Защо не им вярваме

Изборите са само една малка част от сложното нещо, наречено демокрация. Да сведем демокрацията до тях е все едно да сведем семейния си живот до бракоразводната процедура. Но дали Орешарски и сие са наясно с това? През последните години станахме свидетели на невиждан изблик на недоволство - от Бразилия до България, от Турция до Индонезия, от Босна до Египет. Причините за гнева са много и различни: едни търсят обяснението в катастрофата на неолибералния икономически ред, довел кризата от 2007-2008, други - в порасналото усещане за права на новата средна класа от развиващия се свят, трети пък подчертават ролята на дигиталните комуникации и глобалните културни "вируси", които тя разпространява. Наред с всичко това обаче не бива да забравяме и най-важното: днес все по-малко вярваме в демократичния ритуал на изборите. Защо ритуал ли? Защото в последна сметка изборите са въпрос на вяра - колкото и прецизно да са измислени, колкото и честно да са проведени, в последна сметка новата власт е легитимна само ако вярваме в процедурата. Дали ще се гласува с машини - което обсъждат сега в българския парламент - не е технически въпрос: става дума за това дали недоверието към политиците може да намалее малко благодарение на доверието към техниката. Защото ролята, която изборите играят, не е особено различна от генеалогията на средновековния монарх, чрез която той претендира за трона или тълкуването на знамения от жреците

Прочети цялата новина

Свързани новини: