Край на тероризма или уроци от чужд опит

Мерве Бюшра Йозтюрк

Докато коментират преговорите за мир за прекратяване на продължаващия десетилетия конфликт, които правителството започна в края на миналата година с лидера на терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан, журналистите често пишат за борбите на други страни за прекратяване на техните терористични проблеми като пример - за да предупредят политиците и обществото за потенциални опасности в процеса и да им бъдат дадени предложения какво да правят и какво да избягват.

Гюлтекин Авджъ от в. “Бугюн” пише в своя статия за перуанския терористичен лидер Абимаел Гузман, очертавайки много малко паралели между Йоджалан и Гузман. Основната разлика между ПКК и перуанската терористична групировка Сияйна пътека (маоистко комунистическа организация) е, че лидерството на Гузман е било неоспоримо. Членовете на организацията са били изключително обвързани с лидера си и е нямало място за опасения за влиянието на Гузман над организацията.

Той е бил също професор по философия, казва Авджъ. Говорил е за мир, човечност и любов към хората по време на лекциите си в университета, докато същевременно е нареждал на хората си да извършват мъчения и да убиват. Той е станал причина за смъртта на повече от 70 хиляди души за по-малко от 15 години. 90 процента от жертвите са били “местни перуанци, убити, за да бъдат спасени от ръцете на империализма”.

Освен това Гузман е имал твърда, последователна идеология, което е станало причина той да бъде разглеждан като “четвъртата глава на марксизма след Маркс, Ленин и Мао”. Гузман е заловен през 1992 година и е бил осъден на доживотен затвор. А след това година по-късно той е обявил пред 10-те хиляди въоръжени членове на групировката си по телевизията, че това, което правят, не е правилният начин и те трябва да оставят оръжието и да създадат ново, мирно Перу.

Колкото и шокирани да са били заради тези думи, всичките му въоръжени другари са взели под внимание нареждането му. Хиляди бойци от Сияйна пътека са оставили оръжието същата седмица и са се отказали от тероризма. Терористичните актове в страната са намалели с 80 на сто и Гузман все още изтърпява доживотна присъда затвор във военновъздушната база на остров Сан Лоренцо.

Според Авджъ мирният процес в Перу може да има сходство с този в Турция, но има една основна разлика - авторитетът на терористичните лидери над организациите им, който може да окаже влияние върху съдбата на целия процес. Когато става въпрос за това да си терористичен лидер, Йоджалан е като клоун в сравнение с Гузман, казва Авджъ, като припомни колко пъти лидери на ПКК в планината Кандил (Северен Ирак) са извършвали нападения, саботирайки мирните преговори на Йоджалан с правителството.

Хилял Каплан от в. “Йени шафак” предупреждава за възможен саботаж, като дава за пример Ирландската републиканска армия (ИРА). Джонатан Пауъл, съветник на тогавашния британски премиер Тони Блеър, казва, че когато “Истинската ИРА”, (групировка, съставена от терористи от ИРА, противопоставящи се на мирните преговори, които терористичната организация водеше) извърши бомбено нападение през 1998 година, при което бяха убити 29 души, е рухнал “мирът”, за който се е говорило в мирните преговори. Никой обаче не е разглеждал това нападение като причина за прекратяване на преговорите изцяло. Напротив, хората са осъзнали колко спешно е необходимо постигането на мир, за да бъде предотвратена още смърт.

Необходимо е да имаме предвид този пример, тъй като мирът идва към нас с прекалено висока скорост, казва Каплан.

За съжаление нямам надежда, че политиците ще останат спокойни и решителни в случай на саботаж. Имам обаче вяра към обществото, станало свидетел на над 40 хиляди погребения през последните 30 години, добавя тя.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: