In memoriam: Иван Григоров не успя да напише “Простотия връз простотия…”

Актьорът Иван Григоров почина на 69 години. Той прекара по-голямата част от кариерата си в Сатиричния театър. Роден е в с. Комощица, обл. Монтана. Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Снимал се е в повече от 40 филма. Играл е и на театралните сцени във Видин, Пазарджик, театър “София”. Сред театралните му роли са брат Лоренцо в “Ромео и Жулиета” на Шекспир, Сусо в “Януари” на Радичков, Шишман в “Човекоядката” и мн. др. Участва във филмите “Четиримата от вагона”, “Нона”, “И дойде денят”, “На чисто”, “Дубльорът”, “Магистрала”, “Силна вода” и в много тв-филми. През 2011 г. даде за e-vestnik едно от редките си интервюта Ще напиша книга “Простотия връз простотия”. Поместваме го отново в памет на популярния актьор.
- Играли сте в над 40 филма. Имате ли архив?

- Нямам. Имам снимки, които са ми давали фотографите към продукцията, и негативи. Наскоро режисьорът Иван Терзиев ми даде един диск на „Силна вода“, защото са се навършили 33 години, откакто сме го снимали. Все едно беше вчера.

- Преди сигурно много хора са ви спирали на улицата, разпознавали са ви. Сега случва ли се?

- То аз не мога да се позная, като се видя! Но ме познават. Ако не по физиономия, то като чуят гласа ми, ме питат: „Абе ти кой беше?” Но и мен никога не са ме посрещали като актьорите, които играеха любовници, герои. Винаги съм играл роли, които не са много за хвалене.

- Съжалявате ли, че не сте изиграли някой герой или любовник?

- Не. Имах една друга цел. В киното и театъра се играе различно. Исках в киното да докарвам театралната игра, а в театъра да играя като в киното. Долу-горе бях успял. В киното пробутвах тези преувеличени, експресивни жестове. Ако ги използваш, обикновено излизаш от кадъра и не се получава. Но аз така го измислях, че всичко влизаше. В театъра пък говорех ниско, прибрано и хората долу настръхваха. Без да крещя и онагледявам текста емоциите се усещаха. Ставаше.

- Гледате ли нови български филми?

- Навремето, когато играех, не съм гледал. Сега като дадат по телевизията гледам някой по-нов.

- А за някой от тези по-новите чували ли сте? „Дзифт“? „Светът е голям“?

- Не, не съм. Гледам американските повече.

- А какво мислите за сатиричните актьори от новото поколение?

- Преди да се хванат в телевизията съм ги уважавал и съм снимал с тях, играли сме заедно в театъра – с Кръстьо Лафазанов, с Христо Гърбов. С Красимир Радков играехме в Сатиричния театър, когато Слави го поиска в шоуто си. Съветвах го да не ходи. Сега не си знае парите, но си го и бива като актьор.

По мое време в телевизията участваха само такива, които за нищо не ги бива и никъде не ги вземаха – нито в театъра, нито в киното. Телевизионните филми се правеха в студия за игрални, но си имаше и Студио “Екран” към телевизията, което беше специално за тях. И аз съм участвал в телевизионни филми. Но там работеха предимно такива, които за нищо друго не ги биваше – Искра Радева, Венко Пехливанов от Народния театър. Те обираха всички главни роли по партийна линия. Няма да забравя, когато ме ...

Свързани новини: