Хавански хипстъри мечтаят да напуснат Куба

Ройтерс

Вечерно време през уикендите в Хавана млади хипстъри запълват тротоарите на оживена пресечка близо до крайбрежната ивица и са насядали навсякъде из парка по-надолу, подавайки си един на друг бутилки ром, пушейки цигари и свирейки на китари.

Ернесто Рамис (25 г.) казва, че не е трудно да си намериш дрога тук - стимулиращи, успокояващи, може би дори и екстази - но тази нощ явно доказателства за незаконна дейност липсват, единственото, което присъства е чувството, че да бъдеш млад в Куба днес е различно, че придържането към старите норми е
изчезнало.

“Основната разлика”, казва Рамис, сочейки към ивицата на Флорида, която едва се вижда в тъмнината, “е, че всеки иска да напусне.”

Думата “всеки”, която той използва, може и да е леко преувеличение, но той засяга един от най-големите проблеми на кубинското правителство - недоволството на младото население от системата, които мнозина смятат, че не предлага възможности за по-добър живот.

Правителството, напълно наясно с тази нагласа, постепенно се опитва да промени ръководения от държавата икономически модел в съветски стил, който бе заложен в страната след революцията през 1959 г., отчасти именно за да се справи с този проблем.

Някои млади хора се възползват от реформите като начеват собствен бизнес или почват работа в разрастващия се частен сектор, но други се съмняват, че правителството ще се предвижи достатъчно бързо - или достатъчно напред - за да промени икономическото положение и искат да се измъкнат от страната.

Повечето надежди са отправени към САЩ, които са само на 90 мили (145 км), следвайки по този начин стъпките на приблизително 1.5 милиона други кубинци, които са избягали там след революцията.

Други възможни дестинации са Канада и Испания, макар икономическите неволи на испанската държава да я правят все по-малко привлекателен избор.

Всяка година САЩ одобрява 25 000 до 30 000 имигрантски визи за кубинци, а няколко хиляди други влизат в страната нелегално през трета държава или по море.

Улисес Гиларте, партиен ръководител на Комунистическата партия в провинция Артемиса и член на Централния комитет, каза пред Ройтерс, че причината за разочарованието на младежта е очевидна.

“Повече от ясно е, че икономическото положение е трудно. Младите хора смятат стремежите си за все още недостижими”, каза той.

Кубинското правителство се гордее, че осигурява безплатни здравни услуги и образование за народа си, но в икономика, спъвана от неефективност и от дългогодишно търговско ембарго от САЩ, месечните заплати се равняват средно на 20 долара месечно.

Младите хора са гледали как родителите им се мъчат в продължение на години и не искат същата съдба, изпълнена с оскъдни финансови възможности и ограничени избори, да сполети и тях.

Те искат по-добре платена работа, собствен дом и кола, достъп до интернет и по-светло бъдеще. Някои искат да имат деца, но не виждат смисъл, ако няма да имат пари и ако трябва да живеят заедно с роднини, както на мнозина в Куба им се налага да правят.

Музикантът Едгар Сауседо каза, че иска да има семейство, но в САЩ, не в Куба, където дели дома си в Хавана с други седем души.

“Просто няма как да стане тук”, каза той. “Тук работиш, и работиш, и накрая на месеца получаваш 12 кубински песо, ако имаш късмет. Какво можеш да направиш с 12 кубински песо”, допълни той, визирайки кубинската твърда валута, която е вързана с американския долар. Повечето хора получават заплати в кубински песо, чийто курс е 24 към 1 спрямо долара.

Вълната от бягащи кубинци едва ли ще спадне в близко бъдеще и даже е възможно да се ...

Свързани новини: