Защо Америка шпионира своите съюзници

(и вероятно трябва да го прави)

Сега, седмица след първото разкритие, че САЩ може би са подслушвали телефона на канцлера на Германия Ангела Меркел, останаха малко съмнения, че тази история има тежки последици за страната и за Агенцията за национална сигурност и тя предизвика яростта на отдавнашния защитник на агенцията сенатор Даян Файнстийн, която я надзирава като председател на сенатската комисия по разузнаване. Все пак междувременно първоначалният гняв като че ли дава път на дебат: всъщност дали е неправилно САЩ да шпионират приятелски чуждестранни лидери като Меркел.

Този въпрос може би изглежда антиинтуитивен, а даже циничен и би бил признак за размера на арогантността на американците дори и само ако го зададем. Все пак приятелите не се шпионират взаимно, нали? Но аз ще ви разкрия една малка тайна: На международната система винаги е била присъща враждебността, даже сред приятели. Ако парафразираме британския държавник от 19-и век лорд Палмерстън, държавите нямат приятели, а имат интереси.

Всъщност шпионирането на чужди приятелски държави не нарушава стандартните практики в международните отношения и в много случаи то е съвместимо с тези норми. Близки съюзници на САЩ като Франция и Израел са доста известни с това. Но нещо толкова фрапиращо, каквото е подслушването на мобилния телефон на Меркел, представлява голяма и изненадваща стъпка, отиваща може би твърде далеч. Следва оценка на аргументите “за” и “против”, което може да помогне да изясни защо САЩ са решили да предприемат такава стъпка.

Най-простата причина за шпионирането може да бъде, че САЩ и Германия, въпреки че са съюзници, все още си съперничат, понякога по много съществени въпроси. Ако шпионажът може да им даде предимство по тези въпроси, тогава не са ли длъжни техните лидери да го разрешат? Все пак работата на президента Барак Обама е да прокарва американските интереси, а на Меркел да прокарва германските интереси. Това противопоставяне е по-голямо, отколкото може да си представи човек. И когато те го правят, двамата лидери потенциално са по-облагодетелствани, ако се шпионират взаимно.

Например през 2011 г. Обама искаше да се намеси в Либия, но Меркел не пожела и можа да използва значителното си влияние в Европа, за да намали участието на НАТО. Накрая Германия остана единствената западна страна против резолюцията на ООН за Либия и почти единствената, която не предостави военен ресурс за интервенцията. Впоследствие Меркел бе подложена на вътрешен политически натиск за своето решение. Вашингтон и Берлин се скараха за това как да се подходи към кризата в еврозоната, чието решаване и развитие имаше голямо отражение върху икономиките на Германия и САЩ. Ако нахлуването в телефонните разговори на Меркел би помогнало на САЩ да опазят своите икономически и национални интереси, това би бил силен аргумент да го правят.

Като че ли още по-ясен е случаят с Франция - другата мишена на разкрития наскоро шпионаж на Агенцията за национална сигурност, - чиито лидери обявиха официално възмущението си. Днес лесно може да бъде забравено, че през 60-те години Франция направи няколко провокативни пробойни в отношенията с американския си съюзник, освободил нейната столица само двайсет години преди това.

Президентът Шарл де Гол отказа да сътрудничи със САЩ в областта на ядрените оръжия и обяви ядрена стратегия за “отбрана във всички посоки”, което очевидно целеше да изрази желанието му да ги използва срещу американците. Той наложи вето върху влизането на Великобритания в Европейската икономическа общност (прераснала впоследствие в Европейски съюз), чието приемане се подкрепяше от САЩ. Според историка Джон Люис Гадис президентът Де Гол даже се е опитвал да убеди лидера на Западна Германия да отхлаби връзките си с НАТО, което сериозно би подкопало оглавяваната от САЩ коалиция и би ...

Свързани новини: