Окупация и демокрация

Истината е, че протестиращите цяло лято, част от които са и студентите, окупиращи Ректората, действително вярват, че са „гражданско общество“. Може и да има някакви платени, но повечето си вярват. Не искат БСП, а друг („промяна“). Друг, за съжаление, е само Борисов (предвид резултатите от последните избори).

Протестиращите, естествено, отказват да признаят този факт и продължават да мечтаят за принца на бял кон. А ако случайно получат физкултурник върху магаре, обещават, че пак ще протестират. Дали обаче ще му искат оставката, предвид, че алтернативата им ще е БСП? Отчитайки яростните им викове „червени боклуци“, основателно е да предположа – „не“. Истинската алтернатива и промяна биха били нови и некомпрометирани лица, които да заместят напълно сегашната политическа класа. Дансърите обаче не предлагат такива.

И докато мога да призная обремеността на възрастните от близкото историческо минало, резултиращо в постоянно привиждащи им се комунисти в лицата на капиталистите от БСП, то студентите-окупатори нямат тази обремененост, не са живели в онези времена. Студентите би трябвало да са способни на трезви разсъждения, а не на влияния от своите преподаватели или роднини.

Докато възрастните са възпитани и живели в тоталитарна система, то студентите би трябвало да знаят, че в демократичното общество мнение не се налага, а се защитава. При спазване на закона и със строго подредени аргументи, а не ултиматуми и отказ от образование. С уважение и изслушване на всички страни, а не непризнаване на различно мнение и викове „Боклук“ – колкото и да се смяташ, че си прав или отчаян. А когато призовеш колегите си „Елате да ни подкрепите“ и те вече седмица не идват, може би е редно да се замислиш, че нещо не правиш както трябва.

От блога на Георги Иванов

Прочети цялата новина

Свързани новини: