Контролът върху капиталите в Кипър прекалено закъсня

Контрол върху капиталите бе въведен в Кипър тази седмица. Това обаче трябваше да стане няколко години по-рано, когато бе необходимо да се спре притокът на “горещи” пари в местните банки.

Новият контрол цели да спре прекалено бързото изтичане на същите тези “горещи” пари от Кипър. Той ограничава максималната сума пари, която човек може да изнесе от страната. Електронните трансфери са забранени, така както и осребряването на чекове. Контролът по презумпция ще е временен. Той обаче не изглежда като чудо за три дни. Има ограничения колко пари могат да бъдат изпращани през всяко тримесечие от годината за обучение зад граница. Въведен е месечен таван на плащанията с кредитни карти в чужбина.

Ясно е, че нещо подобно бе необходимо, но че мерките ще проработят - не толкова.

През 2008 и 2009 година стана очевидно, че ирландската банкова система се пука. Кипър стана нова дестинация в еврозоната за “горещи” пари. Местните банки предлагаха по-високи лихви по депозитите в евро и, според някои разкази, не са били толкова придирчиви за произхода на парите.

През 2008 година в Кипър са били пратени 40,7 милиарда евро под формата на кредити и банкови депозити, изчисли McKinsey Global Institute. От гледна точка на световните капиталови потоци това бе незначително събитие. Тази сума обаче се равнява на 161% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Кипър през въпросната година.

По време на азиатската валутна криза в края на 90-те години на миналия век светът научи колко уязвима може да е една страна от “горещите” пари. Капиталите са чудесни, когато прииждат, но може да станат доста неприятни, когато изтичат.

Друго нещо е, когато международните капиталови потоци са под формата на преки инвестиции, в заводи и компании, или дори инвестиционни портфейли, чрез закупуването на корпоративни акции и облигации. Поради самата си същност тези инвестиции не включват обещание за връщане на парите при поискване. Кредитите и депозитите обаче може да бъдат поискани обратно, точно когато дадена страна и нейната банкова система са най-малко способни да ги изплатят.

По време на кризата Малайзия не се присъедини към всеобщия компромис, че капиталовият контрол винаги е нещо лошо и че свободният пазар винаги знае най-добре. Това се оказа мъдро решение, въпреки че бе подкрепено навремето едва от шепа икономисти.

Това, което се случва с Кипър сега, има съвсем не малко прилики със станалото по-рано в Ирландия. Ирландците също се радваха на капиталови притоци, превишаващи в пъти националния БВП, и раздутата банкова система на страната в крайна сметка се сгромоляса. Най-голямата част от проблема там бе жилищният балон, надут от безконтролното кредитиране. Когато той се спука, чужденците си поискаха парите на часа, а Ирландия реши да подкрепи своите банки, което на практика пък докара правителството до фалит.

Стана едва ли не крилата фраза, че Кипър има само банки и плажове. Страната не постави почти никакви препятствия пред преките чуждестранни инвестиции през добрите времена. Когато парите прииждаха, те взимаха формата на банкови депозити, които по презумпция трябваше да са на разположение във всеки един момент.

За щастие на онези, които вложиха парите си в ирландски банки или купиха от тях привилегировани облигации, те фалираха рано, преди правителствата от еврозоната да са осъзнали, че не могат да си позволят спасителни планове. В случая с Кипър, европейските институции, които взеха решенията, първи излязоха с идеята да бъдат обложени с еднократен “данък” всички банкови депозити, независимо дали са застраховани или не. ...

Свързани новини: