Поезията е пеперуден мост... По него душата пристъпва чисто гола. Тя е и реална, и виртуална душа. А мостът не е от бетон, а само от въображение, попило очаквания. Затворих рисунки от думи, усмивки, страхове и сънища в хартиените стени на три книги – „Предспомен“ (1989), „Температура на духа“ (1996) и „Сезони на душата“ (2009). Вглеждането в детайлите на времето ме подтикна да съградя една нова поетична къщичка – „Крехка суета“ (2013), която сега разлиствате. Изкуството е цветният сън, който ни спасява от баналното. Изданието е съвместен арт проект с художничката Ангелина Павлова, с чиито стъклени фигури моите текстове дишат по нетривиален начин. Ангелина Павлова „оковава“ говора на самотата в пластичността на стъкл...