Робите на ХХI век

Те пристигат в Тайланд в търсене на по-добър живот от съседните по-бедни страни като Бирма, например. Обещават им достойна работа, добра заплата, светло бъдеще (…) С пристигането им обаче ги заключват на риболовен траулер като роби. Станали пленници в плаващия затвор, те са принудени да работят по 20 часа на ден при нечовешки условия. Който издържи, остава жив, а който не - отива зад борда да храни акулите. Свидетели няма. Никой не чува виковете им. Това е трагедията на робите на XXI век.

Петнайсет бирмански рибари станаха жертва на търговци на роби, нечовешка експлоатация и мъчения, но те са успели да избягат. Най-младият сред тях е на 16 години. “Опитвахме се да избягаме, но започнаха да ни бият. Приятелят ми го биха докато припадна”, разказва 18-годишният Тан Шве.

В доклада на британската неправителствена организация Environmental Justice Foundation (EJF), предоставен на в. “Мундо”, се споменава за търговия с хора и се изброяват много факти за нарушения на човешките права в риболовната промишленост на Тайланд. Според данни на Фонда Raks Thai, до 200 000 нелегални имигранти, повечето от Бирма, Лаос и Камбоджа, работят на тайландски морски съдове.

“Много се изплаших, когато видях кораба, защото съм слушал разкази за хора, продадени в робство. Това беше толкова ужасно, че исках да се хвърля в морето”, разказва една от жертвите.

Екипажите на тези кораби-затвори нямат милост и могат да пребият до смърт робите, които вече не са в състояние да работят или просто да им пуснат един куршум в челото, ако проявят и най-малкото неподчинение.

Според доклад на ООН за търговията с хора 59 % от имигрантите, които са оцелели на тези кораби в Тайланд, са били свидетели на убийството на някой от приятелите им.

“Видях как убиха трима души, които се опитваха да избягат. Първо ги пребиха от бой, а после Мийо (посредник или бригадир) ги гръмна в главите”, разказва друг бирмански рибар.

Връзки с местната полиция

Дългите периоди в морето, липсата на какъвто и да е надзор и съучастничеството на местната полиция значително усложнява борбата на тайландското правителство срещу търговията с хора в риболовния отрасъл..

“Връзките с местната полиция са очевидни. Ко Мийо ни принуждаваше да работим и на каучукова плантация, принадлежаща на началника на полицията”, разказва 46-годишният Хин Зав, който е бил роб на кораб, плаващ под тайландски флаг.

Търговията с хора в света засяга 27 милиона души. Тайланд е една от страните, които страдат най-много от тази социална язва.

В доклад за търговията с хора, подготвен от Държавния департамент на САЩ през 2012 година, се признава, че “Тайланд е дестинация за изпращане и транзит на мъже, жени и деца, които принудително се трудят и са обект на сексуално робство.

В същия доклад се твърди, че “значителна част от хората, продавани в робство в Тайланд, се използват като работна сила в риболовния отрасъл.

Въпреки тези изводи САЩ отбелязват в доклада си “значителните усилия на правителството на Тайланд за защита на хората, станали жертви на търговци на роби..

Не е такова мнението на неправителствената организация Environmental Justice Foundation и значителна част на европейския риболовен отрасъл, които настояват тайландското правителство да подпише Конвенцията за труда на моряците (No 188) на Международната организация на труда (МОТ), която е определила единни международни норми, регламентиращи условията на труд в морето.

Конкуренти на европейските рибари

Според данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) Тайланд е на трето място от износ на ...

Свързани новини: