусите на банковите мениджъри, които от догодина вече няма да могат да надхвърлят два пъти доходите им.
В момента обичайната практика е топ мениджърите в банковия сектор да си докарват от бонуси 10-кратно повече от годишния доход - така са свикнали, това и очакват. И то не само в Европа - в Съединените щати президентът Обама води епични битки с републиканците за прокарването на извънредни данъци за заможните, а китайското комунистическо ръководство обмисля нова схема за данъчно облагане и субсидиране на държавните концерни, за да намали разликата между бедните и богатите.
Четейки тези редове, много хора ще си кажат - така им се пада на богаташите! Окуражени от това, че цели правителства и обществеността са възмутени и вече реагират, привържениците на идеята за засилен контрол над банките потриват доволно ръце. В общия хор се включват и медиите: "Много сме", уверява коментаторът на "Зюддойче цайтунг" Хериберт Прантъл, а Дейвид Гребер го допълва, че дълговете са още една причина, поради която "капитализмът скоро ще изчезне". Но верни ли са заключенията на експертите? Прави ли са, като ни уверяват, че богатите ставали все по-богати, докато бедните обеднявали все повече? През последните 20 години доходите на трудещите се в брутно изражение плюс социалните отчисления са се увеличили двойно при инфлация от около 60 процента. Както сочат данните, социалното неравенство в Германия и Швейцария е константна величина, докато в Австрия намалява. За разлика от Америка и Китай, където ножицата между бедните и богатите продължава застрашително да се разтваря.
И още няколко цифри: десетте процента най-богати хора в Германия и Австрия внасят между 55 и 60 на сто от постъпленията в хазната, а в Швейцария техният дял е дори 80 процента. В същото време хората от долната половина на обществената скала внасят едва 2,5 процента от данъците в Австрия и Швейцария и около 5 процента в Германия. Освен това високите данъчни ставки влизат в сила на доста ниско ниво - в Австрия от 60 хиляди евро нагоре данъчната тежест е 50 %, а в Германия доходите над 250 хиляди евро се облагат с 45 %.
Тези факти не са в полза на откриването на сезона за лов на богаташи, казва по този повод бившият австрийски канцлер Волфганг Шусел - та нали обществото се нуждае спешно от нови импулси за растеж! И защо високите бонуси, раздавани на спортисти и хора на изкуството, не дразнят така обществеността, както бонусите в политиката и бизнеса, пита Шусел. Собствениците на фирми и надзорните съвети са призвани да намерят вярната формула и да въведат по-реалистично заплащане на труда на топ мениджърите, вместо това да става със спускани отгоре директиви. Защото в противен случай неминуемо държавата ще реши, че сама трябва да определя всички заплати. Не, благодаря, това вече сме го виждали преди!

Прочети цялата новина

Свързани новини: