Сноудън като инструмент на “меката сила”

Случаят с Едуард Сноудън се разви от самото начало според всички канони на приключенското кино. Скромният сътрудник на Агенцията за национална сигурност реши, че повече не бива да гледа безучастно как в САЩ се нарушава правото на личен живот -  и тръгна сам на кръстоносен поход срещу Системата.

Завладяващата “хайка срещу Сноудън” обаче приключи в коридорите на летище Шереметиево, точно когато пълният с журналисти самолет отлетя за Куба, без главният герой да е на борда. Изминаха седмици оттогава и почти нищо не е станало, пише в свой анализ Наталия Демченко от Известия.

Ведомства от САЩ и от Русия вяло разменят дипломатически премъдрости; едничкият що-годе интересен поврат на този фон бе кратката пресконференция пред малцина допуснати, оставила повече въпроси от дадените отговори. Вчерашните събития обаче може да внесат нотка на разнообразие в сюжета, замръзнал от цял месец насам.

За начало РИА Новости се позова на служители от капсулния хотел в Шереметиево, където се предполага, че е живял Сноудън през всичкото време, за да съобщи, че американецът вече не е там. После медиите цитираха говорителя на Белия дом Джей Карни.

Той заяви на редовния брифинг, че има достатъчни юридически основания Русия да екстрадира Сноудън, което сочат и аналогични прецеденти в отношенията между Москва и Вашингтон. Това изявление бе поредният намек сред многото подобни изказвания на  американски служители, че за официален Вашингтон единственото  възможно решение на “проблема Сноудън” е беглецът да бъде депортиран в родината му.

Днес се навършва една седмица от момента, в който Сноудън  депозира във Федералната миграционна служба молба да му се предостави убежище в Русия. Ако е извадил късмет, “шереметиевският пленник” може би вече напуска транзитната зона  - в същия момент, в който четете тези редове.

Но ако предположим хипотетично, че Сноудън няма да остане в Русия, а по един или друг начин се върне в САЩ и бъде изправен пред съда, кой ще го подкрепи там? В САЩ всъщност има такива сили, при това не толкова слаби, както някой би си помислил.

Допитванията, започнали в началото на юни и водени редовно от най-различни служби, показват, че повечето американци одобряват действията на Сноудън. Те смятат, че правителството прекалява и че като събира данни за кореспонденцията, търсенето  в мрежите и телефонните обаждания, нахлува в личния живот на своите граждани.

Сайтът WeThePeople (”Ние, народът”) - официална система, чрез която американският народ изпраща петиции до своето правителство, е събрал над 130 хиляди подписа на граждани,  поискали прошка за Сноудън - с 30 хиляди повече от необходимото, за да получат официален отговор от властите. А броят на подписите в негова подкрепа расте от ден на ден.

Ако бившият служител на американски разузнавания бъде върнат в родината му, това най-малкото отново ще превърне Сноудън в звезда за медиите в САЩ, почти изгубили напоследък интерес към съдбата му.

Сноудън обаче не получава подкрепа само от “обикновени американци”. В защита на беглеца програмист се изказаха известни влиятелни политици и журналисти. Сред тях се наредиха един до друг съвсем различни хора като анархосиндикалиста Ноам Чомски,  социалдемократа Корнъл Уест, сенатора републиканец Тед Круз и  съпартийците му Рон Пол и Ранд Пол, консерватори либертарианци.

В същия дух се изказаха режисьорът Майкъл Мур и колегата му Оливър Стоун (прочути с кинокритика на методите, използвани от правителството на САЩ), Андрю Наполитано - бивш върховен съдия на щата Ню Джърси, днес популярен коментатор от телевизия “Фокс  нюз”, също и един от най-известните радиоводещи в Америка Глен Бек, отявлен консерватор.

Достатъчно би било да назовем само първите двама от списъка, за да посочим, че в подкрепа на Сноудън се обявяват хора с най-различни политически възгледи, без нищичко общо помежду си освен Сноудън. Ако ...

Свързани новини: