Умрял на улицата и наивните „ах” и „ох” – защо обществото реагира инфантилно?

Фейсбук изтри един нашумял през седмицата статус със снимка на току що умрял човек. Млада жена става свидетел на смърт на улицата. Мъж пада на тротоара и почва да бере душа, до него се търкаля малко шише с някаква течност. Тя първо мисли, че е просто пиян, но той очевидно е зле, тя звъни на 112. Събират се и други около умиращия, те също започват да звънят, защото „Бърза помощ” се бави. Жената прави снимка на умиращия, описва всичко във Фейсбук и пуска снимката (която на другия ден е изтрита от администраторите на сайта).

Историята е драматична. Подробно е обяснено как свидетелката е звъняла няколко пъти, как реагирали от 112, по минути. Когато линейката дошла, човекът вече бил мъртъв, а лекарката погледнала сърдито възмутената жена.

Под този кратък разказ се е излял всенароден интернет-гняв, който се свежда до идеята, че в България човешкия живот не струва пукната пара, че държавата е лоша, колко ужасно място е тук и т. н. Историята е раздута и от някои телевизии, включително обществената БНТ, която не спестява и снимката на умрелия човек в сутрешния си блок.

На пръв поглед народното възмущение е справедливо. У нас има здрава, устойчива парадигма за лошата държава, за едни лоши управници, които не са оправили системата и от които страдат невинните граждани и т. н. И никой не може да помръдне тази парадигма. И именно това е в основата на българското нещастие. Обществото реагира инфантилно и напълно погрешно.

Ако човек чете внимателно драматичния разказ, ще види, че линейката е дошла на 28-ата минута. В Западна Европа стандартите при повикване на „Бърза помощ” са 10-15 мин. за различните градове. За София не се знае. Виждал ли е някой как се придвижва линейка в задръстения трафик на София? Как шофьорите не й дават път, много от тях не обръщат внимание на сирените и светлините й? Така или иначе 28 минути са много, но не са чак час или два, каквито случаи има. И за закъснението си има причини (виж по-долу).

Какво обаче става през това време? Човек умира от инфаркт или инсулт за минута-две. И на десетата минута да дойде линейка, смъртта пак ще е настъпила. И вместо вайкане, в нормална държава някой се заема да окаже спешна помощ на пострадалия. Поне по филмите у нас са го виждали – прави се сърдечен масаж. Има изследвания, според които непрофесионален сърдечен масаж при подобни случаи не може да навреди, но със сигурност може да помогне на умиращия да прескочи трапа.
Но за българските стандарти помощ на умиращ човек е да му сложат някоя дреха под главата, да не лежи направо на тротоара. И евентуално да му напръскат лицето с вода. Всички тези животоспасяващи действия са извършени от събралите се. Като допълнение са направили и снимка на умиращия. И са излели гнева си във Фейсбук, насочен към „Бърза помощ” и към държавата.

В бедната България заплатите на лекарите са такива, че в т. нар. Център за спешна медицинска помощ в София в момента има вакантни 95 места за лекари (виж снимката, актуална, отпреди седмица). Така в София през деня има около 15 дежурни екипа на „Бърза помощ” за милион и половина население. Когато получат обаждане, то се подрежда в чакаща листа, като служителите преценяват и по степен на важност, по описание. В описания случай, ...

Свързани новини: