Иванка Шекерова: Каквото изиграя на сцената ми се случва и в живота

Иванка Шекерова получи наградата на хасковската публика “Хикар” за най-добра женска роля, навръх Международния ден на театъра- 27 март. Отличието й беше връчено за ролята на принцесата във „Формулата на смеха”, режисирана от  Леонард Капон. Публиката я обяви и за най-сексапилната актриса.

Какво означава за вас тази награда?

Откакто съм в този театър, може би шест години вече съм тука, за първи път се случват тези награди. Беше доста изненадващо и приятно за мен, тъй като тези награди идват от публиката на Хасково, което е много очароващо и много приятно като изненада, защото виждам, че в този град хората се интересуват от  театър и това може само да ме радва.

Какво е най-важното за един артист в театъра?

За един артист е важно първо да е човек, а във театъра най-важното е колектива, да бъдеш приятел с колегите си.

Има ли тънкости, с които печелите публиката?

Актьорите се делят на няколко групи- такива, на които Господ им е сипал отгоре с кофата талант и такива, които са повече занаятчии. Аз си мисля, че най-важното е актьора да бъде лъчезарен, да бъде себе си и да показва най-доброто от себе си.

Какво дава театъра на хората и съответно на артистите?

За мен това е моята работа, моята любов. Аз живея с театъра, обичам театъра, обичам да ходя на театър, обичам да гледам хубави представления, обичам и да играя много. Ако някой ден някой ми каже, че не мога повече да играя, сигурно ще си намеря някое друго занимание, но сякаш някой ще ми е отнел любовта. А що се отнася до публиката, на мен като публика театъра ми дава много хубави мигове и разочарования също. Защото в днешно време, за съжаление, са малко добрите пиеси, които съм гледала, но мога да кажа, че ги има. Имах удоволствието да гледам  „Крал Лир” в Пловдивския театър и „Ревизор” и „Хамлет” в Народния театър, в които участва Мариус Куркински, с който сега започваме работа. В „Крал Лир” пък участва един мой колега Дамян Тенев. Това бяха хубави представления.

Имате ли си любима роля, с която се оприличавате?

В повечето от героините намирам нещо и от себе си. Ще ви призная, че когато изиграя дадена роля, някак си след известно време ми се случва нещо от самата роля. Да речем, имам да играя влюбена. И аз се влюбвам. Така се случва, наистина. Или пък някакви драматични неща, които съм изиграла, и това ми се случва. Вече в един момент си казвам: „Боже, каква роля ще ми се падне, какво ще ми се случи в живота?” Наистина, някак си театъра и живота ми са свързани в пряка връзка. Случват ми се тези неща. Странно е.

Коя е най-голямата награда за вас?

Публиката. Колкото и тривиално да звучи. Но е прекрасно някой да ти поднесе някакъв подарък, или диплом, с който уважава труда ти. Когато излезеш на сцената и изиграеш представлението, не можете да си представите каква магия е това, да видиш накрая салона на крака, да видиш всички тези очи вперени в сценичното пространство, артиста да бъде на тази сцена и да поема от тези аплодисменти. Те не са и просто аплодисменти- това е енергия, която струи от тези хора. Можете да си представите, когато хората се хванат на хоро колко е силна енергията. Това е и в театъра- всички тези вибрации действат на цялото ти същество.

Интервю на Младен Желязков

Прочети цялата новина

Свързани новини: