EЦБ: Икономиката на еврозоната със спад от 0.6% през 2013 г. и ръст от 1.1% през 2014 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще има спад от 0.6% за 2013 г. и ще реализира ръст от 1.1% през следващата година. Това се прогнозира в публикуван анализ на експертите на Европейската централна банка (ЕЦБ). В сравнение с макроикономическите прогнози на ЕЦБ от март 2013 г., прогнозите за 2013 г. са коригирани несъществено надолу, най-вече заради отчитането на последните данни за БВП. За 2014 г. е налице минимална корекция нагоре. При мартенската прогноза се предвиждаше спад от 0.5% за тази година и ръст от 1% за 2014 г.

Управителният съвет на ЕЦБ все така смята, че има малки рискове за икономическите перспективи на еврозоната. Те включват възможността за по-слабо от очакваното вътрешно и световно търсене, както и бавно или недостатъчно прилагане на структурните реформи в държави от еврозоната.

През първото тримесечие на 2013 г. реалният БВП на еврозоната отбеляза спад с 0,2%, след като през четвъртото тримесечие на 2012 г. той беше намалял с 0,6%. Така икономиката регистрира спад в шест последователни тримесечия, като условията на пазара на труда остават неблагоприятни. Актуалните данни от проучвания на икономическите нагласи показват известно подобрение спрямо предишното ниско равнище. В перспектива, по-късно през годината и през 2014 г., възстановяване на търсенето в световен мащаб би следвало да окаже благоприятно въздействие върху прираста на износа на еврозоната.

Растежът на кредитите за частния сектор остава слаб, се констатира в доклада. Годишният темп на прираст на заемите за домакинствата се задържа на равнище от 0,3% през април, в общи линии без промяна спрямо темпа на нарастване от началото на годината.

Кредитирането за бизнеса обаче продължава да отчита спад на годишна база, като за март той е „-1.3%“, а през април се задълбочава до „-1.9%“. Тази отрицателна динамика се дължи по-конкретно на нетното изплащане на краткосрочни кредити, което пък отразява намалено търсене на оборотен капитал в условия на слаби поръчки през на пролетта.

Спадът на обема на заемите отразява най-вече строгите банкови условия за кредитиране в някои части на еврозоната и слабата икономическа активност. С нея се обяснява също и спадът в емитирането на дългови ценни книжа. То обаче остава на високи равнища, отразявайки благоприятните ценови условия, както и вероятното заместване на банковите заеми с алтернативни източници на финансиране. В по-общ план слабото кредитиране все така се дължи основно на текущата фаза на бизнес цикъла, засиления кредитен риск и продължаващото коригиране на счетоводните баланси във финансовия и нефинансовия сектор, смятат от ЕЦБ.

От края на миналото лято насам е осъществен напредък в подобряването на състоянието на финансиране на банките и в укрепване на вътрешната депозитна база в държавите, където има напрежение. Това се е отраило и на изплащанията по тригодишните операции по дългосрочно рефинансиране, се отбелязва в анализа.

Относно фискалната консолидация и структурните реформи в еврозоната, Управителният съвет на ЕЦБ приветства отбелязания напредък и приканва правителствата да продължат решителните си усилия. Според ЕЦБ особено важно е държавите от еврозоната да не прекратят усилията си за намаляване на държавните бюджетни дефицити. А структурните реформи би трябвало да бъдат насочени по-специално към конкурентоспособност и приспособимост на пазара на труда и на продуктовия пазар. Съчетаните действия във фискалната и структурната област следва да доведат до взаимно укрепване на фискалната стабилност и потенциала за икономически растеж, способствайки за създаване на работни места, обобщават експертите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: