Да остарееш, преди да се родиш или историята на магистрала “Тракия”

Текстът е публикуван първо в сайта на “Българска история”. 

Близо 35 години след началото на строителството на автомагистрала „Тракия“, днес бе открита и последната 34-километрова отсечка от аутобана – от пътен възел „Зимница“ до Карнобат. Тя вече е отворена за движение. Финалният участък от магистралата бе открит днес с церемония в присъствието на президента Росен Плевнелиев и министрите на регионалното развитие и на транспорта Десислава Терзиева и Данаил Папазов, ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ депутати и дългогодишни служители на държавната пътна администрация.

В наши дни често казваме, че България е страна на абсурдите. Дали това твърдение е вярно или е по-скоро плод на така типичния за нас негативизъм не можем да кажем, но именно благодарение на един абсурд в момента четете статия, посветена на автомагистрала в исторически сайт като нашия. Смятаме обаче, че тя има място тук, тъй като строителството на аутобана се превърна в неразривна част от нашата история в последните 40 години. За този времеви период България премина от един политически строй в друг, смени 15 министър-председателя и намали населението си с 1 363 201 човека. Именно заради продължителността на този строеж си позволяваме да го наречем и абсурден, тъй като не смятаме за нормално една държава да строи една 360-километрова магистрала близо половин век. В следващите редове обаче ще проследим развитието на магистрала “Тракия”, съсредоточавайки се единствено върху фактите около строителството, някои от които са доста интересни.

Решението за изграждане на първата автомагистрала у нас е взето през далечната 1964 година. Строителството й трябва да бъде част от проекта за голям магистрален пръстен, включващ още “Хемус” и “Черно море”, благодарение на който връзките между столицата и останалите големи градове в България ще се улеснят значително. Реализацията му стартира с изграждането на пътните отсечки София-Ихтиман (част от “Тракия) и Девня-Варна (част от “Хемус”). Това се случва обаче чак през 1973 година или с други думи цели 9 години след появата на идейния проект. След нови 10 години жителите на двата най-големи български града – София и Пловдив вече се радват на високоскоростен път помежду си. Така приключва първата част от строежа на автомагистрала “Тракия”, който отнема цели 12 години и като че ли орисва аутобана да продължи да се строи с подобни бавни темпове и през следващите години.

Следва тъмен период за развитието на магистралата. В България стават сериозни промени, свързани с края на комунистическия режим и началото на така наречения преход към демократично общество и някак строежа на “Тракия” остава на заден план. Чак през 1995 година тогавашният премиер Жан Виденов открива нови 32 километра от Пловдив до Оризово, с които общата дължина на магистралата става 165 километра. По-интересното е, че между 1995 година и 2001, когато е следващото разширение на аутобана са изградени точно…4 километра. С други думи за 28 години България може да се похвали, че е изградила малко над 150 километра от “Тракия”, което прави точно по 6 километра магистрален път на година.

Следва ерата на лотовете, които са общо 5 (Оризово – Стара Загора, Стара Загора – Нова Загора, Нова Загора – Ямбол, Ямбол – Карнобат и Карнобат – Бургас). Най-дълъг от тях е Ямбол – Карнобат с неговите почти 50 километра, въпреки което успява да бъде изграден сравнително бързо. Първата копка е направена на 3-ти септември 2010 година, а днес на 15 юли 2013 година той ще бъде официално завършен, с което и цялата магистрала. Всички останали лотове са построени в периода 2007 – 2013 година, което прави тези 6 години най-благодатните за развитието на автомагистрала “Тракия”. Днес тя има общо 28 изхода, които я свързват с някои от най-големите и важни от икономическо отношение градове за България – София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, а със завършването й общата дължина на магистралите в България става 602 километра. По трасето на магистралата има само един тунел – Траянови врата, който е с дължина от 740 метра и е завършен през средата на 70-те години.

Друг любопитен факт от историята на “Тракия” е, че от пълното отваряне на Лот 1 през октомври 2007 г. до юни 2010 г. маркировката на всички километри след 184-тия е сгрешена. Причината е, че са използвани проектните маркировки в последните няколко километра, затова след 184-ти километър следва направо 187-ми километър. Все пак през 2010 тази неточност е отстранена.

Със сигурност днешният 15 юли ще остане в историята на България. Той слага край на една сага, продължила 40 години и надживяла не един и двама политици. Най-после обаче ще може да си отдъхнем с облекчение и да се насладим на високоскоростен път до морето, чиито строеж простата аритметика показва, че е напредвал с 25 метра на ден. За щастие всичко това остава зад гърба ни, след като 360-километровата мечта на няколко поколения българи вече е факт.

Екип “Българска история”

Статията "Да остарееш, преди да се родиш или историята на магистрала “Тракия”" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: