В САЩ се питат: Какво значи да си американец?

Вниманието на американското общество се измества от войната и икономиката към други теми

Асошиейтед прес

След повече от десетилетие на война и много икономически проблеми САЩ започват да се сблъскват с един въпрос, който е по-екзистенциален от тези големи събития: Какво значи да си американец?

Имиграционна реформа и еднополови бракове. Позитивна дискриминация и избирателни права. Контрол върху оръжията, а в по-широк план - ролята на държавата в живота на хората. Днес Върховният съд, Конгресът, Белият дом и обществото се сблъскват с колективни проблеми, които взети заедно, говорят за променящата се идентичност на страната.

Този дебат се подклажда от драстичните демографски промени, предизвикващи също толкова драстична промяна в общественото мнение по най-различни въпроси. Те загатват, че представата за това какво е да бъдеш американец може би се променя.

Президентът Барак Обама, встъпвайки в длъжност за втори мандат през януари, изглежда бе осъзнал това. “Винаги сме разбирали, че когато времената се променят, ние също се променяме”, заяви Обама, когато започна втория си мандат с дневен ред, включващ решаването на трудни вътрешни проблеми. “Трябва да вземем решения и не можем да си позволим да се бавим”.

Има две основни причини защо въпросите за идентичността до неотдавна не бяха на преден план.

Атентатите от 11 септември съсредоточиха вниманието върху всички въпроси, свързани с тероризма и войната. Това включваше личния живот, изтезанията и всичко, свързано с националната сигурност и външната политика - и разбира се със защитата на американците от нов атентат. Първо Афганистан беше много важен, после Ирак.

След това икономиката показа признаци на забавяне. Започна икономическият спад и търсенето намаля, тласкайки страната в рецесия в началото на 2009 г. Безработицата достигна двуцифрени числа, преди нещата да се стабилизират. След това дойде и дългият път към възстановяването и дебатът как да стане това.

Сега войната в Ирак свърши, тази в Афганистан е към края си, а непосредствените страхове от още тероризъм до известна степен затихнаха. Икономиката се съживява - пазарът на труда оздравява, цените на жилищата се повишават, а потребителите започват да харчат повече. Тези проблеми избледняха достатъчно и за хората, а и за политиците, вътрешната политика стана по-важна.

Проучване на “Галъп” потвърждава това мнение.

През март 2001 г. образованието, етичните моралните въпроси и икономиката се посочваха като най-големите проблеми на нацията и никой друг въпрос не стигна двуцифрени числа в проценти. Година по късно, вече след атентатите, 22 процента посочиха като най-важен въпрос тероризма, следван от икономиката и от “страха от война усещане за страх в тази страна”.

Към март 2005 г. войната в Ирак взе преднина, като 25 процента я определиха като най-големия проблем на нацията, следвана от социалната сигурност и икономиката. После, посред рецесията от 2009 г., 51 процента от хората посочиха безработицата или заетостта, липсата на пари и лошото и скъпо здравеопазване като най-тревожното явление.

А сега погледнете миналия месец. Икономиката си остава основна грижа, но процентът на хората, които казват това - 24 процента - е на половина в сравнение с преди четири години. Недоволството от правителството е на второ място, но с малка разлика. Безработицата и заетостта, и федералният бюджетен дефицит също са на челно място. Ирак, Афганистан, тероризмът, националната сигурност и външната политика остават много назад.

Типично за периоди на мир и просперитет е, че извеждат второстепенни въпроси на преден план. Това е, защото американците имат време да се тревожат и да повдигат въпроси, които се смятат ...

Свързани новини: