Челистката Диляна Момчилова: Дори в Америка класическите музиканти не са добре платени

Диляна Момчилова ще свири на 27 март от 18.00 часа в залата на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Талантливата челистка е солист в Концерт за виолончело на Хайдн. Участва и ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров.
Момчилова концертира активно като солистка и камерна изпълнителка в много европейски страни, в САЩ и Канада. Измежду най- скорошните й изяви са нейни рецитали и камерни концерти в престижни концертни зали като Carnegie Weill Hall, Alice Tully Hall, Harvard Club, Arium, Trinity Church, Merkin Hall в Ню Йорк и мн. др. Диляна Момчилова е носител на награди от национални и международни конкурси, между които Първа награда от Международен конкурс във Вашингтон (1997г.), Втора награда от Международен конкурс за струнни инструменти Хедънфийлд симфони САЩ ( 2001г.), Трета награда от Международен конкурс Хайда Херман САЩ ( 2001г.), единствената награда от концертния конкурс на Джулиард Скуул за най-добро изпълнение на Концерт за виолончело и оркестър в Ре мажор от Й. Хайдн (1998г.).
Диляна Момчилова завършва с отличие НМУ „Любомир Пипков” София, а през 1995г и Държавна музикална академия “ Проф. Панчо Владигеров” като студентка на проф.Анатоли Кръстев. Продължава обучението си като стипендиантка на Джулиард Скуул – Ню Йорк в класовете последователно на проф.Зара Нелсова и проф. Харви Шапиро и получава степените Master of Music и Doctor of Musical Art. Преподава виолончело и камерна музика в Extension Division на Mannes College of Music – Ню Йорк.
През 2008 г. е поканена за водач на виолончеловата група на Washington Symphonieta, а от 2010 г. работи като асистент водач на человата група на симфоничния оркестър на Сиатъл.
Българка води человата група в симфоничния оркестър на Сиатъл. Какво е за вас тази отговорност? Какви са предизвикателствата?
Длъжността ми всъщност е асистент водач, но ми се налага да изпълнявам и ролята на водач в определени концерти. За мен свиренето на всякаква музика е предимно удоволствие. Намирам, че свиренето в оркестър, особено на предните пултове е една комбинация от камерно и солистично музициране, с това допълнение, че партньорите са много повече, а има и водач - диригента. Така че вниманието трябва да се насочва в много повече посоки. Не съм съгласна с разделянето на музикантите на оркестранти, солисти, камерни музиканти и педагози. Убедена съм, че един завършен музикант би трябвало да умее да прави всички тези неща и аз се стремя към това. От всички изброени музикантски дейности, за мен оркестърът беше последната добавка и така аз се чувствам обогатена като музикант- изпълнител и педагог.
Какво е мястото на класическата и в частност на камерната музика в културния живот на САЩ? Престижна професия ли е професията на музиканта отвъд океана?
Класическата музика определено е в труден период в САЩ, така както е и в другите държави - от една страна поради икономическата криза, от друга поради общата тенденция към отслабване на интереса. Все пак концертният живот най-вече в големите градове, все още е активен и има публика, особено на симфонични и оперни представления. Следващият тип концерти, които привличат вниманието на американската публика са камерните. Аз мисля, че една от причините за големия интерес към камерната музика се дължи на факта, че много американци обичат да свирят на различни инструменти в аматьорски камерни формации. Прави ми впечатление, че американците се отнасят с голямо уважение и възхищение към музикантите. Но за съжаление, въпреки това, в този исторически момент повечето музиканти не са добре заплатени.

Осъществили сте световните премиери  на творби на Пендерецки , Майкъл Уайт, Дебра Кей, Анди Търстийн, Федор Кабалин, Юджин Макбрайд, Ричард Бруукс, Тери Уинтър Оуенс, Лазар Николов, Александър Текелиев, Филип Павлов,  Николай  Бадински и др. Как съвременният изпълнител контактува с живите композитори, как намирате общия език и път към интерпретацията?
За един изпълнител винаги е много интересно да има възможност да контактува с жив композитор. Всеки композитор е много индивидуален и поради това и контакта с него е различен. Някои предпочитат да доработят творбата си с изпълнителя, което за мен е най-интересния начин за работа с композитора, докато други имат ясно фиксирана идея за това как да прозвучи творбата им и тогава моята задача е да намеря най-добрия начин да я осъществя. Незабравими остават за мен творческите ми срещи с музиката на авторите, които споменахте, особено на К.Пендерецки, Майкъл Уайт, Черепнин и Николай Бадински, на които изпълних американската премиера на солови творби за виолончело в Карнеги хол.


Кои са звездните срещи във вашата кариера? Разкажете за някои от тях.

Работата ми със световноизвестните виолончелисти Зара Нелсова и Харви Шапиро оставиха в моето професионално развитие неизличими следи. Също творческата ми среща с диригента Ото Вернер Мюлер, която имах при подготовката на концерт в рамките на концертните серии в Линкълн център. Тя се състоя през 1997 г. когато спечелих конкурс на Джулиард Скул за най-добро изпълнение на Концерт за виолончело и оркестър Ре мажор от Й. Хайдн, при което получих и правото да свиря на най-добрия инструмент от колекцията на Джулиард Скул – страдивариуса на Хюго Бекер. Други незабравими творчески срещи, особено ценни за мен, бяха изпълненията ми на Концерт от Й. Хайдн в Ре мажор с Вашингтон симфониета, Концерт за виолончело и оркестър от А. Дворжак с диригента Доналд Спайт и Lehigh Valley Chamber Orchestra - Пенсилвания, Тройния концерт за цигулка, виолончело, пиано и симфоничен оркестър от Л.в. Бетовен с диригент Джулиан Шу, професори от Държавният университет в Атланта и симфоничния оркестър на Atlanta State University , Концерт за виолончело и оркестър в Ре мажор от Й. Хайдн с диригент Юри Водовоз и Adelphi Chamber Orchestra в Ню Джързи, а в България работата ми с диригента Росен Миланов и Софийска филхармония с изпълнение на „Дон Кихот“ от Р.Щраус, с диригента Мартин Пантелеев и Оркестър Класик ФМ оркестър с изпълнение на Концерт за виолончело и оркестър от А.Дворжак и Концертите за виолончело и оркестър на Р.Шуман и А. Дворжак с диригент Йордан Дафов и Бургаска филхармония.
Дългогодишната ми работа с нюоркското клавирно трио „Алариа“ ми донесе участие в многобройни камерни концерти в престижни концертни зали и възможност да преподавам камерна музика в Manaсe College of Music. И до днес ню-йоркските ми ученици ме търсят и им преподавам по Skype. Сега концертирам камерна музика с колеги от Сиатъл симфони. Имала съм много моменти, когато съм се чувствала щастлива и удовлетворена в своята концертна изпълнителска работа – и когато съм изпълнявала хубава музика в красиви престижни зали (напр. Carnegie Weill Hall, Alice Tully Hall и много други), когато съм участвала в добри музикални серии и фестивали.

Според вас, удари ли осезателно кризата всички сфери на изкуството?
Световната икономическа криза се отразява много зле във всички сфери на изкуствата, в това число и на класическото музициране. В САЩ държавата не финансира директно изкуствата, а само чрез таксови облекчения за дарители. Това допълнително утежнява материалното състояние на всички институции за класическа музика в ситуацията на икономическа криза. Много малки оркестри, музикални училища, фестивали и др. се разпаднаха и вече не съществуват. Дори и големите оркестри, които са най-добре заплатената работа за музиканти в САЩ изпитват моменти на силни финансови сътресения, фалити, стачки на оркестрантите, драстично намаляване на заплащането и осигуровките. Сред тези оркестри са такива като Филаделфийска филхармония, Атланта Симфони, Сан Франциско Симфони, Минесота Симфони, филхармониите в Детройт, Синсинати и още много други. Симфоничиният оркестър на Сиатъл също има сериозни финансови затруднения. Надявам се скоро кризисната вълна да утихне и да има нов подем в класическата музика.

Пътувате по целия свят. Как се ситуира България със своята култура в културната карта на света? С какво трябва да се гордеем, от какво - да се притесняваме и срамуваме?

България е малка страна. Въпреки това както в Европа, така и в САЩ българските музиканти и певци се тачат със своите високи умения и постижения. Има много българи, които са членове и водачи на световни оркестри, педагози в престижни учебни заведения, членове на камерни формации и солисти, които представят България достойно пред света и допринасят за развитието на световната музикална култура.

Как се чувствате, когато се връщате в родината си и как изглежда България във вашите очи, наблюдавана отвън?
Аз принадлежа към онова поколение, което получи голяма част от образованието си в България, но я напусна през 90-те години по време на кризата. Повечето от моя живот като зрял човек е преминал в Съединените американски щати, основно в Ню Йорк. България много се промени през тези години, но за жалост все още не може да разреши проблемите, насложили се през годините. Тревожа се от факта, че всички тези сътресения се отразяват много неблагоприятно върху институциите за класическа музика. Струва ми се , че оцеляването на българските музиканти и музикалното изкуство е още по-трудно от това в чужбина. Харесва ми факта, че младите хора в България сега започват да търсят начини за подобряване на живота вътре в страната вместо да търсят изход навън.

Прочети цялата новина

Свързани новини: