Протестиращите в Рио и Истанбул искат едно: да живеят добре

По улиците на Рио де Жанейро и Истанбул протестира едно ново поколение. То спечели немалко от икономическия подем през последните години. Сега обаче иска не просто да преживява някакси, а да живее наистина добре. Младите хора, които протестират в Сао Пауло срещу повишените цени на билетите за градския транспорт, се борят всъщност за нещо много по-голямо - при положение, че бразилското средно съсловие съсипва здравето си в задръстванията, тъй като общественият транспорт изобщо не функционира; при положение, че икономическите успехи на Бразилия така и не водят до подобрение на жизненото равнище. Благодарение на подема през последното десетилетие милиони бразилци повишиха значително жизнения си стандарт. Сега обаче те установяват, че модерните телевизори, джиповете и моловете не са достатъчни, за да направят живота по-щастлив. Бразилците искат и се радват на предстоящото Световно първенство по футбол. Но не одобряват начина, по който се осъществява бизнесът с ФИФА, докато здравеопазването, образованието и общественият транспорт колабират.
В Сао Пауло често се чуват възгласи от типа "Цените на автобусните билети са нашият площад „Таксим". Планираното застрояване на един от популярните истанбулски паркове стана символ на капитализирането на обществено пространство в името на неограниченото развитие. Това е форма на приватизация на градоустройството, каквато се практикува и в Бразилия от ФИФА - създава се инфрастуктура, от която след Световното първенство никой няма да има нужда. Локалните проблеми може да са различни, но феноменът е един и същ. Благодарение на икономическите успехи хората получават материална сигурност, която от своя страна представлява важна предпоставка за развитието на гражданско общество. Демократизирането на все по-широки обществени слоеве се откроява недвусмислено в протестите.
Участниците в протестите вече не искат просто да преживяват, те искат да живеят добре. Дигиталната епоха им дава възможност да следят какво правят другите. Кайро възпламени Мадрид, Мадрид въодушеви Ню Йорк. А всички заедно вдъхновиха Истанбул и сега Сао Пауло. Свикналите с успехите си политически елити в Анкара и Бразилия са объркани и смаяни. Нали положиха всички усилия, за да спасят страните си от мизерията? Не живеят ли хората много по-добре, отколкото преди десет години? Турският премиер Ердоган и президентът на Бразилия Дилма Русеф реагират като родители, които са разочаровани от бунта на децата си. Ердоган играе ролята на авторитарен патриарх, а Дилма говори за "склонността" на младежта да демонстрира. Без да осъзнава колко арогантно е това изявление.
Конфликтът между поколенията в бързоразвиващите се страни е факт. Децата на глобализирания свят осъзнаха колко висок е рискът да бъдат погълнати от глобализацията. Техният бунт е резултат от процес на съзряване - процес, който е в състояние да промени света.
По „Дойче веле“

Прочети цялата новина

Свързани новини: