Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

Нещо ми говори, че днес започваме едно приключение. Вили няма да ни показва обаче вулкани (бе кой знае?!?), а ще ни води до близкия Истанбул. А ако ви се струва, че сте изпуснали тазгодишното изложение на лалета в Истанбул – споко, другата година пак ще го има :) Приятно четене:     Предисловие от автора: За следващите събития е виновен отговорникът за Белгия и тарафа, Vlaamsbrabander, който ни зарадва очите с разказа си за Кьокенхоф  ;)

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

8-ми март, 9:15ч. Кафе, пътепис, усмивки... Честит празник, скъпи дами! Такаа.. Да видим сега и кой пръв се е сетил точно за мен - влизам в пощата си. Еех, знаех си - честитка с китка от аморето ;)  Туй ми ти-онуй ми ти, целувки - тук, гушканки - там, а на финала: кажи ми сега, мия белла, първото си желание, което ти идва на ум, и аз ще ти го изпълня, каквото и да е то!

Хий!... Амии... ами да видя лалетата!

Хвърлям поглед на часовника - а, има още малко време. Бегом на скайпа - Анджело* чакали, ухилен насреща ми, пиейки сутрешното си кафе, минутки преди да тръгне на работа. - Грацие танто за пожеланията, дарлинг! Целувки.. танти бачи, колкото и където искаш!... А желанието ми еее... ами, искам един уикенд при лалетата, Анджи! Ама след Великден да е, че сега още не са цъфнали! Амстердам, аморе мио! Капито? Анджи: Ъ! К'ъв Амстердам, к'ви 5 кинта, к'ви лалета, кара мия?!... Ееее... пък аз мислех, ще речеш, ей с'а в петък след обед или събота сутринта да те чакам на Фиумичино и после уикенда да си го избръмчим там някъде... Ооо, йо поверо бамбино /горкичкият аз/... (цупи устни)... И да чакам още цял месец ли, мио фиоре? Мамма мия!... Но обещаното си е обещано. Ама по вашия Великден или по нашия? Всъщност, когато искаш, просто си харесай хотел и ми прати линка да направя резервацията, също и за самолета. И почвам аз едно тършуване из нет-а, къде, какво, как, едни сметки за почивните ми дни, едно предчувствие за красиви местенца и моменти... Изчаквам зорлем две седмици, та шефът ми да започне да прави графиците за следващия месец, и го питам, невинно и лееко май умолително, за една компенсацийка така, еди-кога си (т.е. още два почивни дни към уикенда) Той гледа черновата си на монитора, мисли две секунди и вика "Нямаш проблем", усмихва се и аха-аха да рече "Къде пак ще бришеш?", ама се въздържа ;) Ех, златен е моят началник, дай боже всекиму! :) И така, хотелът е резервиран, осигурих си дълъг уикенд, на ред са самолетите. И те са ми като по поръчка, но Анджи, миличкият, няма късмет. Аз също се включвам да му търся възможности, но уви, не се явява ни един удобен за него полет. На практика той ще бъде в Амстердам само един ден, другите два ще ги изгуби по летищата. Е, нее.. не си заслужава... Язък. И му предлагам да се откажем. Може би някой друг път, или догодина да си планираме отпуск по това време и тогава на спокойствие... Да бе, да, ама не. Човекът ми е обещал, а казана дума - хвърлен камък, според него. Еееми един - един, ще пребягаме до Кьoкенхоф и най-много да не спим една нощ, вика ;) - ай, душичката ми той... Хрумва ми обаче нещо изведнъж, бързо се мушвам в airtickets24.com и след десетина минутки му викам: Анджи, моето желание е с теб да видим лалетата, нали? А твоето желание е да изпълниш моето, нали? Той: Ма си, мия белла, джусто! /точно така/ - Добре, дарлинг, тогава отиваме в...

Истанбул!

За там има удобен за теб полет, аз пък си имам удобен автобус от Варна. Хотели в Истанбул - колкото щеш, особено пък при лимита, който даваш (до 1200 евро за три нощувки! - боже, аз за толкова мога да изкарам прееспокойно една дву-седмична екскурзия).. А лалетата... хм, ами те всъщност са отишли в Холандия точно от Истанбул, от сараите на падишаха (а в Истанбул са дошли от Иран - Персия, демек). Освен това, ти, скъпи мой, никога не си бил в Истанбул, и беше ми казал миналото лято веднъж, че би искал да го видиш... Е? Да вляза ли в booking.com да си харесам хотел, пък ти да откажеш резервацията в Амстердам. Става ли? Усмихва се: Ма, перке но?! Си! Аванти! Гоу! /давай/ Четвъртък вечерта. Е, хапнах леко, паспорт, карти, малко лири, малко евро, малко лева, фото, телефон, зарядни - всички са по местата си. Хайде и един сандвич с великденско яйце - за зор заман нощес; пакетче ментови бонбонки и един шоколад, шишичка водичка; и току пред вратата наай-после реших - щом според прогнозата няма студ, ще ходя с тънкото кожено яке. Таксито пристига след две минути. Шофьорът явно смята, че чантата ми не е багаж, щом я нося на рамо, и не мръдва от мястото си. А в отговор на "добър вечер" само просумтява нещо... Ееми, йок бакшиш тогава... Мястото ми в автобуса е веднага след втората врата. Оф, че съм и аз, как забравих като си купувах билета, да си заплюя любимото ми местенце в кьошето най-отзад.. Тръгваме. При първия светофар хвърлям едно жално оче назад - опа(!) най-задната седалка е напълно свободна. Дигам гълъбите и незабавно се дислоцирам. Миг след това още една хитрица се светва, пристига, пуска питаща усмивка. Буюрум /заповядай/, викам, и мацката се намества в другото кьоше. Един бая шишо с подобаващ мустак, който дишаше като Дар Вейдър като минах покрай него, през две седалки по-напред, се обръща и пооглежда - ее, сорри, чиче, изтърва - ние двете вече събухме патъците и се наместихме на по две седалки. Минахме Аспарухов мост... вече фърчим край Приселци... Какво да гледам у тъмното, айде слушалките на ушите и релакс, че утре ме чака дълъг ден и среща.. с НЕГО!... А, баш! Точно така: буона нотте а тее... http://www.youtube.com/watch?v=w27pBXBrJb0 Петък, рано сутринта. Вече е светло. Слънцето всеки момент ще изгрее над безбройните блокове на изток от магистралата. Цял час, откакто влязохме в Истанбул, цял час се движим без спирка, докато стигнем автогарата...

Ох, ама много го обичам тоя Истанбул, бе!

И винаги ме удивлява - всеки път го виждам още по-голям. С какви темпове само строят тези хора! Ашколсун!  :) [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Предния път, преди около година и малко като идвах в Истанбул, тези красавци ги строяха"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата покрай магистралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"][/caption]   Автобусът най-после се паркира. Мустакатият стюард или какъвто се води там, от 5 минути стърчи прав, разправя нещо... Оп, всички като по команда се изправят и се почва една бутаница, една гърченица, едно измъкване на чанти и торбички - леелее, къде ги бяха заврели досега? Слизам последна - така и така нямам друг багаж, само чантата, която ми изпълнява функциите на ръчен багаж в самолетите и с която си пътувам за по 2-3 дена. Истанбул централ отогар. Най-голямата в Европа, казват. Мии... като гледам, почти като софийското летище е ;) Тарапана, въпреки ранния час. Суетня. Багажи всякакви, купища. Мъкнат ги насам-натам... Посрещачи. Изпращачи. Мирише на кафе и бюрек... Ориентирам се. Даже намирам откъде да си купя карта Истанбул пас. Инфо:

Истанбул пас

е нововъведение, целящо да замести електронния Акбил. Тенденцията е тази карта да бъде като европейските и с нея освен да се пътува по градския транспорт, да се ползват намаления или безплатни билети за някои от забележителностите. За момента обаче, се използва само за пътуване в градския транспорт. Важи за всички трамваи, метрото, крайградските влакове, всички автобуси, всички градски фериботи, важи за Носталджик трамвай, за фуникулярите, за телефериците (лифтовете) "Еюп джами-Пиер Лоти кафе" и в парка "Мачка" - не знам той към Бейоглу ли се води или към Бешикташ. Някой, ако е в час, нека ни каже :) За долмушите /маршрутките/ мисля, че не важи, и цената в тях май е 3 лири. Не съм се качвала на маршрутка все още.

Билетът за градския транспорт е 2 лири. Ако се използва карта Истанбул пас, едно пътуване излиза 1,75 лири.

(Ако картата се ползва за отиване и връщане с ферибот, връщането се таксува по 1,25 лири. Не знам при другите видове транспорт дали важи – бел.Ст.) Самата карта има депозит. Бях чела в един пътеводител, че депозитът е 10 лири. На мен ми взеха 6 лири. Когато върнах картата пък ми върнаха като депозит 5 лири + 2,35 лири, които ми бяха останали неизразходвани... Ама нямах желание да се разправям защо 5 лири вместо 6. Апропо, когато купувате картата, задължително ви дават касов бон. Пазете си го, там пише колко е депозита и с каква сума сте заредили. Касов бон дават и когато презареждате картата. Аз си пазех боновете, но не се сетих да ги покажа, когато върнах картата. Е, една лира - нека пият един чай от мен, айде ;) Та, така - този депозит се връща при връщането на картата, както и каквито пари са останали в нея, ако са ви останали. Картата се купува от будките за вестници (но не от всички) или определените за целта будки на възловите спирки, каквито са Еминюню, Султан Ахмет (спирката при Св. София и Синята джамия), Бешикташ, Кабаташ, Таксим, автогарата, летището и др. Съвет: Много е удобна! Но, когато се качвате в превозното средство, в автобусите само от първа врата и се маркирате пред очите на шофьора, за трамваите и фериботите е на въртележките на входа (както при метрото) - поглеждайте на дисплея колко пари ви остават, за да не се окаже в някой момент, че не ви стигат и трябва да заредите още лири, а в момента сте на място, където няма будка за карти - там става и презареждането. Будките за карти работят до 22ч. Жетони за градския транспорт се купуват от автоматите на спирките. На автоматите надписите са на турски, но има бутон за език, т. е. натискате го и излиза описание на английски. Съжалявам, не обърнах внимание дали има и на други езици (Има също немски и френски, не помня за испански или руски. Ако ги пускате със звук (да ви „говорят“) имайте предвид, че звукът е доста силен и  околните веднага ще ви угадят, че сте чужденец ;) – бел.Ст.) [geo_mashup_map zoom="10" ] [geo_mashup_location_info] Продължавам. На Аксарай се прехвърлям от метрото на трамвая, който ми се вижда учудващо пълен за този ранен час. И точно от Аксарай вече се чувствам като у дома си - тази част от Истанбул ми е от силно познатите :) Слизам на спирка Баязид и след само 50 метра съм в хотела. Е, браво на мен - хотелът, който съм избрала, е на много удобно място и изглежда екстра.   [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Истанбул - стария град и по-точно в Лалели"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="И джамията Баязид на спирка Баязид"][/caption]   Добро утро, добре дошла, и без никакви въпроси ме настаняват веднага. Браво и на тях! :) Човекът на рецепцията (около 40-те) се усмихва и ми пожелава приятен престой в Истанбул. Ако имате някакви желания, ще бъдат изпълнени веднага, мадам. - Провиква се: Мехмед! Идва въпросният Мехмед (въйй... скоро не бях виждала толкова кльощав мъж - коя ли кобретина му пие кръвчицата?), онзи му казва нещо и той плътно ме придружава до стаята, която е на третия етаж. И през цялото време ми се усмихва и ми говори на... италиански... ама с мноого добър турски акцент - за малко да го разбера какво ми приказва :D Всъщност, единствена дума, която включих, беше "сорпреза"... Моля? К'во? К'во рече?... К'ва сорпреза, бе човек?... Тука?!... И в Истанбул ли бе?!? Следва продължение. Всъщност нямам търпение да си покажа лалетата. Ето 2-3 снимки, а още - в следващата част  ;) [caption id="" align="aligncenter" width="663" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"][/caption]     *Анджело (или ТОЙ, НЕГО) – жива легенда от предишни приключения на Вили в Италия - бел. Ст. Очаквайте продължението: Автор и снимки: Вили   Други разкази свързани с Истанбул – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: