Хърватия доказа, че Брюксел е преобразил Балканите

И станаха 28. Хърватското присъединяване към ЕС днес е голяма стъпка напред за страната. Интеграционният процес я преобрази и доказа на нейните съседи, че упоритата работа се възнаграждава. Това също така е доказателство, че поне в една област политиката на ЕС работи и няма необходимост отново да изобретяваме колелото.

Разбира се, Хърватия все още има проблеми, но мнозина вярват, че тя е в доста по-добра форма, отколкото бяха България и Румъния, когато се присъединиха през 2007 г. Отчасти това е така, защото тя бе подложена на далеч по-твърд присъединителен режим, именно за да бъдат предотвратени предишните грешки.

Моментът, в който всички разбраха, че нещо наистина се е променило в Хърватия и се е променило заради изискванията на присъединителния процес, бе когато бившият премиер Иво Санадер бе арестуван по обвинения в корупция през 2010 г. Оттогава той и други високопоставени служители са в затвора. Дотогава винаги се смяташе, че такива големи риби са недосегаеми.

Но арестуването им предизвика и вълни в региона, защото всички разбраха, че ако има време и натиск от ЕС за разчистване, големите риби вече няма да могат самодоволно да мислят, че никога няма да им бъде потърсена сметка.

Сега, когато Хърватия се присъедини, вниманието на ЕС се обръща към останалата част от Западните Балкани, или “изоставащите Балкани”, както ги нарече черногорският външен министър Игор Лукшич - Балканската шесторка.

Те са следните - собствената страна на г-н Лукшич Черна гора, Сърбия, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина. За първите четири новините са изненадващо добри.

Да вземем Албания. През 2009 г. Еди Рама, лидерът на Социалистическата партия, обвини Сали Бериша от дясноцентристката Демократическа партия, че е “откраднал” произведените през онази година избори. Миналата година, в разгара на корупционен скандал, четирима демонстранти бяха убити от прозорците на офиса на Бериша от националната гвардия. Г-н Бериша обвини Рама, че се опитва да извърши преврат. Резултатът бе, че евроинтеграционният процес на Албания спря.

Миналия месец Албания произведе още едни избори. Г-н Рама ги спечели напълно честно. Г-н Бериша не оспори резултата и подаде оставка. Отчасти резултатът отрази факта, че на хората им е писнало от него, но чувството, че страната е загазила, а евроинтеграционният процес е важен критерий, с който това за бъде измерено, изигра роля. Албания сега има добър шанс да стане официално кандидатка за членство до края на годината.

Миналата седмица лидерите на ЕС дадоха зелена светлина на Сърбия да започне присъединителни преговори. Косово също бе преместено на официалната писта по пътя към членство. Това стана възможно благодарение на споразумението, постигнато неотдавна от баронеса Аштън, ръководителка на европейската външна политика, в което двете страни се съгласиха на мирно съжителство. Преобладаващо етнически албанското Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г.

И в Черна гора влиянието на ЕС е ясно. През февруари изтекоха записи, в които високопоставени служители от водещата партия в правителството бяха засечени да обсъждат как да манипулират държавни фондове и избирателните списъци, за да помогнат на уреждането на победа на техния кандидат в президентските избори. В началото властите и офисът на прокурора се опитаха да заличат аферата. Те не успяха и благодарение на натиска на ЕС в ход е сериозно парламентарно разследване.

Не искам да казвам, че позитивни неща не могат да се случат без ЕС, но факт е, че ЕС ускорява процеса. Милан Рочен, тогава външен министър на Черна гора, заяви през 2011 г., че по отношение на реформите неговата страна е направила за една година това, за което би й отнело 10 години, ако го бе направила сама.

Ако балканските страни бяха автобуси, бихме могли да кажем, че след дълго чакане пет от тях току-що са пристигнали на спирка. Два обаче се счупиха. ...

Свързани новини: