“Зелена Германия” - кой плаща сметката?

Германия открива, че хубавите неща си имат цена. Страната, която е една от най-индустриализираните на планетата, прави зелена революция.

В съответствие с т. нар. Енергиен преход (Energiewende) икономиката е преустройвана, за да се справи със затварянето на всички ядрени електроцентрали и рязкото увеличаване на вятърните и слънчевите централи с цел да се запълни отворилата се празнина.

Към този момент възобновяемите източници осигуряват около една четвърт от електроенергията в Германия, но целта е техният дял да бъде повишен до 80 % до 2050 година - една истинска “зелена революция”.

Кой обаче плаща за тази смелост?

Избухна спор по въпроса, тъй като сметките за електроенергия на домакинствата скочиха. Има дебати дали големите промишлени предприятия трябва да поемат по-голяма част от цената за зелената трансформация. При това те ще стават все по-горещи през тази изборна година.

Има освен това дебат кои са майката и бащата на революцията. Решението за преминаване от атомната енергия към възобновяеми източници бе взето първоначално при съвместното управление на социалдемократите и Зелените, т. нар. червено-зелена коалиция.

То обаче бе отменено от канцлера Ангела Меркел и след това взето наново от нея преди две години. Меркел, която се е занимавала с наука, прецени, че ядрената катастрофа във Фукушима, Япония, е извадила на показ реалните опасности от атомната енергия, така че рискът трябва да бъде преизчислен.

Потребителите плащат

Навремето управляващите от всички цветове на политическия спектър се обединиха около мнение, че преминаването към зелена икономика ще бъде платено чрез повишаване на сметките за електроенергия на домакинствата. Възможен вариант бе парите да дойдат от данъците, но решението в крайна сметка бе да платят потребителите.
Сега те дават да се разбере, че това не им харесва, особено след като допълнителната сметка се увеличи рязко.
“Най-голям (дял от) сумата, която отива за инвестиции във възобновяемите енергийни източници, идва от частните домакинства”, обяснява един от водещите германски икономисти, професор Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания в Берлин. “Над 50% от инвестициите в соларни (панели) и вятърни турбини идват от тези домакинства”, уточнява тя.

Широкоразпространени изключения

Когато схемата бе въведена, тежката промишленост, която се конкурира в международен план, бе освободена от допълнителното облагане.

Аргументът, с който тя издейства да бъде изключена и който бе приет, бе, че големите стоманодобивни компании или алуминиевите пещи, например, имат чуждестранни конкуренти, така че ако техните разходи за електроенергия се повишат чувствително, това ще облагодетелства конкуренцията, както и че няма кой знае какъв смисъл от “озеленяването” на икономиката, ако това означава отслабване на най-големите фирми.

Все повече и повече предприятия обаче започнаха да искат да бъдат освободени от плащането на цената за зелената трансформация. При това не само едрият бизнес.
Зелените активисти приведоха довода, че компаниите за обществен транспорт също трябва да бъдат освободени, тъй като осигуряват алтернатива на автомобилите. Техният аргумент също бе приет. “Почти всички могат да си издействат сега това освобождаване”, казва професор Кемферт.

“Частните домакинства трябва да платят остатъка, а той става все по-голям и това е несправедливо”, обяснява тя.

Щедри стимули

На всичко отгоре правителството реши да предостави щедри стимули на компаниите и хората, които инсталират вятърни турбини и соларни панели. Те получават гарантирана изкупна цена на произвежданата от тях електроенергия за период от 20 години. В резултат вятърните централи оформиха пейзажа в провинцията. Над половината соларните панели в света сега са в Германия.
Въпросът е в това, че колкото повече соларни панели и вятърни турбини биват инсталирани, толкова повече се повишават сметките.

Според едно изчисление допълнителната сума, които потребителите плащат за електроенергия, е скочила през последната година с 50%, така че средностатистическото ...

Свързани новини: