Някой да е виждал Сноудън?

РойтерсТранзитни пътници в Москва се надяват да го зърнат 

Когато най-накрая Едуард Сноудън напусне транзитната зона на московското летище “Шереметиево”, то ще изгуби най-голямата си атракция. Бившият консултант на Агенцията за национална сигурност на САЩ успява да се укрие от любопитните погледи повече от две седмици, откакто пристигна от Хонконг на 23 юни, надявайки се да отлети към страна, която няма да го върне обратно в САЩ, за да бъде съден по обвинения в шпионаж.

Ордите от репортери, които няколко дни прекараха на летището с надежда да го открият, отдавна си тръгнаха. Сега Сноудън е атракция за отегчени пътници, които се опитват да го зърнат, докато чакат с часове полетите си.

“Обещах на децата си 200 долара, ако го снимат”, каза британецът Саймън Пери, докато чакаше в транзитната зона между терминалите D, E и F - лабиринт от коридори, салони, закусвални и безмитни магазини. Пери призна, че изпитва симпатия към Сноудън, който разкри подробности за американски разузнавателни програми, но не по политически причини.

След само два часа, прекарани на “Шереметиево” на път от Хонконг за Милано, той вече е абсолютно отегчен. “Безжичният интернет е отвратителен, цените са ужасни, а хората никога не се усмихват. Бих го поздравил, ако издържи едно денонощие тук, камо ли две седмици”, заяви Пери, седнал заедно със семейството си в закусвалня “Бъргър кинг” на терминал F.

Тридесетгодишният Сноудън може да е настанен в тайна зона, вероятно под земята, а може да се мести постоянно, за да не бъде засечен. Той със сигурност е изпитал облекчение, когато венецуелският президент Николас Мадуро, а после и президентите на Никарагуа и Боливия му предложиха убежище, след като десетки други страни отхвърлиха молбата му.

“Да бъдеш блокиран на това летище е все едно да си в затвора - никакъв въздух, няма място за спане. Явно са го настанили на сигурно място, но това означава, че зависи от руснаците”, каза Армин Хайс, пътуващ към хотелската верига, в която работи.

Друга игра за отегчените пасажери е да отгатват какво прави Сноудън през цялото време. Дали се е изкушил да излезе от скривалището си, да си купи сандвич или кичозни сувенири за съветската епоха от безмитните магазини или от инкрустираните с диаманти ръчни чанти на разпродажба наблизо?

Дали е посмял да се наслади на изложените червени, зелени и сини яйца на Фаберже, продавани срещу 1000 евро всяко, или да се порови сред слънчевите очила, вероятно за да се маскира по-добре? Не е ясно и къде се мие, макар че транзитната зона е пълна с тоалетни и душове. Сигурно му е трудно да спи - шумът от прахосмукачките не спира цяла нощ.

Може би му доставят храна от ресторантите в транзитната зона, тъй като той едва ли би посмял да се появи там. Сигурно вече му е втръснало менюто на закусвални като “Мама Раша”, които предлагат блини, червен хайвер и борш или на двата ресторанта T.G.I. Friday’s, които имат международна кухня.

Олга Самсонова, която работи на “Шереметиево” като сервитьорка от 18 години, казва, че храната на летището е скъпа и че Сноудън може да разчита на подаяния от руската авиокомпания “Аерофлот”. “Сигурно оттам му дават храна. Не мога да кажа как е на вкус, но е питателна. На закуска предлагат йогурт”, предположи тя.

За времето, през което е работила тук, тя е виждала десетки хора - повечето кандидати за убежище, да се настаняват временно на летището. Сред тях била иранка, която прекарала близо година заедно с децата си, преди да й дадат убежище в Канада. “Поне има много места за сядане”, допълва Самсонова, застанала до поднос със задушени зеленчуци, ...

Свързани новини: