70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски

Димитър Списаревски. Познато ли ви е това име? Списаревски бил един съвсем обикновен летец, който както мнозина други милиони смели мъже е участвал във Втората световна война. Един съвсем обикновен войник. Поне до 20 декември 1943г., когато името му се превръща в сакрален символ на българската храброст. Съвсем млад, само на 27 години, на Списаревски му се наложило да се сблъска с ужаса на войната и да се изправи срещу врага.По време на военното си обучение младият летец бил характеризиран от съратниците си като дързък и буен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец.  Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път:“Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”. Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

И както се оказало той не говорил празни приказки. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /”Освободител”/, охранявани от 50 изтребители се насочила да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за когото той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава, в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без колебание, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

За Спаича приятелят му полковник-летец Стоян Стоянов казва следното:

“За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!”

Димитър Списаревски е смятан за национален герой. Той не е възрожденец, отдал живота си на каузата. Не е живял в толкова тежки времена, както националните ни герои. Неговото величие си проличало единствено в онзи миг. Имал е избор – можел е да не вземе участие в тази тежка и ненужна никому война. Можел е в онзи студен зимен ден 20 декември да не жертва живота си, но не го е направил. Защото поручик Списаревски е смятал, че животът му би бил безсмислен, ако не бъде посветен на обичната му родина. Безпримерният героизъм, проявен от него не може да бъде описан. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

Повече информация за българската история научете на сайта www.bulgarian-history.org

Статията "70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: