Кипърският парламент отхвърли данъка върху банковите депозити

Кипърските законодатели отхвърлиха категорично крайно непопулярния нов данък върху банковите депозити, предаде Ройтерс. С това те поставиха под въпрос международния спасителен план за изпадналата в затруднение страна членка на еврозоната, необходим за предотваряване на банкрута и срива на банковата система на Кипър. 56-местният парламент торпилира законопроекта с 36 гласа "против" и 19 "въздържали се" във вторник вечер. Един депутат не присъства на гласуването. Въвеждането на извънредния данък върху банковите депозити, стигащ до 9,9 процента, бе изискване, поставено от ЕС, за да отпусне на средиземноморската островна държава 10 милиарда евро спешна помощ. Текстът предвиждаше от "подстрижката" да бъдат изключени влоговете до 20 хиляди евро. Чрез данъка върху депозитите се очакваше да бъдат събрани 5,8 милиарда евро. ЕЦБ ще финансира кипърските банки до 22 март Председателят на Еврогрупата - група на министрите на финансите от зоната на единната валута - Йерун Дейселблум изрази съжаление по повод решението на парламента в Никозия. В интервю за холандска телевизия Дейселблум все пак потвърди, че Еврогрупата ще остане в готовност да помага на Кипър да осъществи необходимите реформи. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле изрази съмнение, че банките в Кипър ще могат да отворят отново врати, след като прекратиха дейността си в събота заради преговорите с международните институции. По думите на Шойбле двете най-големи кипърски банки ще мога за функционират само, ако разполагат с ликвидност, осигурена им спешно от ЕЦБ. "Някой трябва да обясни това на кипърците", каза германският министър в интервю за тв канал Це Де Еф. Веднага след гласуването Европейската централна банка (ЕЦБ) потвърди в комюнике готовността си да предостави на Кипър необходимите ликвидни средства в рамките на съществуващите правила. По-късно обаче австрийският министър на финансите Мария Фектер предупреди, че ЕЦБ ще прекрати финансирането на кипърските банки на 22 март, ако не бъде изработен нов стабилизационен план. "Кипърските банки няма да възобновят работа в петък, ако няма нов стабилизационен план. ЕЦБ ще престане да им  предоставя наличности в рамките на кредитната програма на еврозоната", посочи Фектер. В момента по принцип ЕЦБ отпуска на банките от еврозоната ликвидност срещу гаранция от ценни книжа, най-вече държавни облигации. Възможните варианти за изход от кризата При новосъздадената ситуация обаче банковата система на Кипър е изправена пред много предизвикателства. Ако не бъде намерено решение на въпроса, има опасност от контролиран фалит на двете най-големи банки на острова - Банк ъв Сайпръс (Bank of Cyprus) и Сайпръс попюлар банк (Cyprus Popular Bank). Ако бъде избран този сценарий, ще бъдат създадени две нови банки, в които ще бъдат прехвърлени всички гарантирани влогове и обслужваните кредити. Въпросът ще бъде обсъден на среща между президента и управителя на централната банка Паникос Димитриадис. За по-късно са планирани срещи на политическите лидери и разговор между Никос Анастасиадис с екипа на Тройката международни кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Според кипърския вестник "Филелефтерос" има два сценария за изход от ситуацията. Правителството обмисля да събере 3,5 милиарда евро от резервите на здравноосигурителните фондове. Вариантите са остатъкът от сумата до 5,8 милиарда евро да дойде от трета страна като Русия и от налагането на нисък данък върху влоговете. Освен банките и самата държава е изправена на прага на фалита. Според цитирани от британския вестник "Индипендънт" кипърски служители е въпрос на седмици правителството в Никозия да свърши парите и да не може да осигурява заплатите на държавните служители или социалните плащания. Помощ от Москва? Кипърският финансов министър Михалис Сарис пристигна в Москва, за да се опита да договори жизненоважна икономическа помощ от Кремъл. Голяма част от депозитите в кипърските банки са собственост на руски богаташи, пласирани парите си в републиката заради особено благоприятния данъчен режим. Смята се, че руски граждани държат в Кипър не по-малко от 20 милиарда евро. Експертите оценяват, че загубите на руснаците могат да достигнат около 2-3 милиарда евро. Въвеждането на данък върху депозитите предизвика гнева на Москва, като президентът Владимир Путин определи мярката като "несправедлива" и "опасна". Снощи той е разговарял по телефона с кипърския президент Никос Анастасиадис, като му припомнил загрижеността си относно евентуални мерки, които биха накърнили руските интереси на острова. Очакваше се кипърският министър на финансите Михалис Сарис да поиска продължаване на срока на погасяване на кредита от 2,5 милиарда евро, отпуснат от Русия на Кипър през 2011 година, който трябва да бъде върнат до 2016 година. Руското правителство многократно е заявявало през последните месеци, че е готово да смекчи условията си за заема, отпуснат на Никозия, и че предпочита това пред нов заем. Засега обаче новините от руската столица не са окуражаващи за кипърската страна. Преговорите на министрите на финансите на Русия и Кипър ще бъдат продължени на друго място, след като не бе  постигнато споразумение за заем от Москва, съобщи в сряда гръцкият финансов Михалис Сарис пред журналисти в Москва след среща с руския си колега Антон Силуанов. По думите  му, състояла се е "честна дискусия" и преговорите са били конструктивни, като е било подчертано колко трудна е ситуацията. "Нямаше предложения, нищо конкретно. Доволни сме от доброто начало", допълни той. Според анонимни източници, цитирани от РИА-Новости, Сарис е тръгнал на среща с руския първи вицепремиер Игор Шувалов. Гръцкият вестник "Елефтеротипия" пише, че за да подкрепи Никозия, Русия иска военни облекчения и права върху залежите на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър. Потвърждение на тази новина е може би съобщението на гръцкия вестник "Прото тема", че президентът на руската компания "Газпром" Алексей Милер отново пристига в Атина, след като бе там само преди няколко дни. Тогава той се срещна с премиера Андонис Самарас като основна тема на разговор беше приватизацията на компанията за природен газ ДЕПА и газоразпределителното дружество ДЕСФА. Днешното му пристигане обаче вероятно има по-обширни цели и е свързано вероятно с намерението на "Газпром" да играе роля в план за спасяване на Кипър. Самата компания преди дни отрече, че ще купува облигации по кипърския дълг в замяна на лиценз за извличане на природен газ от изключителната икономическа зона на Кипър, отбелязва гръцкото издание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: