Съдията трябва да има активна позиция в управлението на системата

Един от неизследваните проблеми на натовареността на съдилищата е неравномерното съотношение. Някои от големите съдилища като София, Пловдив, Варна и други са свръхнатоварени, докато по-малките съдилища – и общи, и административни са с изключително ниска натовареност. Този проблем стои и в двете  крайности – свръхнатоварените съдилища не могат да осигурят качествено правосъдие, защото големият брой дела не позволяват да се отдели внимание на всяко едно от тях. Респективно, тези, които са малко натоварени, се деквалифицират, тъй като нямат възможност да упражняват професията по различни казуси. Това е едната част от проблема – видимата. Невидимата се отнася до това, че ВСС отчита и анализира натовареността единствено в количествен порядък. Т. е, измерват се брой дела и преписки. Смятам, че е важно да се види качествената страна на едно дело и да се определи колко сложно е то.

Какво се получава сега?

Един съдия може да разгледа десет несложни дела за кратко време и той ще се води натоварен. Респективно, на друг съдия, който гледа едно, но много сложно дело, може да не му достигне времето за същия период и той формално ще се води ненатоварен. Така че, простото сравняване на брой дела не ни дава отговор на въпроса за натовареността.
Ние се опитваме да намерим решение в последните няколко месеца на този проблем не само в комисията по натовареност към ВСС, но и в работната група, която включва сдружения на съдии и прокурори от цялата страна. Съюзът на съдиите също е в помощ, тъй като те работят по натовареността по проект от няколко месеца.
Усилията на тези формирования са в посока на създаване на методология, която да отчита качествената натовареност на съда. Дотук сме изследвали различни световни модели, които отчитат в дълбочина и комплексно натовареността. Предлагаме да създадем емпирична база, въз основа на която да определим сложността на делата, които се разглеждат в съдилищата. В основата на тази емпирична база е заложено проучване на времето, което съдиите отделят за разглеждане на различни видове дела. В момента изготвяме анкетни карти за наказателните, гражданските и административните дела, като идеята е тези карти да се попълват от възможно най-широк кръг съдии. Може и дори е желателно да съчетаем това проучване с метода на фокус групи от опитни съдии. Тези усилия, които ще отнемат и време, ще ни доведат до създаване на една методология за отчитане и анализ на натовареността според количествените и качествените критерии и ще ни даде обективна и сравнително пълна картина на натовареността. Това не е правено до момента в България, въпреки че се прави в повечето европейски държави, както и в страните от англосаксонския правен кръг – основно САЩ. Методите са различни, но в основата им е заложено времето, което е необходимо на съдията за разглеждането на различните видове дела. Това е обективният фактор.

Как се посреща идеята?

Посреща се добре, защото тя не е нова за съдиите. Те най-добре съзнават значимостта на този проблем, за който говорим. Впрочем, международните организации на съдиите, които дискутират въпроса, казват, че именно съдиите са тези, които най-добре могат да създадат този механизъм за отчитане на натовареността, тъй като съдийският поглед и доброто познаване на видовете дела е безценен. В такъв смисъл, административният орган, какъвто е ВСС, трябва да работи тясно със съдействието на съдиите. Това трябва да е общо дело.

Факторът „време“

Отчитайки количеството време, ние ще подредим видовете дела по сложност. Това ще ни помогне да установим т. нар. коефициент за сложност на делата. И по този начин ще може да се достигне до установяване на реалната натовареност на съдилищата, което ще залегне в основата на вземане на управленски решения. Като например – ако един съд има малко на брой, но сложни дела, той ще бъде определен за натоварен, а друг, който има голям брой леки дела, може да бъде определен за не толкова натоварен. В момента да се определя натовареността само по чистия брой дела, без да се отчита сложността им във взимането на управленски решения от типа – откриване и закриване на щатове в даден съд, в някаква степен е произволно. Тъй като тази методология, за която говоря, иска време, ние приехме, че има случаи, в които амплитудата на натовареността, да речем, между Софийския районен съд и други малки съдилища е драстично голяма. Въз основа само на цифрите (статистиката) и сега могат да се вземат управленски решения за незаети щатове. И затова нашата комисия изготви анализ на статистическите данни, които се събират във ВСС и предложихме закриване на щатни незаети длъжности в малки, ненатоварени съдилища и следствени служби и разкриване на такива щатни длъжности в Софийски районен съд, Варненски районен съд Пловдивски районен съд, които са свръхнатоварени. И да обобщя - методологията за измерване на натовареността ще ни даде общият поглед за действителната натовареност на отделните съдилища. В тази методология ще се съдържат и правила за определяне на индивидуалната норма на натовареност на съдията, тъй като тя е понятие, което включва множество други фактори.
Един съдия, освен че разглежда и решава дела, извършва и много други дейности, които пряко са свързани с правораздавателната дейност, макар и да не са част от същинското правораздаване. Съдията е длъжен да повишава квалификацията си, да участва в различни комисии, работни групи по различни законопроекти. Това е дейност, която трябва да се насърчава, а не да се подтиска. Съдията трябва да има активна позиция по отношение на процесите на управление на съдебната система. Съдебната система е специфичен вид власт, в смисъл че управлението не предполага административен контрол, както е в изпълнителната власт. Затова ролята на съдиите е много важна. В такъв смисъл отделните съдии трябва да участват в управлението на съдебната система – било в атестираното, в етичната регулация, ако щете дори, по бюджетните въпроси.

Още по темата: На блога на Калин Калпакчиев
http://kalinkalpakchiev.wordpress.com/

Прочети цялата новина

Свързани новини: