Политическа коректност ли??

Поне няколко блогъра са си точили перото над това колко ненужна и излишна е политическата коректност, как с нея трябва да се престане, как е (американско) лицемерие и прочие и прочие.

Иска ми се да направя семпъл преглед на последните няколко години и да видя къде толкова тази сериозна политическа коректност е налегнала местните ширини, че даже да е прекалена.

- Миналата година забраниха ориентациите в Пазарджик. Абсолютно сериозно, някой гений на злото реши, че трябва да забрани демонстрацията на ориентация. Никой от екипa спретнал тази чутовна мисъл не е бил уволнен до този момент нито пък е имало последствия. Като например да ги накарат да държат тест за интелигентност, за всеки случай, да проверят дали надскачат стайната температура поне.

- Промяната в закона, според който полицията има право да бие бременни и деца по протести. Това не е толкова за коректност, колкото за… де да знам и аз, човешки права? И това нещо минава през парламента…

- София Червенкова и колегата й, които виха публично от смях, колкото било смешно заглавие в жълт вестник, относно самоубийството на младеж. Вярно, РЕтв вече не съществува, но нито един от двамата водещи не беше наказан за поведението си. А, да. И на мен ми писаха някакво много такова едно измислено извинение, въпреки, че на мен никой нищо не ми е правил. И ми го писаха във фейсбук.

- Лора Крумова и изцепката й в „Часът на Милен Цветков“. Вярно е, собствениците на Нова се извиниха. И това беше. Голяма коректност…

- Паси и неговите „прости блогъри“. Не го чух да се извинява за поведението си, нито каквото и да е, да се случва след това. Просто всички дружно преминаха към следващия гаф.

- Прословутото „in vivo“, което нямаше никакви последствия за изцепилия се. Ако изобщо някога се разбере кой е бил мистериозният коментиращ. Може би всъщност тогава е нахлул неизвестен персонаж, изцепил се и после е драснал в неизвестна посока?

- Коя да е реч на Боян Рассате. Вярно е, някакви върешногрупови отношения доведоха до това да бъде набит и изчезна от хоризонта, но както казах, вътрешногрупови отношения. Публично той (беш)е толериран и му беше давана трибуна на много места, без да му се търси сметка или да му се държи отговорност.

- Волен Сидеров. Напоследък се е покрил, но важи същото като за Расате, никой не му е търсил/държал сметка за поведението и отношението и всичко си продължава постарому. Независимо, че тук говорим за откровени нарушения и на двамата на Конституцията.

- Упражненията по реторика на Лъчезар Иванов кой, докога и как трябва да ражда деца. Човекът си цъфти и никой не му казва и копче, но пък колко се изредиха да дават акъл и да обясняват как е прав…

- Валери Найденов и анализът му на управлението на Бойко Борисов. Пълна липса на първите седем години, елементарно възпитание и уважение, и абсолютно пълна липса на реакция и последствия.

- Асен Спиридовно и неговото коментарче чий труд е по-важен. Извинение – Ц. Последствия – никакви.

Ще спра дотук.
Можех спокойно да продължа с линкове към моя блог, към този на Светла Енчева, на Нервната Акула, на Бай Далай…
Изобщо, примери има колкото ви душа иска.
Само това, дето се губи е тъй наречената прекалена политическа коректност.
Не я виждаме насочена към откровен расизъм, към директен сексизъм, изобщо… никъде я няма тази политическа коректност.
Добре, че го има онзи един случай, дето някакъв вестник бил осъден за употребата на обидна дума (1 пример, за толкова много други).
Или някои хора наистина вярват за качество за сметка на количеството и са го докарали до крайност или просто е някакъш смешен плач и празни приказки, за по-интересен.

Да обясня, проблем, с политическата коректност би имало, ако не може да се коментира дадена тема, от страх, че ще бъдеш критикуван, обиждан, заплашван задето не смяташ, че всички хора са равни и абсолютно еднакви, независимо дали е кутлурно изследване, политическа реч или книга посветена на цветя.
Тук нямаме политическа коректност. От никой, към никой. Да обиждаш (колега) на база пол/сексуалност/възраст/религия, било то публично или не, си се приема за най-нормалното нещо на света, примери светли са депутати в завидни количества наистина.

Завършен простак, това звучи гордо… идеята, че околните заслужават уважение и че елементарното възпитание би трябвало да ни спира от откровената глупост, е много голям залък явно. Да де… ако обърнем концепцията за политическа коректност… може би тогава би имало повече логика в твърдението. Вярно е, тук има „политическа коректност“. Ако изкажеш твърдение, че хората не са дефинирани от пола си и от религията си, от гените си, от района си на раждане и че зрели хора, които са в добро психично здраве би трябвало да могат спокойно да изразяват обичта си едни към други, да, тогава има голям шанс да бъдеп нападан, заплашван, обиждан.

Някак си обаче, ми се струва, че не това е дефиницията на политическа коректност.

Да де… за много години.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли Tagged: България, абсурди, глупост, дефиниции, политическа коректност, примери, простащина

Прочети цялата новина

Свързани новини: