Зад гърба на Брюксел

Монс е само на час път от Брюксел, но животът там еa съвсем различен. В сърцето на провинция Валония ежедневието тече бавно и усмихнато, дори когато в Белгия няма правителство, а политиците спорят кой език е по-важен. Официално провинцията е в така наречената френска част, но езикът на бирата и забавленията определено е взел надмощие. Тук не се стичат огромни потоци туристи като в Антверпен или Брюж и, може би точно заради това, местните хора са неподправено гостоприемни и готови да споделят наздравицата и празниците си с непознати.Независимо дали ще пътувате с кола или с влака, който тръгва на всеки 30 минути от белгийската столица, след по-малко от час сте на гара Монс. Светла, чиста и просторна, самата тя си е важно място за града, където мнозина си определят среща. Още повече, че току-що измитият градски автобус, който ни сваля до центъра, е абсолютно безплатен. Това е градската политика в полза на чистия въздух. Пък и четирите маршрута, между които можете да избирате, са напълно достатъчни дори за туристическа обиколка. Пеш до центъра се стига за 10 минути.В сърцето на МонсНа по-малко от километър от гарата вече сте на големия градски площад (Grand Place), където гордо се изправя сградата на кметството. Това е сърцето на Стария град, каквото има всеки град в Европа. Но за разлика от много подобни места, площадът и кметството на Монс не са само пазители на многовековна история, а и място, където кипи съвременният живот със своите карнавали, с десетките бирарии, ресторантчета и кафенета. Още в първите пролетни дни те се превръщат в многоцветен кошер. Всички промени в живота на хората от средата на 13-и век насам минават през този площад. Готическата сграда пък била строена повече от два века, преди да се сдобие със собствен покрив. След това продължава да се разраства, като всеки градоначалник се опитва да остави следа със своя пристройка. През това време по площада минавали войските на победители и победени в многобройните войни на западноевропейските крале. Заради местоположението си градът бил желана плячка за всички. В мирни времена пък жителите му се радвали на охолен живот благодарение на търговията, която процъфтявала. Кулата с камбанарията – другият символ на града и негова гордост, се вижда от всяка точка на Стария град. El Catiau, както я наричат тук, е висока 87 метра и, погледната от площада, наистина прилича на страж. Построена през 1661 година, тя е единствената камбанария в Белгия, която прави впечатление със своя богат бароков стил. Той я отличава и от всичко наоколо. Гражданите на Монс много се гордеят с този факт и не пропускат да отбележат, че това е едно от нещата, които правят града им уникален. Сигурно имат основание, щом камбанарията е един от първите обекти в списъка на културното наследство под закрилата на UNESCO. За да се качите до върха обаче, ви трябва специално разрешение и не на последно място много добра спортна форма. Защото ви чака яко катерене – 366 стръмни стъпала. Ние предпочитаме да останем долу, на площада. Няма нищо по-приятно от това да седиш на пролетния припек с чаша бира в ръка – тук се предлагат повече от 200 вида, и да се наслаждаваш на шарения живот наоколо. Една от най-смешните, но и много вкусни бири, които си поръчваме, се сипва в чаша, която прилича повече на стъклен пясъчен часовник. Понеже, естествено, няма как да стои на заобленото си дъно, чашата върви в комплект със специална дървена стойка. Когато отпиете и я оставите, се чува нещо като „кльок, кльок” – смешен звук, който се получава при връщането на течността през тясното гърло по средата на чашата. Така си и поръчахме първото питие – като „кльок, кльок”, понеже не знаехме името й. Оказа се, че мнозина постъпват по същия начин. Ако имате късмета да попаднете през уикенда, в който се провежда биреният фестивал на Монсще опитате още много изненадващи неща. Белгийският бирфест започва още в края на февруари и обикаля от град на град. В Монс идва обикновено в края на първата седмица от май (тази година е планиран за 3-5 май), когато на едно място се събират производители на бира от цялата страна. Зевзеци успели да преброят над 400 вида от пенливата напитка, които се предлагат в панаирните каравани. Всичко, разбира се, е съпроводено с много музика и пъстри танцови групи, които внасят празнично настроение и удвояват шумотевицата, която съпровожда празника.Ако не сте фенове на легендарните белгийски бири или сте закъснели за фестивала, може да се окажете гост на Монс по време на една от най-интересните улични фиести, която носи странното име Doudou или Doucasse du MonsЗа неподготвените туристи има специален знак, по който да разберат, че градът очаква нещо необичайно - един прекрасен ден Grand Place осъмва без обичайната си премяна от яркожълти, червени, сини и всевъзможни други чадъри, които са постоянен негов атрибут от ранна пролет до късна есен. За оголването на площада си има добра причина. Малко преди обяд тук ще има такова стълпотворение, каквото не сме виждали и на най-многолюдните протести. Doudou води своите корени от Средновековието. През 1349 година Монс бил покосен от чума. В търсене на спасение градоначалниците решили да организират специална процесия с реликвата „Олтара на Валтруда”, който се пазел в малко селце в околностите на съседното селище Соание. По същото време друга група организирала пренасянето на олтара на Винсент – съпруг на Валтруда, до Монс. Когато двете процесии се срещнали на площада, се случило чудо – чумата изчезнала. От тогава насам всяка година 57 дни след Великден, процесията се повтаря. Постепенно програмата се обогатявала с нови герои ритуали. Как и защото са се смесили традициите, не е толкова важно. По-интересното е, че днес можем най-напред да проследим процесията, а след това и битката на свети Георги със змея. Всъщност, ако не знаете за какво става дума, може и да не се досетите, че огромната пластмасова играчка със смешни страшни зъби и бутафорна опашка, стърчаща на няколкометров прът, е точно змеят, който св. Георги е победил. Но и това няма никакво значение. Всеки на площада ще ви каже за какво става дума. Събитието се случва в неделя, на осмия ден от фестивала. Малко преди обед площадът буквално се пръска по шевовете от събралото се множество. Всички чакат чудовището и го викат оглушително. Знак за начало на ритуала е духовата музика, която идва с фанфари от някоя от малките улички наоколо и започва да обикаля в кръг. Как се провират музикантите през тълпата, никой не може да разбере. Междувременно специалният кръг в средата, покрит с пясък, се изпълва с акробати, които забавляват публиката. Когато се появят предрешените като рицари участници, яхнали истински коне, значи идва и змеят. Или по точно – избутва го група мъже, облечени целите в бяло и започват да го въртят в кръг, така че опашката му минава през тълпата. Смях и викове съпровождат опитите на всеки да го пипне за късмет – поверие, което със сигурност не датира от Средновековието, но пък е забавно, въпреки че понякога може да се окаже и опасно сред плътната тълпа, която се люшка насам-натам. Може би затова рядко ще видите малки деца на процесията или по-време на Lume’on, както тук наричат ритуала със змея. За малките отделно се правят специални тържества, така че хем да се забавляват, хем да бъдат защитени.











НИНА ТОМОВА

Прочети цялата новина

Свързани новини: