В очакване на китайските реформи

Очакванията за срещата на китайските партийни и правителствени ръководители са големи; очаква се нещо, подобно на обрата от 1978 година - смяна на конете при пълен галоп. В събота 9 ноември Китай отново ще попадне в центъра на вниманието, тъй като на четиридневната среща при закрити врата правителствените и партийни ръководители на страната планират да разработят графика на реформите за идните десет години. "Това е критичен момент не само за континентален Китай, но и за цяла Азия, която все по-силно зависи от китайската икономическа сила", посочва икономистът, експерт по китайска икономика, Фредерик Нойман от банка HSBC. "Списъкът с желания е дълъг и амбициозен", отбелязва той. През изминалите дни бяха направени паралели с партийния конгрес от 1978 година при управлението на Дън Сяопин, когато бе взето решение за отваряне на китайската икономика. През 1993 година пък бяха планирани пазарни реформи, които по-късно разчистиха пътя на Китай за присъединяване към Световната търговска организация (СТО). Дългият поход Преобразованията бяха трайни и този път не би трябвало нещата да протекат различно. Партията обаче все още трябва да се съобразява с консервативните кадри и лявото крило, което се противопоставя на експериментите с отваряне на икономиката. "За въвеждането (на реформите - бел. прев.) ще бъде нужно време, то ще продължи години и е обременено с несигурност и опасността да се даде заден ход. В крайна сметка обаче държавните лидери няма да имат друг избор освен отново да пренасочат модела на растеж", отбелязва Нойман. Юй Цзъншън, който е четвъртият по ред в йерархията на постоянния комитет на Китайската комунистическа партия, вдигна високо летвата - на конференцията ще бъдат представени "невиждани" реформи в икономическата и социалната сфера. Нужните реформи трябва да проникнат дълбоко - от данъчно облагане, през преструктуриране на близо 500 държавни предприятия и по-големи възможности за ордите пътуващи работници, до лихвената и икономическа политика. Натиск за растеж Президентът Си Цзинпин и премиерът Ли Къцян през октомври вече заблестяха на международната сцена при първото си посещение в чужбина. Ще им бъде обаче по-трудно да бъдат убедителни в собствената си страна - втората по големина икономика в света, въпреки че напоследък позагуби доста от темпа си на растеж, скърца под натиска на свръхпроизводство, високи дългове и бързо поскъпване на жилищата. Дори ако официалните стойности за икономическия растеж не отговарят съвсем на действителността, то поне дават представа - с очакван темп на растеж от 7,5 % за текущата година китайката икономика (въпреки все по-високата база за сравнение) ще нарасне с най-бавния темп от 23 години. Китай обаче се нуждае средно от 7 % растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), за да постигне целта, която сам си постави, между 2010 и 2020 година да удвои БВП на човек от населението. Средно 7,2 % растеж пък са необходими, за да се предотврати социално недоволство заради нарастващата безработица. Следователно на висшите партийни бюрократи не им остава нищо друго освен да намерят нови пътища и същевременно да държат тягата на икономиката. С други думи - трябва да сменят конете при пълен галоп. Инвеститорите на азиатските пазари изчакват. Най-вече развитието в САЩ, но и събитията, които ще се случат в Китай през идните дни. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: