Дали Турция губи, а Израел печели в Египет?

в. Хюриет дейли нюз

Преди да се направи международен политически анализ за Близкия изток след преврата в Египет, трябва да се отбележи нещо важно. Демонстрациите в подкрепа на Мохамед Морси, които се извършват от пуча на 3 юли, при който бе свален египетският президент, са уникален пример за гражданска съпротива срещу извършването на преврат в модерната политическа история.

В наскорошно изявление на американската администрация бе посочено, че египетският народ има думата със събраните около 22 милиона подписа срещу подкрепяния от Мюсюлманските братя режим на Морси като потвърждение за това, че превратът не трябва да бъде определян като преврат.

Няма съмнение обаче, че и онези, събрали се на площад Рабаа ал Адауия с искане Морси да бъде върнат на власт, също имат думата, и става ясно, че няма да бъде възможно да има политическа стабилност в Египет с опити да бъдат потиснати или игнорирани Мюсюлманските братя. А и Мюсюлманските братя трябва да имат предвид, че ако пак дойдат на власт, не трябва да игнорират тези, които не са гласували и няма да гласуват за тях.

Изглежда обаче ще отнеме известно време, за да се уталожат проблемите в Египет.

Какъв ефект ще има всичко това върху политическия баланс на източното Средиземноморие и Близкия изток в по-широка перспектива? Какво влияние ще окаже това върху позициите на страните в региона? Ще има ли победители или губещи и кои ще са те?

Исмаил Хаккъ Пекин има отговор за това. Като бивш началник на военното разузнаване на турските въоръжени сили о.р. ген. Пекин писа в своя статия на 14 юли в турския вестник “Айдънлък”, че Израел е победител, а Турция е губеща страна при преврата в Египет. Той твърди, че тъй като Египет ще е обречен на несигурност, а Сирия е в гражданска война и Хизбула е намесена в сирийската гражданска война вместо да създава проблеми на Израел, правителството на Бенямин Нетаняху е в най-изгодна позиция сред регионалните страни да налага политиката си, особено срещу иранската ядрена програма.

Пекин също твърди, че Турция губи политическите си предимства заради вътрешните безредици в арабските страни в региона и, че това ще засегне икономическите интереси на Турция идните години. Той добави, че тъй като страните от Европейския съюз са започнали да приемат програми, целящи предотвратяване на радикализацията на собственото им ислямско население, необходимостта да се сътрудничи с Турция по въпроса също ще изгуби значението си.

Ако сметнем, че загубата на властта на Морси в Египет е причинила голям удар на всички свързани с Мюсюлманските братя движения в региона, на Хамас в Газа и бунтовническите сили в Сирия (срещу които се борят Дамаск и Хизбула, подкрепяна от Техеран), Пекин има право. Освен това можем да добавим, че споровете между сунитите и шиитите още повече са се задълбочили в Ирак заради сирийската война и обратния завой на Катар, който подкрепяше Мюсюлманските братя в Сирия и Египет доскоро.

Турската позиция по отношение на размириците в региона, може да стигне до там, че най-много да поиска от САЩ, ООН и ЕС да помогнат за отменяне на преврата в Египет и най-малко до там, че да помоли Иран да накара Хизбула да се изтегли от Сирия.

Правителството на Тайип Ердоган в Анкара има много малко връзки, останали със сирийското и израелското правителства в региона и е изгубило умението си да “разговаря с всеки” (най-вече заради твърде голямата намеса в базираната на различните течения на религията ...

Свързани новини: