Франция от 20 г. е в икономически упадък

В икономическо отношение Франция спи, също като един свой министър, за когото се твърди, че заспал по време на преговори. Политиците се страхуват от протести и не правят никакви реформи. А това дърпа страната надолу. Франция отдавна е в упадък, сочи едно ново проучване. Аргументацията - втората по големина европейска икономика изостава с реформите вече 20 години. Само преди няколко дни Европейската комисия обяви, че в контекста на влошените перспективи за растеж дава на Франция двегодишен срок за постигане на изискваното ниво на дефицита. Което стана поредната причина за нарастване на натиска над правителството на президента Франсоа Оланд най-накрая да се заеме със спешно необходимите структурни реформи.
Настояване в същия смисъл се отправя и в проучване на реномирания вашингтонски изследователски институт "Питърсън", носещо провокативното заглавие "Периферна държава ли е Франция?" Авторът на проучването Джейкъб Киркегард стига до извода, че вече в продължение на цели двайсет години Франция изостава с реформите.
За да изясни значението на страната за Европа, Киркегард иронично описва една сцена от нощните преговори за спасяването на Кипър, състояли се в Брюксел в края на март. Много френски вестници, както и агенция Ройтерс, тогава писаха, че френският министър на икономиката Пиер Московиси заспал по време на преговорите и трябвало да бъде буден от шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Московиси принципно опроверга информацията в Туитър, но въпросната нощна сцена показва по най-красноречив начин колко голямо влияние е загубила Франция в ЕС от избухването на кризата насам.
Причините за това са многообразни, посочва Киркегард. Докато Германия печели от реформите на Герхард Шрьодер, политическата класа във Франция така и не успя да оцени правилно последиците от въвеждането на еврото, както и политическата динамика на кризите. "Франция закъсня с две десетилетия да реформира икономиката си", твърди Киркегард. "Нито Жак Ширак, нито Никола Саркози - двамата консервативни предшественици на президента Оланд, успяха да спрат постоянния упадък на Франция от приемането на Маастрихтските договори от 1992 насам. А загриженият за консенсуса социалист Оланд изглежда не разполага с политическата воля да се противопостави на различните лобисти, които блокират реформите", смята датският анализатор.
Независимо дали става дума за лявото или за дясното, и двата политически лагера поддържат статуквото и се страхуват от уличните протести, които биха блокирали всеки сериозен опит за реформи. В това отношение Киркегард критикува най-вече ролята на синдикатите, на държавните служители и на защитените промишлени отрасли: среди, които твърдят, че защитават родината си, докато всъщност се борят за опазването на собствените си политически и икономически интереси.
Това пазене на периметър води обаче до намаляването на конкурентоспособността на Франция в Европа и света, до разрастването на държавния апарат, увеличаване на безработицата и на държавните дългове до твърде опасно ниво, смята Киркегард. "С неспособността да се осигури нужният политически капацитет и да се извършат реформи по време на дълбока криза Франция отговаря на политическата дефиниция за периферна държава в еврозоната", е неговата оценка. Единствената разлика според него е тази, че развитието на Франция в последните години не е така катастрофално, както в Гърция, Португалия или Испания и Италия. Киркегард не е първият, който излиза с подобна теза - предупреждение, че Франция е застрашена да изгуби доверието на финансовите пазари. Предишните предупреждения обаче са били съпроводени от друг вид заключения - че като партньор на Германия Франция не е толкова застрашена да бъде атакувана на финансовите пазари. Тъй като играчите на пазара са сравнително сигурни, че Германия би побързала да се притече на помощ на Франция при появата на опасност. Според Киркегард много по-големият риск за Франция е, че именно поради тази сигурност тя се колебае да извърши реформите. Проблемът на страната е в трайното неудовлетворение, трайната стагнация и постоянния срив. Франция трябва да положи повече усилия в името на собственото си благосъстояние и благосъстоянието на Европа, настоява той.
Впрочем подобни настоявания бяха отправени и от страна на бившия шеф на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, и от еврокомисаря по валутната политика Оли Рен. Според него най-големите промени трябва да се извършат на пазара на труда и в пенсионната система. Същевременно Рен отправи към Франция призив да продължи да либерализира пазарите си.
По „Дойче веле“

Прочети цялата новина

Свързани новини: