Граждански организации със съмнения, че вместо подписки партии са ползвали бази данни

В публичното пространство има съмнения, че партии са използвали масиви от данни, без пряко да са събирали подписи от гражданите, което практически представлява нарушение на техните права. Това каза в сряда Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда на дискусия за изборното законодателство, което е рамката за изборите през 2013 г. Цонева посочи, че са регистрирани 57 партии, за всяка от които са необходими поне 7 000 подписа, като обикновено трябват 10–15% повече от този минимум. "Аз не искам да правя никакви внушения, стъпвам на това, че в българската практика за пререгистрация на партии и на местните избори включително вече съществуват прецеденти с установени проблеми по използването на масиви на, примерно, застрахователни компании и т. н., без хората да знаят, че техните данни се използват. Това е злоупотреба с лични данни", каза Цонева. Асен Генов от проекта "Политикът.нет", пресметна, че при 9 000 подписа за партия при 57 партии прави 513 000 души. А срокът за събиране на подписите е бил скъсен. "Аз съм получавал лични съобщения, че ГЕРБ, например, по места ползват масивите на държавната и общинска администрация ", каза Генов и посочи, че ГЕРБ е събрала над 55 000 подписа само за 24 часа. Цонева посочи, че нейният институт е препоръчал в сряда на ЦИК, когато ГРАО започне да връща протоколите с проверката на подписките, да се публикува коя партия с колко подписа се е явила. "Изключително важно е с оглед доверието в процеса, когато се прегледа подписка на партия, протоколът от ГРАО да бъде обявен на сайта. Това е важно, защото и в момента изключителна дискусия предизвиква въпросът възможно ли е, ако над 50 партии са се регистрирали за изборите, да се съберат над 500 000 подписа за времето от 14 до 27 март", обясни Цонева. "Ако информацията с данните е публична, ще може да се направи смислено заключение какви са проблемите с подписките, какъв е мащабът на този проблем", обясни тя. В отговор на исканията на представителите на неправителствените организации от ЦИК обясниха в сряда, че ГРАО не проверява пълната подписка на всяка партия. "ГРАО проверява до 7 000 валидни записа от една подписка, независимо колко подписа са внесли партиите. Така се проверяват малко над 7000 записа, което означава съответствие на трите имена и ЕГН на избирателя, който се е подписал, изключват се тези, които нямат избирателни права – непълнолетни или са поставени под запрещение или са с чуждо гражданство или са се подписали в повече от една подписка", заяви говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Той припомни, че на заседание на ЦИК ще бъде поставен въпросът дали самите резултати могат да бъдат обобщени в табличен вид и качени на страницата на ЦИК. От таблицата ще може да се види колко подписа са проверени и при колко от тях има несъответствие.   Междувременно от Института за развитие на публичната среда, заедно с група техни съмишленици, искащи отворени данни, изпратиха писмо до ЦИК, в което отново изискаха комисията да публикува кода към софтуера за преброяването на гласовете. На 25 март ЦИК не взе решение по препоръката на ИРПС, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати. Комисията отказа да гласува с аргументи, които според подписалите писмото "са лишени от всякаква логика". Част от тях, произнесени от проф. Калинов гласяха, че ако бъде обявен кода "всеки ще може да бърка в него и да манипулира резултатите" или, че трябвало да се предостави и "платформата Oracle", за да се публикува изходният код. "Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно", пишат компютърни специалисти. "Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис. Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати", пишат ИРПС и техните съмишленици. "Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация. Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация", смятат още от ИРПС.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: