Нов египетски генерал напомня за Гамал Абдел Насър

Египетската армия отново участва в политическата драма в страната - в нея популярен генерал играе главната роля в една промяна, която напомня за миналото и може да подкопае демокрацията в арабския свят. Главнокомандващият на египетските въоръжени сили Абдел Фатах ас Сиси стана герой за много египтяни, след като свали ислямисткия президент Мохамед Морси и предприе твърди мерки срещу "Мюсюлманските братя". Мнозина сравняват Сиси с Гамал Абдел Насър, харизматичният полковник, който оглави преврат срещу монархията през 1952 г., създаде ръководен от армията авторитарен режим и арестува хиляди "Мюсюлмански братя". Плакати с двамата се появиха из столицата и милиони излязоха на улиците в подкрепа на Сиси, докато силите за сигурност преследват ислямистите с настървение, невиждано от дните на Насър. Въпреки че Сиси има мандат от народа, маневрите на армията, заедно с новото надигане на силите за сигурност, поставят въпроси за шансовете за демокрация в най-голямата страна в арабския свят. Само при един случай на улиците на Кайро бяха убити 80 поддръжници на Морси. 58-годишният Сиси трябва да действа внимателно: за разлика от миналото, мощта на народа остава заплаха за всеки управник. Безредиците безпокоят някои либерали, които подкрепиха свалянето на Морси, но започват да се обявяват срещу водещата роля на Сиси и възможното й значение за прехода на Египет към демокрация след падането на Хосни Мубарак през 2011 г. Абдел Фатах ас Сиси, бивш ръководител на военното разузнаване, не е обявявал, че ще се кандидатира за някой пост, но няма особени съмнения, че би спечелил всички избори, ако такива бъдат произведени сега. Армията заявява, че не иска да управлява и е създала план за преход, според който ще има президентски избори след 9 месеца. Новият Насър "Не искам нов Насър", заявява Мохамед Аболхар, ръководител на Египетската социалдемократическа партия, важен компонент на подкрепяното от армията временно правителство. Премиерът и заместникът му са членове на партията. Аболхар разговаря с Ройтерс в сумрачен офис в центъра на Кайро, близо до площад Тахрир, на който неотдавна се събраха стотици хиляди в отговор на призива на Ас Сиси да му бъде даден мандат да се бори с "насилието и тероризма" – завоалирана препратка към "Мюсюлманските братя". Както и други либерали, които подкрепиха преврата срещу Морси, 72-годишният доктор се опасява, че генерал Сиси може да бъде избран от народа и да получи мандат да променя страната, както пожелае. "Вижте Хитлер, той е бил избран демократично. Погледнете Мусолини, той е бил избран демократично", заяви той. Нестабилността според него се засилва и от заплахата за демокрацията от насилието, по думите му, на "Мсюсюлманските братя". "Това в момента не е демокрация", заяви той. Залозите са високи Това, което се случва във влиятелния Египет, ще окаже влияние на целия арабски свят. Бунтовете от 2011 г. създадоха надежди за демократични промени в региона, който дълго време се доминираше от генерали. Сега някои се опасяват, че надеждите за гражданско управление са били потъпкани. Връщането към потисничеството може да накара ислямистите да минат в нелегалност, като разпали ново насилие, а това ще оправдае възстановяването на законите за извънредното положение, които смазваха политиката десетилетия наред. Докато правителството обещава нов преход към демокрация, изказвания от двете страни намекват за още насилие, което допълнително ще подкопае надеждите за политически свободи. Правителството обвинява "Мюсюлманските братя" в подстрекаване към насилие, а ислямистите твърдят, че са под обсада. "Не мисля, че в скоро време ще сме свидетели на нещо, разпознаваемо като демокрация", заявява Нейтън Браун, професор в Университета Джордж Вашингтон и водещ експерт по египетските въпроси. Президентски амбиции? Не е ясно дали Сиси ще се кандидатира за президент, макар че плакати в Кайро го призовават да го направи. Във всеки случай, всеки кандидат за политик ще има нужда от подкрепата на армията. "Защо да бъдеш президент, като можеш да играеш ролята на крал? Властта ще дойде чрез военните", смята Джошуа Стейчър, експерт по Египет и професор по политически науки в щатския университет в Кент, Охайо, според когото Сиси няма да търси пост в изпълнителната власт. "Това е Русия в началото на 1992 г. и ние се опитваме да намерим Путин", заяви Стейчър, визирайки руския президент, произлязъл от разузнавателни служби и сега доминиращ на политическата сцена. Нарастващата политическа роля на Сиси стана очевидна, когато призова обществеността към масови протести и поиска да му се даде мандат да се изправи срещу "Мюсюлманските братя". Призивът увеличи популярността му и доведе до изгрева на звездата му в политиката, но тревожи някои либерали. Министърът на външните работи Набил Фахми отхвърля опасенията им. Според него армията, която обеща да остане извън политиката, след като преведе Египет през трудния преход след епохата на Мубарак, е откликнала на народната воля със свалянето на Морси, точно както свали Мубарак през 2011 г. "Докато прилагаме пътната карта и уреждаме въпросите на сигурността, тези опасения за ролята на армията ще намаляват", заяви Фахми за Ройтерс. Оформящият се ред обаче показва следи от авторитарното минало. Полицията, демонизирана при Мубарак заради бруталността, която доведе до бунта от 2011 г., се връща към действие и триумфира по държавната телевизия, въпреки че ислямистите я обвиняват в кланета. Засилвайки опасенията, вътрешният министър обяви възстановяването на службите за сигурност, печално известни със злоупотребите си по времето на Мубарак, когато бяха използвани за смазването на политическия процес. "Не можете да имате сигурност в страна без политическа сигурност", заяви министърът, ген. Мохамед Ибрахим. "Започнах на практика да възстановявам тези отдели. Някои офицери, които бяха прогонени, имаха опит на подобни длъжности. Разпоредих се да се върнат отново на работа". Политиците са разтревожени Ахмед Махер, основател на "Движението 6-и април", което подпали искрата на бунтовете през 2011 г., определи изявленията на министъра като притеснителни. Той се опасява, че засилените мерки срещу "Мюсюлманските братя" създават прецедент. "Може да се случи на всеки от нас", заяви той. "Бяхме против Морси и поискахме оставката му. Но няма да позволим в същото време да се върне стария режим". Подкрепяното от армията правителство заявява, че иска политически преход, в който са включени всички, в това число и "Мюсюлманските братя", докато в същото време ги обвинява, че прибягват към все повече насилие. Въпреки това, докато правителството подканва ислямистите да участват в политиката, "Братята" заявяват, че властите се опитват да ги унищожат с едни от най-сериозните акции от Насър насам. Групировката отрича използването на сила. Армията е обещала свободни и честни избори. Но върху тях може да се хвърли сянка ако ислямистите не участват. "Братята" спечелиха всички избори след свалянето на Мубарак, но армията, насърчавана от протестите срещу Морси, свали президента. Партията "Ан Нур", ислямистка групировка, която остана на второ място след "Братята" на последните парламентарни избори в Египет, също се притеснява за бъдещето на страната. Партията подписа политическата пътна карта на армията, но по-късно се разграничи от временното правителство при протестите за убийството на поддръжници на Морси. "Всички тези действия показват, че навлизаме в период, в който може да има ограничения върху свободите", заяви председателят на "Ан Нур" Юнис Махюн. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: