Да хвърлиш „ези“ или „тура“ не означава политическа промяна

ГЕРБ и БСП-ДПС са две страни на една монета, бързи избори няма да доведат до нищо добро

Когато направихме първата жива верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г., България беше диктаторска комунистическа държава, член на СИВ и „Варшавския договор”. Преодолели най-сетне страха си, всички крещяхме възторжено „Долу член първи !”, а вътре заседаваха т.н. депутати на Отечествения фронт, обединяващ БКП, БЗНС, профсъюзни дейци и винаги верни на партията „безпартийни”.

Когато днес отново обсаждаме Народното събрание, четвърт век по-късно, отдавна сме свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО. Този път, без да се страхуваме, всички крещим възторжено „червени боклуци”, а вътре като че ли времето е спряло и нищо не е променено от 1989 г. насам. Тук са „лявото” и „дясното” БКП – наречени днес БСП и ГЕРБ. Вместо верния съюзник на комунистите БЗНС, си имаме ДПС. От същото БКП котило са и „Атака”, странни хора с фанатичен блясък в очите и поведение на заводски партийни секретари, милиционерски квартални отговорници и членове на доброволни отряди.

И ако преди 25 години все пак се намери един депутат, Благовест Сендов, който да произнесе прочутата фраза: „ Вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме”, то в днешното народно събрание няма ни един, който може да си помисли подобно нещо, камо ли да го изговори публично… Нещо повече,  най-тъжното е, че през 1989 г. депутатите бяха поставени в креслата си от комунистическата власт, а сега си ги избрахме сами.

Това, което се получи като резултати на последните избори през май т.г. бе очаквано и въпреки това, последиците му са (поне за мен) неочаквано потресаващи. И тук бих желал да изразя сериозното си, направо угнетяващо разочарование от изхвърлянето от парламента на реформаторските политически сили около СДС, НДСВ и техните производни. Не можеш да наказваш тези партии, които ни вкараха в НАТО и ЕС и въпреки грешките си ни осигуриха на нас и децата ни живот в свободния свят. Никой не може да отрича вота на Избирателя, но не е нито исторически справедливо, нито (гео)политически, стратегически и икономически оправдано, точно днес да бъде избран подобен, абсурден по своя състав български парламент. И тук не става дума само за морални категории, а както виждаме - за реални и напълно обосновани политически и икономически рискове.
Основната причина за тези изборни резултати бе в подценяването от страна на избирателите на комунистическата субкултура, която продължава да властва в обществения ни живот - от нерегламентираните взаимоотношения между държавата и всички партии, предствени в сегашния парламент, през заобикалянето на закона и умело манипулираното от медийните собственици пожълтяване, затъпяване и монополизиране на медийната среда, до зачестяващите комунистически рецидиви по върховете на политиката, съдебната система и икономиката.

На този тягостен фон наблюдавам с умиление протестиращите. Те са толкова възторжени и политически непорочни. Страхотно се радвам, когато виждам стремежа им към промяна и чувствам нарстващото им самочувствие на европейски граждани.
Искрено се надявам авангардизмът и креативността на тези хора да им помогне  колкото може по-бързо да разберат, че едни бързи предсрочни избори няма да доведат до нищо. Смяната на Борисов с Орешарски преди месец и половина и обратно с Борисов евентуално след нови месец и половина не води до реална политическа промяна.

Заблуда е също и твърдението, че промяната на предизборния кодекс, дори и да е най-оптималната, може бъде достатъчно условие за политическата промяна. Сериозна промяна в положителна посока може да има само тогава, когато в изборите участва един принципно нов гражданско-политически съюз на демократичните сили. Съюз, който обединява партии и граждански организации в център-дясното пространство около общи цели и програма и е изразител на ...

Свързани новини: