Афганистан – какво се получи добре?

Какво се обърка в Афганистан след американската инвазия е болезнено ясно, но може би по-интересният, и със сигурност по-неизследван, въпрос е какво всъщност се получи добре?

Знаете ли в коя азиатска държава продължителността на живота се е увеличила с невероятните 18 години само за едно десетилетие, докато от страна с предимно селско население тя се превръща в една от най-бързо урбанизиращите се държави в света, а бутният й вътрешен продукт се увеличава десетократно, пита списание "Форин полиси" (ForeignPolicy.com).

И отговаря: Това не е Япония през 60-те, Сингапур през 70-те, Южна Корея през 80-те, нито дори Индия през 90-те. Страната, за която става въпрос, е Афганистан след падането на талибаните.

Какво се обърка в Афганистан след американската инвазия е болезнено ясно – от плашещите нива на корупцията до тревожното увеличение на нападения над части на НАТО от страна на афганистански войници и полицаи.

Не всичко обаче се обърка. Затова може би по-интересният, и със сигурност по-неизследван, въпрос е какво всъщност се получи добре? (Вж. фотогалерия)

След падането на талибаните през ноември 2001 г.

Афганистан изглеждаше като Германия след Втората световна война –

страната беше опустошена, селата бяха обезлюдени, близо 6 млн. от 15-те милиона афганистанци бяха избягали в Пакистан и Иран, а повече от 10% от населението на страната беше избито по време на предхождащите две десетилетия войни.

Днес Кабул е възстановен. Близо 5 млн. афганистанци се завърнаха по домовете си. (За сравнение само малка част от двата милиона иракчани, който избягаха от страната си при последния военен конфликт, са се завърнали). Освен това на Афганистан вече се гледа с друго око, по-различно отколкото през 2001 г.

Да започнем с очевидното – талибаните вече не са на власт. Това движение бе дало убежище не само на Осама бин Ладен и "Ал Кайда", но и на почти всяка джихадистка бунтовническа групировка в ислямския свят.

След американската инвазия в Афганистан "Ал Кайда" загуби най-добрата си база – страна, в която бе развила нещо като паралелна държава. Групировката така и не се възстанови от тази загуба и последната й успешна атака срещу Запада бяха серията нападения в Лондонския градски транспорт през юли 2005 г.

Междувременно войната с "Ал Кайда" продължи да се води от Афганистан – командосите, които убиха Бин Ладен през 2011 г. излетяха от Джалалабад, а дроните, които нанасят тежки загуби на лидерите на групировката, продължават да използват афганистанските бази.

Въпреки че много критици на американския президент Барак Обама твърдят, че талибаните ще се завърнат на власт след изтеглянето на американските войски, шансовете това да се случи не с големи, твърди "Форин полиси". Проучвания на общественото мнение показват, че

подкрепата за талибаните в страната не надвишава 10%.

За това способства фактът, че афганистанците вече са живели под тяхната власт.

Талибаните затвориха половината жители на страната по домовете им, пречеха на жените да работят, а на момичетата – да ходят на училище. Въпреки че афганистанското общество остава много консервативно, пропорционално погледнато днес в парламента на страната има повече жени, отколкото в американския конгрес. А ако по времето на талибаните училище посещаваха по-малко от 1 млн. момчета, днес броят на учениците е 8 млн., а повече от една трета от тях са момичета.

Анкета, проведена през декември 2012 г., установила, че 33% от американците вярват, че страната им върви в правилната посока. В Афганистан процентът е 52.

Този резултат не трябва да ви изненадва, предвид какво представляваше страната по времето на талибаните – имаше само шест търговски банки, не особено ефективни. На практика нямаше телефони. Някога оживената столица Кабул се бе превърнала в призрачен град с под половин милион жители. Магазините не работеха, по улиците се движеха само няколко автомобила, а в 21 ч. настъпваше полицейски час. Единственият източник на информация бе радио "Гласът на шериата" и то бълваше талибанска пропаганда. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната беше около 2 млрд. долара – колкото на Буркина Фасо, и икономиката беше толкова зле, че дори докторите печелеха около 6 долара на месец. Само една десета от населението пък имаше достъп до здравеопазване.

Десетилетие по-късно БВП достигна 20 млрд. долара (макар голяма част от него да се дължи на чуждестранната помощ). Днес всеки втори афганистанец има мобилен телефон, а информацията стига до населението чрез десетки вестници и телевизионни канали.

Здравеопазването е достъпно почти за всеки. В резултат само за 10 години продължителността живота на афганистанците се увеличи от 45 на 62 години за мъжете и 64 години за жените. (На САЩ им бяха нужни четири десетилетия – от 1900 до Втората световна война), за да постигнат този резултат.

По някога немите улици гъмжи от улично движение и търговци.

Сп. "Форин полиси"

Прочети цялата новина

Свързани новини: