За да започне да се решава демографската криза у нас, е необходимо увеличение на доходите с поне 20% на година, смята проф. Никола Алтънков

Microsoft официално обяви кой ще е наследникът на Стив Балмър: Сатя Надела. Преди да стане третия изпълнителен директор в историята на компанията,...

Президентът на Русия Владимир Путин влезе в клетка на леопард. Той успя да намери общ език с хищника, докато някои журналисти не успяха и получиха една-две драскотини, предаде ИТАР-ТАСС.Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS Путин посети Центъра за развъждане и рехабилитация на предноазиатския

/КРОСС/ Най-популярната световна социална мрежа отбелязва 10-ата си годишнина днес. По случай годишнината си Facebook предлага виртуално пътуване назад в спомените на всички свои потребители. Компанията на Марк Зукърбърг е разработила видео, което събира най-харесваните и най-споделяните снимки и статуси от създаването на потребителския профил до сега и ги показва в рамките на една минута. Инициативата е озаглавена "Поглед назад" (A look back) и предлага избрани моменти от началото на присъствието ви в мрежата до сега. Избрани специалисти от Facebook работили усилено през последните няклко месеца, за да направят HD видеата с личната история на всеки един потребител. Президентът и основател на Фейсбук Марк Зукърбърг е един от най-младите милиардери на планетата със състояние, оценено на близо 30 милиарда долара. Преди година той взе решение за излизане на борсата, но началото беше катастрофално - за три месеца книжата на Фейсбук загубиха над половината от стойността си при излизането на борсата. Компанията обаче се съвзе, насочи се към мобилните комуникации и цената на акция достигна исторически рекорд от 61,98 долара.  

По Оперативна програма „Транспорт“ (ОТП) са изплатени близо 890 млн. лв. за реализацията на пътни проекти. Това заяви днес заместник-министърът на...

До началото на зимните олимпийски игри в Сочи може да остават само три дни, но в много части градът не изглежда да е готов за това, което го очаква.

Приготовленията в  последния момент са патент за страните от Източна и Югоизточна Европа, но определението "12 без 5" дори не изглежда точно предвид оставащото малко време до церемонията по откриването и обема работа, който трябва да се свърши. На много места Сочи прилича на строителна площадка, съобщават пратениците на редица медии....

За приятелството няма невъзможни неща

colin_farrell006.jpg

Новият филм ще е със заглавие „The Lobster”и ще разкаже една необичайна любовна история, която се развива в едно дистопично бъдеще, където намирането на партньор е въпрос на живот и смърт.

прочети повече

КНСН излезе с решение Министерския съвет да организира и проведе информационна програма за запознаване с параметрите за следващия програмен период

Част от стъкления покрив на русенската художествена галерия се е срутил заради снега. Отломките са паднали в залата, където е експозицията с картини на стари майстори, сред които и платна на Дечко Узунов.

Няма пострадали при инцидента, който е станал в понеделник, когато галерията почива, отбелязва БГНЕС. За щастие не са повредени и картините. Уредниците са видели срутения покрив когато са отишли на работа тази сутрин. Причината за срутването на стъклата е тежестта на снега върху...

Сближаването на Грузия с ЕС е необратимо и е единственият възможен път за страната, заяви премиерът Иракли Гарибашвили в интервю за Франс прес. Той изтъкна, че Грузия е по-добре подготвена от Украйна да издържи на натиска на Русия. Тбилиси "иска да подпише възможно най-скоро споразумението за асоцииране с ЕС", ако е възможно - до август, подчерта Гарибашвили в Брюксел. По време на посещението си той се срещна с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Грузия е една от двете страни от бившия съветски блок, заедно с Молдова, които парафираха споразумението за асоцииране по време на срещата на върха за Източното партньорство на ЕС във Вилнюс, след като Украйна внезапно се отказа да го стори. "Европа е единственият възможен път пред нашата страна. Това е изборът както на правителството, така и на народа", подчерта Гарибашвили. Той посочи, че според последно социологическо проучване 85 на сто от грузинците подкрепят процеса на сближаване с ЕС. "Знаем, че Европа е най-доброто място на света", добави той. По време на срещата с Гарибашвили Херман ван Ромпой подчерта, че Европа подкрепя териториалната цялост на Грузия и изрази безпокойство във връзка с изграждането на бариери от Русия, които ограничават движението през границата. На международната конференция за сигурността в Мюнхен Гарибашвили бе заявил, че страната му е предприела конструктивни стъпки за сближаване с Русия, а руската страна е започнала "да отваря своя пазар" за грузински стоки. "Трябва да убедим (Русия), че сближаването с ЕС не носи заплаха за Русия. Стабилната и предсказуема Грузия е в интерес на Руската федерация", подчерта той. В сряда в Брюксел ще се проведе заседание на Съвета Грузия-НАТО, с участието на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и грузинския премиер Иракли Гарибашвили.

Ижевск. 4 февруари /КРОСС/. Специално жури взе решение за присъждането на премия на името на Калашников на президента на Русия Владимир Путин, съобщи във вторник на журналисти вицепрезидентът на Удмуртската републиканска обществена организация „Съюз на научните и инженерните обществени отделения" Иван Рисин, предава руската агенция „Интерфакс". В протокола на журито се казва, че премията е връчена на Путин „за големия му личен принос за възраждането на производството на стрелково оръжие в Ижевск и създаването на концерн „Калашников" с цел укрепване на отбранителната способност на Русия".Рисин отбелязва, че това решение е взето на 29 ноември, но огласяването му е отложено поради болестта на знаменития конструктор. Сега лауреатът бе обявен след изтичане на 40-ия ден от смъртта на Калашников. Бе уточнено, че Путин става стотният удостоен с премията. Премията „Калашников" е учредена през 1999 година и се връчва за значителен принос в развитието на науката и техниката в сферата на машиностроенето. Лауреатите получават диплома и медал с профила на Калашников, както и парична премия в размер на 50 хиляди рубли (малко над 1050 евро).

/КРОСС/ „Президентът смята, че санирането на панелките е по-важно от ядрените мощности. Предложих правителството да постави в Европейската комисия въпроса за ядрените мощности, за удължаване на срока на пети и шести блок. За г-н президента това не са важни въпроси. Не трябва да се противопоставят - и едното, и другото са важни". Това каза пред журналисти председателят на „Атака" Волен Сидеров след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. „Г-н Плевнелиев подминава темите свързани с АЕЦ „Козлодуй". В изложението си той подчерта, че тези въпроси за него не са важни и не ги включва", обяви Сидеров. „Становището на Консултативния съвет беше прието без резерви от другите три лидера на парламентарни групи. Аз изразих особено мнение, защото тук има написани добре звучащи неща, но те няма как да станат, ако не променим колониалния модел на България, а този анализ го нямаше нито в доклада на премиера, нито на вицепремиера. За мен за съжаление това е голям пропуск", каза още Сидеров. „Говори се за повече прозрачност, но като цяло за мен ние все още даваме като членски внос горе-долу същите пари, които получаваме. Те не са достатъчни, не могат да играят голяма роля и трябва да заложим на други начини", заяви Волен Сидеров. „Предложих също така един вариант за интензивно развитие на държавата

Варненският апелативен съд реши като последна инстанция обвиненият в разстрела на двама варненски пенсионери Васил Дотков да остане зад решетките до началото на процеса срещу него. Най-силният довод на магистратите бе, че обвинението срещу Дотков е за тежко умишлено престъпление, което се наказва с повече от 15 години затвор, и богатото му криминално минало.

Австриецът с български паспорт Килиан Албрехт е един от деветимата номинирани, които ще се борят за място в Комисията на спортистите към Международния олимпийски комитет (МОК). 

Двама от кандидатите ще бъдат избрани, за да заменят свои колеги с изтичащ мандат в 22-членната комисия. Процедурата беше открита на 31 януари и ще завърши на 19 февруари.

Сред конкурентите на бившия скиор ще бъдат най-голямата легенда в биатлона Оле Ейнар Бьорндален, финландската звезда в...

Англичаните са склонни да не гледат сериозно на референдума за независимост на Шотландия. Прав им път на шотландците, казват мнозина. Особено пренебрежително към въпроса се отнасят английските консерватори, които отбелязват, че партията им ще има по-големи шансове да управлява в Уестминстър, ако ги няма шотландските избирателни райони. Не толкова лековато обаче е отношението към въпроса на "Даунинг стрийт" 10. За един министър-председател от Консервативната партия би било катастрофа управлението му да съвпадне с разпадането на Обединеното кралство. Великобритания ще изглежда слаба и смешна. Първо е загубила Ирландия, после и Шотландия, къде ще свърши това разпадане? Злорадстващите врагове ще направят така, че да се очертае неблагоприятна картина. Ето я Великобритания - победена в Басра и в Хелманд, с армия и флот, намалени до минимални равнища, с по-лоши икономически показатели в сравнение с 2007 г. и икономика, вкопчила се в илюзорните си специални отношения със САЩ и едно незаслужено място в Съвета за сигурност на ООН, колебаеща се за европейското си членство, а сега и разпадаща се. Това ще засенчи икономическото ни възстановяване, а с това и основанията на Консервативната партия да иска преизбиране. Неприятното за премиера на Обединеното кралство Дейвид Камерън е, че макар от политическа гледна точка референдумът да е въпрос на живот и смърт, Камерън трябва да стои настрана и в най-добрия случай да води битката косвено, чрез другиго. Шотландските консерватори пък нямат дори минимална роля в тази драма. След поражението им на последните избори за парламент на Шотландия, коалиционните партньори на премиера, Либералните демократи, са също толкова безсилни. В Западна Шотландия, където в кампанията за референдума битката ще е между Лейбъристката партия и шотландските националисти, консерваторите все още са проклятие за мнозина, защото се свързват с Маргарет Тачър и потисническото управление на Лондон. Каузата на националистите ще спечели най-много, ако лидерът им Алекс Салмънд съумее да представи съревнованието като битка между Шотландия и английските тори. Това обяснява настоятелните покани на първия министър на Шотландия (Салмънд) към премиера Камерън да участва в телевизионни дебати по темата. Министър-председателят не се хвана на тази въдица, но бе опасно близо. Той изпрати в Единбург външния министър Уилям Хейг, за да убеждава, че една независима Шотландия не може да разчита на членство в Европейския съюз. Салмънд сигурно е бил много доволен от това, че правителството на Обединеното кралство се въвлича в този спор (и изглежда глупаво, при положение, че иначе спокойно одобрява излизането на страната от ЕС след 2017 г.) После управителят на Банк ъв Ингланд Марк Карни заяви в шотландската столица, че след като Шотландия е във валутен съюз с Англия, Уелс и Северна Ирландия, нейната независимост ще бъде силно ограничена. Тази интервенция изглеждаше също толкова отчаяна и неуспешна. Онези, които се страхуват да гласуват за независимост заради икономическата катастрофа, която може да последва, сигурно са почувствали голямо облекчение. Колкото и неприложими да са политиките на Салмънд, Банк ъв Ингланд ще е готова да обуздае една независима Шотландия. Независимостта ще бъде катастрофа и за лейбъристите. При загуба на всички тези депутатски места в Шотландия в бъдеще за нея ще е по-трудно да печели властта в Уестминстър. Всъщност Обединеното кралство ще избере фарсово нов парламент през май 2015 г., който ще включва представители от Шотландия. В един момент от неговия мандат Шотландия ще напусне съюза с Англия и ще се свикат нови парламентарни избори. Ако допуснем, че лидерът на лейбъристите тогава ще бъде премиер, той ще се изправи пред нови, този път предсрочни избори. Англия и Уелс ще бъдат заплашени от политическа криза. Но защо да се тревожим за подобни развои, след като според социологическите проучвания юнионистите имат значително надмощие? Отчасти, защото ако шотландците надушат страха, който се носи на север, може да гласуват просто ей така напук; а също и защото сме се научили да не подценяваме Салмънд. Той е много убедителен. През март 2011 г. социолозите даваха двуцифрена преднина на лейбъристите пред шотландските националисти. Няколко седмици по-късно Шотландската национална партия победи лейбъристтие с близо 14 процентни пункта на общите избори. Такова постижение не е за пренебрегване. Салмънд е великан сред джуджета в шотландския парламент заради грубото нехайство на Тони Блеър и Гордън Браун. Те не запазиха в Холируд никаква силна фигура от редиците на лейбъристите след кончината на Доналд Дюър през 2000 г. - първия, заемал поста първи министър на Шотландия. Алистър Дарлинг, който оглавява кампанията против независимостта под надслов "По-добре заедно", има същата ахилесова пета, която и всички висши шотландски лейбъристи - той е избрал да прави кариера в Лондон. И все пак винаги съм се питал за едно, свързано със Салмънд. Защо поиска референдум за независимост с три възможни отговора - "да", "не" и "повече самоуправление"? Последното със сигурност щеше да се хареса на повече шотландци, защото щеше да им даде всичките облаги от независимостта без рисковете от нея. Дали е било, защото Салмънд просто си е мислел, че не може да спечели? Дали не го измъчва мисълта за евентуалната независимост, осъзнавайки колко трудно е да се издържа Шотландия без английските субсидии? Какво ще прави партията му, когато Шотландия поеме по свой път и англичаните вече няма да са виновните за всичко? Може би пък миризмата на страх се разнася и от север на юг. * Авторът е бивш министър от Консервативната партия. По БТА

Веднага след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов използва социалната мрежа Фейсбук, за да популяризира изказва си пред съвета. "Понеже винаги съм залагал на прозрачността и ясните позиции, ще споделя с всички вас моето изказване", написа той.

Пред Консултативния съвет той задава поредица въпроси към управляващите на тема какви точно са техните приоритети. 

По повод съмненията на премиера Пламен Орешарски дали...

Габровската организация на БСП настоява да се преустанови практиката за назначаване на компрометирани лица на ръководни длъжности, както и че трябва за директор на парк "Българка" да се проведе честен и открит конкурс

Херцогинята на Кеймбридж, Кейт Мидълтън, ще трябва да спазва определен етикет за облеклото си по време на посещението си в Автралия и Нова Зеландия през април, съобщава ibtimes. През своето първо официално пътуване в чужбина от раждането на сина си, Катрин ще се облича по-различно от досегашния си стил. Очевидно е, че кралица Елизабет II ...

/КРОСС/ Вандалските прояви върху историята и културата във Велико Търново продължават. Неизвестни за момента хулигани за втора поредна нощ изпокъсаха платната от открита изложба, посветена на 160-годишнината от рождението на Стефан Стамболов, съобщи Преса. Директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов обясни, че са засегнати всички 9 големи пана, включващи ценни изображения, свързани с живота, делото и дори творчеството на именития управник. „Пораженията през първата нощ бяха малки и успях да ги отстраня още в понеделник сутринта. Вчера сутринта обаче някой отново е показал мъжеството си, като е удрял с юмрук всички пана. За щастие, успяхме да възстановим изображенията", коментира Иван Църов. Той призова търновци да се замислят дали с подобни акции помагат на града в битката му за европейска културна столица през 2019-а година. Таблата се намират на броени метри от сградата на кметството. Те включват повече от 70 снимки, писма и любопитни документи, свидетелстващи за ранните години на Стамболов, когато той е в родното Търново и в Одеса, където учи. Засегната е също революционната му дейност, участието му в национално-освободителното движение, както и политическата му кариера. Цитати и мисли на Стамболов пък свидетелстват за уменията му като публицист и поет. Преди няколко месеца неизвестни вандали изпотрошиха и изложба, посветена на 1150-а годишнина от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий

Близо до украинския град Суми влак е блъснал маршрутен автобус, при което по неокончателни данни са загинали 13 души, а други 7 са били ранени, съобщи пресслужбата на прокуратурата на Сумска област.

След 20 дни тежка диагноза за мозъчен тумор близките на Джоко Росич най-после бяха ощастливени с положителна вест. За пръв път от хоспитализирането на актьора лекарите са се наели да дадат позитивна прогноза. Джоко е в съзнание и диша със собствени сили от края на миналата седмица. "Нещата вървят бавно, но все пак в положителна насока", казали

За жалост защитеният вид в Странджа е човекът, той не остана, възкликна кметът на Малко Търново Илиян Янчев

В последно време граждани и медии все по-настойчиво поставят въпроса: "Какво се случва в Европейския съд по правата на човека?". В "мрежата" прочетох дори призиви за протести срещу "намесата на държавата при решаването на делата срещу България". Напрежението е провокирано от бланкетните писма, с които Страсбургският съд "поздрави" за Нова година стотици българи, съобщавайки им, че техните жалби са обявени за недопустими. Copy-paste – писмата се отличават с лаконична неяснота и бюрократична арогантност.   В тях няма мотиви, сочещи конкретни недостатъци на отхвърлените оплаквания. Вместо това, буквално на три реда, безхаберно е отбелязано, че "условията за допустимост, предвидени в членове 34 и 35 от Конвенцията, не са изпълнени".   Логическо дешифриране на това загадъчно послание е невъзможно, защото чл.34 и чл.35 съдържат както базисните условия за допустимост на индивидуалните жалби, така и много "подусловия" и особени хипотези, решавани нееднозначно от Съда. Мистиката се засилва от факта, че някои от обявените за недопустими оплаквания са правно и фактологично сходни с други "български" казуси, решени от същия съд в полза на жалбоподателите. Логичният въпрос "Защо?" превантивно е париран с ултимативния тон на последните изречения от писмата: "... секретариатът на Съда не предоставя допълнителна информация относно проведеното заседание и не би могъл да продължи по-нататъшна кореспонденция с Вас по същите въпроси. Съгласно правилата на Съда, няма да получите друга документация във връзка с тази жалба, а преписката ще бъде унищожена в едногодишен срок от датата на решението.".   Началото   Въпросът "Защо?" доби актуалност и в контекста на многозначителните данни от годишния доклад на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), публикуван на 30 януари 2014 г. Отговорът предполага кратка ретроспекция на институционалната история на ЕСПЧ. Съдът в Страсбург е създаден с уникален международен договор – Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана на 4 ноември 1950 г. След Втората световна война елитите на обезкръвената Стара Европа прегръщат идеята за създаване на европейско пространство на свобода и върховенство на закона, базирано на общи ценности и достижения. Така е създаден Съветът на Европа (СЕ), като политически прототип на обединена Европа. Първото условие за членство в СЕ е ратифицирането на Конвенцията. Тя не само задължава "високодоговарящите" страни да съблюдават човешките права като юридически и ценностен фундамент на демократичното общество, но и въоръжава всички граждани, сдружения и юридически лица с право на жалба до ЕСПЧ. Така "бащите" на Конвенцията създават общодостъпен, наднационален съд като работещ механизъм за защита на основните права и свободи. Зачитайки националния суверенитет на държавите членки и първостепенната роля на националните им съдилища, ЕСПЧ осигурява сходна по форма и съпоставима по степен защита на всеки, намиращ се под тяхна юрисдикция.   До края на 50-те години на XX век Конвенцията е ратифицирана от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Турция и Швеция. През 1974 г. към нея се присъединяват Гърция, Франция и Швейцария. Най-голямото териториално разширяване на Съвета на Европа е след разпадането на социалистическия блок в началото на 90-те години. То води до почти тройно увеличаване на броя на държавите членки. Сред тях са не само страните от Централна Европа и Балканите, но и държави като Русия, Украйна, Беларус, Албания, Грузия и Азербайджан.   Пазя носталгичен спомен от тези "години на невинност". В периода 1991-1995 г. СЕ събираше в Страсбург "млади" адвокати от новите източноевропейски демокрации. Обучението им за работа с Конвенцията целеше активизиране на дейността и повишаване на институционалния авторитет на ЕСПЧ. Лекторите споделяха, че от години Съдът работи на "ниски обороти" поради малкия брой жалби. Явно вътрешните механизми на западноевропейските държави даваха надеждна правна защита на основните права и свободи и ЕСПЧ не оправдаваше обществените очаквания. Голяма част от работата му по онова време беше посветена на еднотипни, повтарящи се жалби главно срещу Италия и Турция. Имаше критики, че парите на данъкоплатците потъват в неефективни структури, работещи под организационния си капацитет, които не оправдават разходите за институционалната им издръжка.   Как Европейският съд по правата на човека стана "Източноевропейски"?   Посланието към източноевропейците беше ясно: "Знаем, че имате тежки правозащитни проблеми. Пишете жалби и ще Ви помогнем да ги решите". Делата в Страсбург тогава продължаваха 2-3 години – колкото беше обичайната продължителност на първоинстанционните производства в софийските съдилища. Според наивистични статистически очаквания, разширяването на СЕ на изток щеше да увеличи броя на делата в ЕСПЧ пропорционално на броя на населението в новоприсъединените държави. Желанието за пълноценна натовареност се сбъдна като проклятие. Съдът буквално беше затрупан от лавина източноевропейски дела. Бюрократичната статистика явно не беше отчела решаващи исторически и народопсихологически фактори - недоверието на хората от бившия съветски блок към националните им съдилища, както и ненавистта на посттоталитарните държави към правата на човека, които доскоро бяха заклеймявани като идеологическа диверсия.   Историческата инерция за игнориране на човешките права от тези държави системно "произвеждаше" огромен брой нарушения. Неадекватността на вътрешното им право и на "местните" институции правеха ЕСПЧ единствен коректив и последна надежда на хората за справедливост. През 1998г., когато Русия се присъедини към Конвенцията, Европейският съд вече се задъхваше. Очертаващото се цунами от руски жалби направи ситуацията критична. Това наложи първата съществена реформа, осъществена с Протокол № 11 от 1 ноември 1998 г. С него беше прекратена дейността на Европейската комисия към СЕ, която се произнасяше като първа инстанция по допустимостта на жалбите. Съдът, който разточително заседаваше на сесии, стана постоянно действащ. Промениха се и неговите правила. По съображения за процесуална икономия той започна да се произнася едновременно по допустимостта и по съществото на оплакванията. Решенията за недопустимост на жалбите започнаха да се постановяват от "тричленки", а по-късно и от един съдия.   Паралелно с външния натиск от неудържимото увеличаване на жалбите се задълбочаваше и вътрешната организационна и ценностна криза в ЕСПЧ. Присъединяването на десетки източноевропейски и полуевропейски държави промени съотношението на силите сред съдиите в състава на Съда. Тъй като всяка държава членка изпраща по един "национален" съдия в ЕСПЧ, след 2004 г. представителите на бившите социалистически държави превишаваха по брой съдиите от стара Европа. Този факт е от особено значение, тъй като при решаването на делата, гласът на съдиите от Македония, Молдова, Албания и Азербайджан тежи точно толкова, колкото на колегите им от Германия, Франция, Великобритания и Италия. Същинският проблем обаче не е в численото превъзходство на източноевропейските магистрати, а в професионалния им профил. По стар народен обичай държавите не винаги изпращаха в Страсбург най-достойните и най-ерудираните юристи. В унисон с доминиращите политически нрави, за някои страни беше по-удобно да изпращат политически протежета с разнородни зависимости. Помним злополучния опит на наш зам.-министър на правосъдието от правителството на НДСВ, който се самопредложи, самоизбра и почти успя да се самоизпрати за национален съдия в ЕСПЧ. Само решителната намеса от СЕ и острата реакция на правозащитници в България попречи скандалната "грешка" да стане печална реалност. Освен политическите зависимости и обичайно съпровождащата ги некадърност, числената доминация на източноевропейските съдии доведе до ценностна дезориентация на съда. Социалистическата правна школа, през която са преминали повечето национални съдии от новоприсъединените държави, маргинализира индивидуалните права за сметка на колективния интерес и волята на тоталитарната държава. Затова, дори да не са политически зависими, някои съдии са манталитетно обременени от идеологически и етатистки догми, които драматично се бият с европейските правни традиции и култура.   Какво да се прави?   Външният натиск от десетките хиляди нови жалби, съчетан с вътрешна идейна и ценностна полифония вкараха ЕСПЧ в институционален ступор. Продължителността на някои дела надхвърли 10 години, а през септември 2011 г. "висящите" жалби станаха 160 000. В тази ситуация логичното очакване беше ЕСПЧ и СЕ да използват в максимална степен авторитета си за натиск спрямо държавите "рецидивисти", които от години произвеждат най-много системни, еднотипни и повтарящи се нарушения, демонстрирайки пренебрежение към ангажиментите си по Конвенцията. Твърдите и разубеждаващи мерки, включително постановяване на пилотни решения и увеличаване на присъжданите обезщетения за системни нарушения, изглеждаха надеждна превенция срещу фактическото игнориране на КЗПЧОС от някои страни. Затова "стратегията", която Съдът избра за "справяне" с проблема, е парадоксална както от правна, така и от етична перспектива. Вместо да атакува първопричината за проблема, кореняща се в упоритото нежелание на посттоталитарните държави да зачитат основните права и свободи, той избра по-лесното - да тушира последиците от проблема, като намали не нарушенията, а жалбите, отблъсквайки хората, разчитащи на неговата закрила.   Съдът за защита правата на човека vs. човека   За да се спаси от огромния брой висящи дела и да откаже възможно повече хора от намерението им да търсят защита, Съдът в Страсбург прилага различни демотивиращи стратегии. Без претенция за изчерпателност, ще маркирам само най-очевидните и унизителните.   Решенията по недопустимост на "едноличен състав"   Това са бланкетните, обидни за жанра "съдебно решение" писма, които описах в началото на статията. (В прикачения файл може да се види бланка на такова решение.) Държа да отбележа, че не става въпрос за решения, засягащи само формално дефектните и/или явно необосновани жалби, писани "на коляно" от графомани, параноици или полуграмотни хора. Напротив, стотици добре аргументирани жалби, изготвени от опитни адвокати, бяха елиминирани по този "пестелив" начин, въпреки че бяха базирани на трайно установена практика на Съда по сходни казуси срещу България, решени в полза на жалбоподателите.   Емблематична в тази насока е институционалната "политика" на ЕСПЧ по жалби срещу България, свързани с данъчни проблеми. С решение от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България (жалба № 3991/03) Съдът прие, че държавата няма право да отказва възстановяване на ДДС, когато получателят на облагаема с ДДС доставка е добросъвестен, не е могъл да контролира поведението на своя доставчик и коректно е изпълнил данъчните си и счетоводни задължения. Този правен стандарт бе затвърден с решение от 18 март 2010 г. по делото "Център за подкрепа на бизнеса" срещу България (жалба № 6689/03). Решаващите мотиви на ЕСПЧ по тези две дела бяха в унисон и с богатата практика по ДДС-казуси на Съда на Европейския съюз (СЕС). Принципните аргументи на ЕСПЧ засягаха огромен брой данъчни дела и "обещаваха" революционен пробив в архаичната практика на българските съдилища. Очаквайки последователно прилагане на възприетия правен стандарт, след решението "Булвес", десетки данъчни жалби срещу България бяха регистрирани в ЕСПЧ. Тогава нещо се случи в машинарията на Съда. Вероятно поради застрашително увеличаващия се брой ДДС-оплаквания или по други "конфиденциални" съображения, той реши, че е по-практично да елиминира тези жалби "на входа".   Технически това стана с решението от 25 януари 2011 г. по делото Стефан Назарев и други срещу България (обединени жалби №26553/05, №25912/09, №40107/09 и №12509/10). С него беше обяснено, че всъщност делата "Булвес" и "Център за защита на бизнеса" били частни случаи, нещо като "грешки на растежа". Така беше решена съдбата на десетките висящи ДДС-жалби, засягащи тежък правозащитен проблем – системния отказ на държавата да възстановява дължим ДДС. Те поголовно бяха обявени за недопустими с немотивирани "решения" на "едноличен състав", или с бланкетното позоваване на решението Назарев, въпреки съществените правни и фактически различия между тях.   Преформатирането на фактите   Тази стратегия се прилага, когато Съдът вече е обявил за недопустима дадена жалба, но по изключение е изложил мотиви, целящи превантивно разубеждаване на потенциални жалбоподатели по сходни казуси. Когато все пак се появи нов казус със сходен профил, в ЕСПЧ невинаги устояват на изкушението да модифицират фактите така, че да "паснат" в прокрустовото ложе на решението прототип. Поради необжалваемостта на решенията по допустимост, този подход е особено ефективен за групово елиминиране на цели категории оплаквания.   Неуловимите критерии за ефикасност на вътрешноправните средства   Изчерпването на ефикасните вътрешноправни средства за защита е процедурна предпоставка за допустимост на индивидуалните жалби до ЕСПЧ. По правило, когато правителството направи възражение за недопустимост поради неизчерпване на дадено вътрешноправно средство, то трябва да докаже неговата ефективност. Този принцип прагматично е загърбен от Съда в решението от 10.09.2013 г. по делото Недялков и други срещу България (жалба № 663/11). От него се разбира, че жалбоподателите ad hoc трябва да доказват, при това с максимална категоричност, неефективността на декларативно сочените от държавата средства. Само три месеца по-рано, в решението от 18.06.2013 г. по делото Ненчева и други срещу България (жалба № 48609/06), Съдът приложи огледален правен стандарт, според който наличието на вътрешноправно средство за защита и неговата ефективност се доказват от държавата, която се позовава на тях, оспорвайки допустимостта на жалбата.     За цифрите и хората   Описаните стратегии за демотивиране на хората и за подобряване на статистиките на ЕСПЧ явно не целят справяне с истинския проблем, произтичащ от растящия брой нарушения на правата на човека в някои държави. Целта е оцеляване на ЕСПЧ като институция и на работещите в него, за сметка на жертвите на нарушенията.   Фактът, че най-много бланкетни "решения" за недопустимост традиционно се произвеждат в последните работни дни на годината прави много вероятно предположението, че основното им предназначение е "оправяне" на статистиката за съответната година.   Последният годишен доклад на ЕСПЧ е публикуван на 30 януари 2014 г. Статистиките и прозиращите през тях факти и тенденции заслужават специален коментар.   Към края на 2013 г. висящите пред Съда жалби са 99 900, при 128 100 в края на 2012 г. и 160 000 през септември 2013 г. Според Президента на Съда Шпилман: "Да се слезе под символичната граница на 100 000 висящи жалби е основание за голямо удовлетворение и окуражаване". От думите на г-н Шпилман и от цитирания резултат (99 900 висящи дела) става ясно, че идеята-фикс за 2013 година е била преминаване на "психологическата" бариера от 100 000 дела (нещо като звуковата бариера при авиаторите). Моралната цена за постигане на тази велика цел явно няма значение. Важна е технологията – 89 737 жалби са обявени за недопустими, а постановените решения по същество са 3659. Това означава, че само 4% от "разгледаните" 93 396 дела са решени по същество, като част от тях също са обявени за недопустими, но с мотивирани решения. Поставих "разгледани" в кавички, защото имам сериозни логически и статистически основания да смятам, че някои от хилядите, "отсвирени" от "едноличен състав" жалби, дори не са четени.   Ако приемем, че една (1) "работна" година има 12 месеца по 20 осемчасови работни дни, това би означавало, че годишно, като институция, ЕСПЧ има 1920 работни часа. Разделянето на броя недопустими решения (89 737) на броя работни часове (1920) показва, че Съдът е "произвеждал" по 46,7 недопустими решения на час. При 47 съдии в състава на ЕСПЧ, това означава, че всеки съдия е постановявал приблизително по едно решение на час. За да не издребнявам, не включвам в сметката отпуските, командировките и, разбира се, времето, необходимо на съдиите за прочитане, обсъждане и написване на останалите 3659 решения по съществото на делата (judgments), които често са с впечатляващ обем.   Само в името на статистиката си позволявам да отбележа, че съм участвал в изготвянето на над 1200 жалби до ЕСПЧ. Смея да твърдя, че много от тях за един час трудно биха могли да бъдат разлистени заедно с придружаващите ги документи. Оказва се, че за същото време те са прочетени, осмислени и решени... Горните данни обосновават предположението, че основно занятие на хората в Съда през 2013 г. е било да подписват бланкетните формуляри, сменяйки в тях само имената на жалбоподателите и номерата на жалбите. Явно достойно предизвикателство за висококвалифицирани юристи. Особено при такава производителност.   Още по-впечатляваща е статистиката за жалбите срещу България за 2013 г. От тях 2552 са обявени за недопустими, а едва 26 са решени по същество. Това означава, че от общо разгледаните 2578 жалби, само 1% са решени по същество, а съдията, отговарящ за подписването на бланкетните писма по недопустимост срещу България е "решавал" по 1,32 дела на час. Сигурно българската секция в ЕСПЧ е получила специална благодарност от Президента на Съда за слизането под 100 000 на висящите дела. В тази насока има и друг любопитен щрих. Само през януари 2014 г. в адвокатското ни дружество бяха получени 102 (сто и две) писма за недопустимост от едноличен съдия, подписани в края на 2013 г. Респектиращо!   In memoriam   Когато корпорация не е в състояние да изпълнява задълженията си, тя обявява фалит, за да не вреди на кредиторите си (думата "кредит" етимологично се родее с "доверие"). През 2011 г., при 160 000 висящи дела, ЕСПЧ явно беше в институционална несъстоятелност. Той обаче не обяви това, нито публикува съществена промяна в условията за допустимост на индивидуалните жалби. Вместо това продължи да работи главно за себе си, задкулисно фалирайки легитимните очаквания и последните надежди на хиляди хора за справедливост. Освен пари и доверие, институционалният фалит на Съда девалвира човешките права като ценност на правовата държава. Моралният парадокс е, че банкрутът на ЕСПЧ и неговото обръщане срещу хората облагодетелстват точно държавите-рецидивисти в нарушаването на човешките права, които имат най-голям принос за кризата в Страсбург. Десетките хиляди бланкетни откази от правосъдие, с които се гордее президентът Шпилман, са своеобразна индулгенция за държави, които, игнорирайки Конвенцията, обезсмислиха Съда и правата на човека.   Ако тенденцията на организирано залпово отстрелване на жалби и човешки съдби продължи, след няколко години, вероятно с още по-голяма гордост, ще бъде отчетено "зануляване" на последната жалба. А после?... Явно този въпрос не е актуален, тъй като надхвърля темпоралния хоризонт на мандатната мисловна перспектива. Ясно е, че след края на мандата си съдиите в Страсбург ще се върнат на "достойни длъжности", включително в държавите, които фактически унищожиха Европейския съд по правата на човека. Иначе модернистичната сграда на брега на Ил ще остане като паметник-цитадела, като футуристичен Ноев ковчег за спасение на породата "оцеляващи".   *Адв. Михаил Екимджиев е един от водещите български адвокати по защита правата на човека. Той има множеството спечелени дела пред ЕСПЧ, някои, от които представляват прецеденти, оказали значително влияние върху развитието на българското законодателство. Препечатваме публикацията от сайта "Правен свят".

МВФ смята, че растежът на БВП ще е около 1,6 през 2014

"Ядреният" Близък изток ще се превърне в буре с барут

Румъния и Международният валутен фонд (МВФ) постигнаха съгласие по условията за кредитното стендбай споразумение от юли. Това съобщи ръководителят на...

Отчетниците на Енерго-про продължиха да отчитат електромерите и през почивните дни. Тежката зимна обстановка и непроходимите пътища през изминалата седмица затрудниха служителите на компанията да достигнат до всички адреси. Веднага след спиране на снеговалежите и нормализиране на пътната обстановка, отчетниците продължиха работата си с ускорени темпове, за да не се отклоняват от графика.

Нови правила за авторско право върху музиката, одобрени от Европейския парламент днес (4 февруари), имат за цел да улеснят получаването на лиценз от онлайн доставчици за пускане в реално време (стрий...

Ваня Везенкова е станала свидетел на инцидента в Банско, при който загина 47-годишния скиор Атанас Александров от Павликени. Причината за смъртта на мъжа е попадането в дупка около съоръженията за сняг на ски пистата. В писмото си Везенкова пише: „Аз бях, може би, единственият свидетел на случката в момента, в който се случи. Мисля, че

Ваня Везенкова е станала свидетел на инцидента в Банско, при който загина 47-годишния скиор Атанас Александров от Павликени. Причината за смъртта на мъжа е попадането в дупка около съоръженията за сняг на ски пистата. В писмото си Везенкова пише: „Аз бях, може би, единственият свидетел на случката в момента, в който се случи. Мисля, че

След 20 дни тежка диагноза за мозъчен тумор близките на Джоко Росич най-после бяха ощастливени с положителна вест. За пръв път от хоспитализирането на актьора лекарите са се наели да дадат позитивна прогноза. Джоко е в съзнание и диша със собствени сили от края на миналата седмица. "Нещата вървят бавно, но все пак в положителна насока", казали

В ЕС този регламент работи отдавна, посочва изпълнителният директор на Финсити България

Съветът за национална сигурност възложи на Министерския съвет да организира и проведе информационна програма за запознаване с параметрите за следващия програмен период

Повече правомощия в ключови дейности ще получат районните кметове и администрациите им във Варна. Това каза днес кметът на града Иван Портних. Целта на промяната е да бъдат създадени условия за предлагането на по-качествени административни услуги на гражданите и по-надежден контрол при разходването на средствата, обясни той.

"Ще бъдат увеличени правомощията на районните архитекти при приемането и одобряването на подробните устройствени планове, каза още Портних. Така след приемането...

През 2014 г. в довеждащия водопровод на Кърджали ще бъдат инвестирани още 350 хил. лева. Това заяви министърът на регионалното развитие Десислава...

Сочи. 04 февруари 2014 /КРОСС/. Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах и вицепремиерът на Русия Дмитрий Козак откриха във вторник стена на олимпийското примирие в Олимпийското градче в Сочи, предава руското издание „Взгляд".Първи на стената написаха пожеланията си за мир Томас Бах, бившият президент на МОК Жак Роге, Дмитрий Козак, президентът на руския Олимпийски комитет Александър Жуков и други. През август миналата година гей-активисти от САЩ призоваха за бойкот на Игрите. А преди това британският шоумен Стивън Фрай се обърна с отворено писмо към премиера на Великобритания Дейвид Камерън за публично игнориране на олимпиадата в Сочи.Но през ноември 2013 г. президентът на МОК Томас Бах призова за отказване от бойкота на спортното събитие. Тогава го подкрепиха редица политически ръководители - от Франция, ФРГ, Британия и др., включително генералният секретар на ООН Бан Ки Мун.Руските власти, както и държавният глава, по-късно нееднократно заявяваха, че никой няма да бъде дискриминиран на Олимпиадата в Сочи.ХХII зимни Олимпийски игри ще преминат в Сочи от 7 до 23 февруари тази година, а след тях - от 7 до 16 март предстои ХI-та зимна Параолимпиада.

/КРОСС/ "Днес се разигра поредният безсмислен и непредставителен за обществените нагласи Консултативен съвет за национална сигурност при президента Плевнелиев. Темата за пожелателните "стратегически приоритети" на държавата напълно обезсмисля функцията на съвета като защитник на националната сигурност. Ден, след като Европейската комисия публикува доклад, в който три пъти присъства името на бивш министър-председател в контекста на корупцията по високите етажи във властта, политиците се занимават с всичко друго само не и с това". Това заяви лидерът на "България без цензура" Николай Бареков в официалния си сайт. "Банкя гейт", случаят Мишо Бирата и разследването за смъртта на Чакъра очевидно не притеснява държавния глава и неговия ментор и главен герой в тези истории. Вместо корупция, в дневния ред на четирите парламентарни партии са корпоративните интереси на президента Плевнелиев и неговия приятелски кръг включващ Иво Прокопиев, Саша Безуханова и Цветелина Бориславова. Явно интересите на ВЕИ сектора са по-интересни за обществото от участието на бивш премиер в корупционни схеми", казва още той. Бареков твърдо заявява, че неговата партия е най-голямата извънпарламентарна политическа сила,алтернатива на статуквото в лицето на БСП и ГЕРБ и всеки политически консенсус без тяхно участие е несъстоятелен

По повод внесения обвинителен акт срещу бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов и появили се публикации в медиите, че президентът на републиката е бил облагодетелстван от действията на председателя на комисията, прессекретариатът на държавния глава е упълномощен да направи следното съ

Президентът Росен Плевнелиев скочи срещу прокуратурата и отрече да е бил облагодетелстван от Филип Тефтерчето, който прекратил срещу него проверка за конфликт на интереси.

Президентът Росен Плевнелиев свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за еврофондовете. "Така формулирана, темата е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната" - така започва изказването на премиера Орешарски пред съвета. 

И продължи: "Необходимо е доста настойчиво пространствено мислене с големи дози склонност цялото общество да се разглежда като система от преплетени връзки и по линия на няколко степени на итерации да се достигне...

Херцогинята на Кеймбридж, Кейт Мидълтън, ще трябва да спазва определен етикет за облеклото си по време на посещението си в Автралия и Нова Зеландия през април, съобщава ibtimes. През своето първо официално пътуване в чужбина от раждането на сина си, Катрин ще се облича по-различно от досегашния си стил. Очевидно е, че кралица Елизабет II ...

Надежда Нейнски е добра кандидатура за водач на дясна листа за евроизборите, обявиха във вторник от гражданската платформа "Дясна алтернатива за България". От платформата уточниха, че се водят разговори в тази посока със "Синьо единство" и Обединени земеделци, но все още нямало окончателно решение.   В платформа "Дясна алтернатива" влизат ПП "Нова алтернатива" с лидер Николай Цонев, Движение "Гергьовден" с председател д-р Драгомир Стефанов, партия "Съюз на свободните демократи", водена от Радослав Кацаров. в платформата са и партия БДС "Радикали" и Национално инициативно политическо движение "Гражданско участие в управлението на държавата". По-голямата част от посочените партии са лидерски проекти на отцепили се преди години дейци на СДС като Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Любен Дилов - син и други.   От гражданската платформа се обявиха за единение на десницата. Те смятат да поканят СДС и ДСБ, които в момента са част от Реформаторския блок, да се присъединят към тях.   "Дясна алтернатива за България" апелира и към всички политически партии, регистрирани за последните два парламентарни избора, да се включат в обсъждането на Национална доктрина на България.   А партия "Синьо единство" така и не се разбра за членството си в Реформаторския блок и го напусна, като част от ръководството на гражданското сдружение "Синьо единство" остана в блока. Самата Надежда Нейнски бе един от водачите на "Синьо единство", който се обяви за самостоятелно представяне на партията на евроизборите, след като не постигна съгласие за подредбата на листата за евровота на блока.

След края на борсовата търговия днес (4 февруари) индексите на Българска фондова борса (БФБ-София) приключиха с ръстове. SOFIX се повиши с...

Случаят с финансирания с европейски средства ремонта на СУПЦ „Анастасия Д-р Железкова“, при които бяха открити нарушения, е предаден на прокуратура, съобщи кметът на града Иван Портних. Казусът стои вече няколко години. Управляващият орган на оперативната програма, по която трябваше да бъдат осигурени европейските средства за реновирането, отказа да възстанови инвестираните в ремонт средства заради нарушения.

Актрисата Йоана Буковска ще се върне на сцената, след като напоследък се бе отдала на щастливото си майчинство. На 7 и 22 февруари зрителите ще могат да я видят в ролята на Херо от "Много шум за нищо", съобщиха от театър "Българска армия". На колежката на Йоана - Анастасия Ингилизова, пък предстои да стане майка. Скоро тя трябва да роди второ...

Има съществени въпроси, на които трябва да се търси

Изветният американски тромбонист Джигс Уигам, свирил в оркестъра на Глен Милър и Рей Маккинли, ще открие третото издание на фестивала, посветен на духовата музика, "Бразобразие" (Brazzobrazie), обявиха организаторите на събитието, което тази година ще се проведе на 7 и 8 март в Sofia Live Club.

Концертът с негово участие на 7 март ще започне в 21  ч. За него Уигам е подготвил авторска програма, която по думите му ще достави удоволствие "както на публиката, така и на музикантите" и ще...

Преобърнати лодки, пукнатини в асфалта и повредени къщи – всичко това са свидетелства за мощното земетресение от 6 по скалата на Рихтер, ударило гръцкия остров Кефалония вчера. На видео, предоставено от агенция "Ройтерс", се вижда и запис от охранителна камера, уловила силния вторичен трус няколко часа след първия.

Няма данни за сериозно пострадали хора, но 10 души са отишли в болница с леки наранявания, причинени от падащи отломки или мебели. Въпреки разрушенията повечето...

Независимият изследователски институт SRI International е получил от Агенцията за високотехнологични изследователски проекти в отбраната (DARPA) 4,7 милиона долара за разработването на батерия, която изчезва по дадена команда, пише FastCompany. Финансирането на проекта е част от програмата на DARPA „Програмируеми изчезващи ресурси",