Падането на Морси е удар за ислямистите

Асошиейтед прес

Египет беше в основата на идването на ислямското движение на власт в арабския свят с вълната от въстания. Печелейки избори след избори, ислямистите обещаваха да управляват ефективно и да приложат своето виждане за политически ислям, като в същото време спазват правилата на демокрацията.

Мохамед Морси беше техният стълб: ветеран от “Мюсюлмански братя”, най-старата и най-престижна политическа ислямска група, който стана първият свободно избран президент.

Това е, което прави отстраняването му само след една година на власт под натиска на огромна част от египетското население толкова унищожителен удар за ислямистите на различни нива не само в Египет, но и в целия разбунен регион.

Морси, неговото братство и твърдолинейните им съюзници казват, че са играли по правилата на демокрацията и че са били принудени да напуснат властта от опоненти, които не биха могли да се представят добре като тях на избори, поради което са се обърнали към военните за помощ.

Поуката, която може да си извади крайното ислямистко крило е: демокрацията, която поначало мнозина от тях смятат за “куфр” или ерес, е измама и насилието е единственият начин да сбъднат мечата си за ислямска държава.

Но за милионите египтяни, които протестираха по улиците срещу Морси, ислямистите не се справиха с демокрацията: те прекалиха.

Протестиращите се убедиха, че ислямистите използват победите в изборите, за да централизират властта в ръцете на “Мюсюлманските братя”, надвишавайки правомощията си и третирайки страната така, сякаш е приела “ислямския проект”.

И което е още по-лошо за много от протестиращите, ислямистите просто не се заеха да оправят многобройните и влошаващи се проблеми на Египет.

Това е сериозен удар за мечтите им и повод за съмнение в твърдението на ислямистите в целия регион, че политическия ислям е лек за обществените несгоди. Вредата върху престижа им ще има широко отражение - от Газа, където управниците от Хамас смятаха Морси за силен съюзник, през Тунис, където “Мюсюлманските братя” са на власт, до Либия и Сирия, където ислямистите се стремят към властта.

“Братята в Египет в момента служат като предупреждение”, казва Майкъл У. Хана от Сенчъри фаундейшън в Ню Йорк.

“Катастрофалната политика на Морси през краткото му президентство е урок за това как не трябва да се управлява”.

Иронията е, че “Мюсюлманските братя” знаеха рисковете, когато се захванаха с властта. След падането на диктатора Хосни Мубарак през 2011 г. групировката обеща да не се опитва да доминира в парламента и да не излъчва кандидат за президент, давайки си сметка за бурната реакция, ако създадеше впечатление, че заграбва властта, или ако ръководено от нея правителство не успее да вдигне Египет на крака. Тя се отметна от всичките обещания, като всеки път изтъкваше, че е принудена да го направи.

Самият Морси призна властта на улицата, когато се закле да е президент на целия народ. В деня преди официалното встъпване в длъжност на 30 юни 2012 г. той първо даде символична клетва на каирския площад “Тахрир”, епицентъра на бунта, свалил автократичния му предшественик.

“Вие сте източникът на властта и легитимността”, заяви той пред множеството. Нищо не е по-високо от “волята на хората.

Народът е източникът на цялата власт. Той дава и взема властта”. В широката палитра представители на политическото ислямско движение - от умерени до войнствени - “Мюсюлманските братя” в крайна сметка се оформиха като централната сила, настояваща, че ислямистите могат да бъдат демократи. Тяхното влияние привлече по-твърдолинейни групи за участие в избори.

Ултраконсервативните, които някога отказваха избори с аргумента, че потенциално те могат да донесат закони, различни от божиите закони, изпробваха шанса си.

В пламенен пост във Фейсбук точно преди армията да свали вчера от власт ...

Свързани новини: