Сирия: Афганистан на Средиземно море

Откакто преди три години избухна сирийската гражданска война, САЩ се опитват да установят кой измежду опонентите на Башар ал Асад би могъл да стане най-довереният партньор на Запада. Най-честно се споменава името на генерал Салим Идрис, командващ на Сирийската свободна армия (ССА). Обикновено описван като умерен, той и ССА са се вкопчили в битка на живот и смърт с режима в Дамаск. Те освен това се противопоставят на нарастващия брой радикални ислямисти и джихадисти, които също се сражават срещу силите на Асад. Неотдавна ген. Идрис претърпя сериозно поражение. Ислямският фронт, който е коалиция от ислямистки бойци, превзе щаб-квартирата му в Северна Сирия и го принуди да избяга от страната. След това те завзеха складове с несмъртоносни американски оръжия, доставени на ССА. САЩ вече замразяват доставките на невоенна помощ за умерената опозиция поради опасения, че тя ще попадне в ръцете на ислямисти или джихадисти. По този начин сирийската гражданска война навлезе в критична фаза. "Файненшъл таймс" отдавна твърди, че най-добрият шанс за прекратяване на сирийския конфликт би бил САЩ и техните съюзници да доставят големи количества оръжие на ген. Идрис и т.нар. умерена опозиция. Западът би могъл да промени баланса на силите като го измести извън режима на Асад. На свой ред това би принудило режима и неговите руски и ирански защитници да преговарят за прехода след Асад - нещо, на което досега те упорито се противопоставят. Вместо това администрацията на Обама, страхувайки се да не се въвлече прекалено много в Сирия, отказа да предостави на умерените подкрепата, от която се нуждаят. В резултат сражаващите се срещу Асад се обърнаха към джихадистки групи и към Ислямския фронт, който е добре екипиран с оръжие от Саудитска Арабия. Умерените около ген. Идрис, които биха могли да оформят гръбнака на една благонадеждна и подкрепена от Запада опозиция, бяха отслабени. Печеливш от всичко това е Асад. Той не е в позиция да възстанови контрола върху опустошената си страна. Но в момента той се чувства много по-сигурен, отколкото беше преди година. Съгласявайки се през септември да предаде повечето от химическите си оръжия, той успя да се представи като легитимна страна в преговорите със Запада. Сега може да обяви, че опонентите му са само ислямски екстремисти, врагове на Запада, както и на самия него. За разлика от Асад, САЩ се оказаха с малко или почти никакви дипломатически карти. Преди международната среща на върха за Сирия те могат да проучат дали Ислямският фронт би могъл евентуално да сформира надеждна сирийска опозиция. Части от тази група са прекалено близки с Ал Каида, но с някои елементи могат да бъдат установени контакти. Мнозина от тези, които се оплакват от задънената улица в Сирия сега хвърлят вината върху администрацията на Обама. Те твърдят, че ако САЩ беше подкрепил преди 18 месеца умерената опозиция, днес Сирия щеше да бъде в много по-добра позиция. Те твърдят, че политиката на Обама за Сирия не отразява нищо повече от стратегическа решимост да не се замесва в гражданска война. Все пак американската администрация не беше напълно несъпричастна в региона. Тя осигури важно постижение с временното споразумение с Иран за неговата ядрена програма. Това не само съдържа възможността за обезвреждане на най-голямата заплаха за сигурността в региона. Сближаването с Иран поражда надежди, че Техеран би могъл да преосмисли съюза с Асад, тъй като той излиза доста скъпо на Техеран от гледна точка на средства и материали. Вероятно е прекалено да се надяваме на незабавна смяна на иранската позиция за Сирия. Но Русия и Иран сигурно вече си дават ясна сметка за цената от оставянето на Асад на власт. Сирия се превръща в укрепление на джихадистки и радикални ислямистки сили, които в крайна сметка ще застрашат собствените си страни, така, както застрашават Запада. Колкото по-дълго Асад остане на поста си, толкова по-вероятно е Сирия да се превърне в Афганистан на Средиземно море. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: