Защо Кремъл вече няма нужда от “сив кардинал”

Втората най-важна властова позиция в Кремъл, която понякога е и първа, няма официална титла. За назначаването на лицата, които я заемат, няма протокол, няма процес на одобрение, нито пък заделен бюджет.

Сред политическия елит на Русия просто съществува консенсус, че някой трябва винаги да играе ролята на главен манипулатор, на задкулисен душеприказчик и постановчик на политическия театър. Титлата “сив кардинал” на Кремъл трябва (а това се разбира от само себе си) да принадлежи някому.

По време на десетгодишното управление на Владимир Путин тази титла безспорно принадлежеше на един човек - Владислав Сурков, бивш рекламен мениджър, който се превърна в демиург на трима президенти след пристигането си в Кремъл през 1999 г.

Звездата на Сурков започва да залязва, когато бе изтикан в глух коловоз през 2011 г. в отговор на избухването на масовите улични протести. Но с оставката му като вицепремиер миналата седмица след публичен спор с шефа на руската полиция “ерата Сурков” несъмнено приключи - и с това настъпи началото на нова ера.

В зенита си находчивият пиар спец менажираше от канцеларията си вътрешната политика на Русия с вещината на холивудски агент по кастинг. Днес, при приемниците на Сурков по време на третия мандат на Путин като президент, инструментите на политически контрол са по-груби.

“Днес няма нужда от сив кардинал, няма нужда от някакви грандиозни манипулации,” посочва Антон Носик, един от най-влиятелните руски блогъри и водещ интернет предприемач. “Нещата станаха далеч по-прости. Сега просто те хвърлят в затвора.”

Изправен пред решително опозиционно движение, Кремъл разчита по-малко на умни шамани и повече - на деспотична полицейска сила, твърди Носик. “Никой не мисли с три хода напред. Защо да си даваш зор, когато можеш да окошариш опонента си още с първия ход?”

Сурков е последната засега жертва на тираничния режим, създаден с негова помощ - той бе изхвърлен, след като нападна публично прокурори заради начина, по който водеха твърде политизирано дело за корупция.

Но той остави отпечатъка си върху ерата Путин с умелото използване на онова, което руснаците наричат “политическа технология” - съчетание от комуникиране в западен стил с авторитарен подход с цел създаване на отворена политическа система, която той наричаше прословуто “суверенна демокрация”, известна на Запад повече като “управлявана” или “виртуална” демокрация.

“По времето на Сурков политическите партии вече не бяха наричани партии, а проекти”, изтъква Маша Липман, политолог от мозъчния тръст Московски център “Карнеги”.

Александър Дугин, дясна фигура, която е работела със Сурков по няколко подкрепени от Кремъл политически инициативи през последното десетилетие, отбелязва: “Всеки проект, изпращан на Путин, който се занимаваше с политика, идеология, информация или култура, отиваше или при Сурков, или в коша за боклук.”

“Сурков доказа колко е ефикасен,” продължава Дугин. “Той осигури на Путин три мандата начело на властта и връщане в президентството през март 2012 г. Ето защо Путин го търпеше през цялото това време и на практика му даваше всичко, което той си поиска.”

Политическата система на Сурков “работеше като швейцарски часовник”, според Дугин, докато не започна да дава засечки в края на 2011 г., когато антикремълски протести обхванаха градската средна класа след неоснователно фалшифицирани парламентарни избори. Сурков напусна поста си в президентската администрация, след като изрази известни симпатии към протестиращите, наричайки ги “нашите най-добри хора” във вестникарско интервю.

Неофициалната титла “сив кардинал” бе дадена за първи път на Михаил Суслов, твърдолинеен член на комунистическото Политбюро през 60-те и 70-те години на миналия век, който управляваше съветската политическа машина по време на все по-негодния да стои на кормилото Леонид Брежнев.

По време на президентското управление на Борис Елцин през 90-те години титлата премина към Александър Волошин, началника на канцеларията на Кремъл и манипулативен политически гений, който измъдри така ...

Свързани новини: