Култът към личността на Силвио Берлускони - поуки и перспективи

Силвио Берлускони увеличи през годината колекцията си от титли, които започват с “бивш”. След бивш премиер сега стана също бивш сенатор, след като горната камара на италианския парламент гласува за отстраняването му поради ефективна присъда за данъчни измами в особено голям размер. Предстои да се превърне и в бивш кавалер на ордена за трудови заслуги, който трябва да му бъде отнет по силата на наказателния кодекс, тъй като е вече бивш неосъждан.

Тези необратими възмездия го лишават от възможността да изведе до пищно коронясване култа към собствената си персона, който грижливо гради в продължение на две политически десетилетия. Засега телевизионният магнат и седми по богатство човек в Италия остава на същото ниво, на което дойде от бизнеса в политиката - нивото на нарцистичния предводител. Това ниво обаче се характеризира с градивна и с разрушителна фаза.

Градивният нарцисизъм беше мощен двигател в израстването на Берлускони в бизнеса. Той започна със строителен жилищен проект, бързо се прехвърли в непроизводствената сфера на рекламата и кредитните операции, като неотклонно следваше типичния за края на миналия век италиански модел - за да се изкачиш и задържиш на върха, трябва освен много пари да притежаваш също вестник, телевизия и футболен клуб.

Берлускони купи не една, а три телевизии и не един вестник, а цяла издателска къща. Въпреки това оставаше световно неизвестен, докато не се сдоби с “Милан”, който по онова време обираше всички клубни титли, благодарение на поколение изключителни италиански футболисти в съчетание с феноменалното холандски трио Гулит-Райкард-Ван Бастен. Те изнесоха извън пределите на Италия името на собственика на клуба, за когото се знаеше малко в родината му и нищо в чужбина.

В тази фаза се проявиха всичките черти на градивния нарцисизъм на Берлускони - самоувереност, но в рамките на реалното, стремеж към власт, богатство и слава, налагане на собственото мнение, но с ясно поставени крайни цели и прецизно планиране. Накратко, за Берлускони това бе период на авторитарно вземане на решения и на пълна липса на скрупули при сближаването с политически формации, от които можеше да се извлече изгода.

Той се записа в тайната масонска ложа “П-2″, която не бе призната по утвърдените ритуали, но събра италианския политически, военен и бизнес елит в сговор за държавен преврат, както заключи разследващата парламентарна комисия. В същото време Берлускони бе много близък с лидера на Социалистическата партия Бетино Кракси, който стана първият ляв премиер на Италия, но завърши дните си в изгнание в Тунис, където се укриваше от прокурорите на антикорупционната кампания “Чисти ръце”, които го издирваха за огромни злоупотреби с държавни средства.

Съдебните разследвания и процеси по линия на “Чисти ръце” в началото на 90-те години на миналия век съвпаднаха с деидеологизацията на италианската политическа система, предизвикана от сриването на Берлинската стена. Започна разрояване, прегрупиране и преименуване на традиционните най-влиятелни партии, като се започне с Християндемократическата и Италианската комунистическа партия. В шемета на римската “перестройка” набързо стъкмени левоцентристки клубове по интереси се титулуваха партии и движения, поставяха гръмки заглавия на програмните си манифести за изграждане на Втората италианска република и успяваха да спечелят изборите. Излъчените от техните редове коалиционни правителства издържаха по няколко месеца, преди да бъдат съборени отвътре.

Силвио Берлускони съзря своя шанс. Дали прозрението е било лично негово или му е внушено отстрани не е ясно, но повечето наблюдатели предпочитат смесената версия, че хора с ясна политическа визия ...

Свързани новини: