До края на март трябва да се възстановят плащанията по Оперативна програма "Околна среда". Това съобщи вчера екоминистърът Искра Михайлова, цитирана от „Дарик”.По думите й в момента се прави преглед на договорите, по които може да са допуснати нарушения. Основните нарушения, които са установени и заради които са спрени плащанията по програмата, са смесване на критерии при обществените поръчки, удължаване или намаляване на сроковете, дискриминационни условия по обществените поръчки.„Имаме да изпълняваме проекти на стойност 1,5 млрд. лв. Те вече са договорени и по тях се работи. Господ е с нас, той е и еколог очевидно, защото времето е прекрасно, строителният сезон е много дълъг тази година. По обектите ще се работи и следващата година. Но трябва да договорим споразумението, да го подпишем и в 3-месечен срок да бъдат одобрени оперативните програми", допълни екоминистърът.

Изследване в Германия показва, че средната възраст на купувачите на нови автомобили се повишава постоянно

Британската академия за филмово и телевизионно изкуство ще връчи на официална церемония в Лондон тази вечер, 16 февруари, своите отличия, които се считат за еквивалент на наградите "Оскар", но във Великобритания.

С най-големи шансове по брой номинации е филмът на режисьора Алфонсо Куарон "Гравитация", който води пред останалите претендентите с цели 11 категории, сред които е и за най-добър британски филм. С по една по-малко са "12 години в робство" на Стив Маккуин и "Американска...

И последният качествен експерт в икономическата сфера ще напусне потъващия кораб на Бойко Борисов. Това прогнозира вчера лидерът на „България без цензура” Николай Бареков ден преди националното събрание на ГЕРБ, на което се очакват сътресения в ръководството и драстично орязване на влиянието в партията на дясната ръка на Борисов – Цветан Цветанов. Бареков препоръча на експремиера да не се сърди на други, защото сам ще си е виновенче качествените хора го напускат. „Разпадането на ГЕРБ продължава с пълна сила. Разликата този път е, че вместо компрометирани фигури и структури, сега напускат малкото останали добри специалисти“, коментира лидерът на „България без цензура“. И даде пример с бившия зам.-министър на финансите Владислав Горанов в кабинета „Борисов”, който в петък подаде оставка като депутат от групата на ГЕРБ. Според Бареков на практика това бил човекът, който „връзвал” бюджета вместо тогавашния си шеф в министерството Симеон Дянков, който беше „на дузпата“ в края на управлението на ГЕРБ. „Нормално е, след като експремиерът заложи на некадърницисега личности като Горанов да напуснат политиката”, заключи Бареков. Той препоръча никой да не се хваща на лъжите на Борисов, че щял да запази бившия зам. финансов министър като „експерт на повикване”. „Това е нелеп опит за замазване на положението. Горанов ясно каза, че напуска и ГЕРБ, и доколкото го познавам, той има ниво, което няма да му позволи да е на повикване в Банкя”, коментира лидерът на „България без цензура”. Според него „майсторът на пиара“ Борисов вече ставал жалък и нямало как да замаже зейналата пробойна в партията си.Само ден след оттеглянето на Горанов от политиката стана ясно, че в цялата парламентарна група на ГЕРБ била обезверена и загубила всякаква мотивация. „Сигурно 95% от депутатите ни мислят точно като Горанов - че не могат да се развиват в Народното събрание”, призна вчера пред „Дарик” зам.-шефът на герберите в парламента Димитър Главчев. В редиците на бившите управляващи дори обмисляли за масово хвърляне на депутатски оставки. Както „Монитор” писа, Горанов е четвъртият народен представител, който напусна парламентарната група на Борисов. Освен останалите в НС като независими Георги Марков и Светлин Танчев, преди около половин година от политиката излезе и Йоана Кирова.Лидерът на ГЕРБ пък сам даде да се разбере, че очаква още хора да го изоставят„Ако ме питат, ще ги пусна да отидат да работят, докато ми потрябват”, коментира вчера Борисов. И за пореден път демонстрира пълно пренебрежение към най-висшата институция в държавата. „В момента да стоиш в парламента действително е безсмислена работа”, обяви той. Борисов от месеци показва незаинтересованост към дейностите в Народното събрание. Той рядко идва на работа в парламента, обикновено само за сутрешната регистрация, която му гарантира дневната надница, и после си тръгва. Бившият премиер дори не взема  думата от трибуната, за да изкаже мнение по внесени от собствените му депутати законопроекти.

Димитър Рангелов вкара гол от дузпа за първата победа на "Люцерн" от втората фаза на швейцарското първенство. Българският нападател се разписа в 80-ата минута при 3:2 над гостуващия "Аарау". Неговото попадение направи резултата 2:0. В последната минута "Люцерн" спечели още една дузпа, но тъй като Рангелов вече бе сменен, този път зад топкат

Поради намалена видимост е затворено част от Пристанище Варна, съобщават от Ръководство на корабния трафик. Заради мъгла са затворени за маневриране Канал 2 и Пристанище Варна Запад. Забраната е в сила за всички кораби. Температурата в района на Пристанище Варна е 3 градуса, духа слаб западен вятър със скорост 1м/сек.

150 табели в историческия център на София ще проговорят на минувачите следващия месец. Освен за историята на града те ще разказват за живота и делата на личностите, на които са кръстени улиците.Първоначално новите интерактивни табели ще се поставят на 35 ключови места в столицата. На самите тях ще има вграден QR код, а информацията ще се чете през мобилен телефон и ще препращат към официалния туристически сайт на града ­ www.visitsofia.bg.Освен кодовете на самите табели ще има кратка информация за живота на историческата личност, на която е кръстена всяка улица. Текстът ще ена български и английски езикза да се чете и от туристи.„Монтирането на 150-те табели ще започне веднага щом получат одобрение от Националния институт за недвижимо културно наследство”, обясни зам.-кметът по култура д-р Тодор Чобанов. По думите му проектът ще се развива поетапно, а целта е да се обхванат всички централни улици. Идеята на Столичната община се реализира изцяло с дарения. Изработката на двата вида табели ­ малки и големи, струва около 20 000 евро.Улиците, които ще разказват историята ни са „Сан Стефано”, „Цар Асен”, „Цар Иван Шишман”, „Хан Аспарух”, „Неофит Рилски”, „Братя Миладинови”, бул. „Александър Стамболийски” и други.През тази година общината планира да купи и първитепет конзоли с интересни данниза историята, туристическите обекти и полезна информация за гостите на града. Те ще се поставят на ключови места, в хотели и общинския туристически информационен център в метростанцията при Софийския университет. В момента общината разработва и първото специално приложение за айфони, посветено на София. Проектът е дело на Белград и Столичната община и се разработва в помощ на туристите.А докато проектите на общината станат факт, гостите на града ще продължават да се лутат из европейската ни столица. „Липсата на достатъчно табели обърква туристите. Никъде по света не ти се налага да ги търсиш. Те изникват просто пред теб. Когато има организирани групи с екскурзовод, няма проблем, хората не забелязват лисата на знаците. Но когато чужденците са без гид, се започваедно лутане по улицитев търсене на правилната посока”, обясни Елена Венциславова, която от години развежда чужденци в столицата ни. Според нея в София има много красиви места, но общината трябва да сложи повече информационни табели и конзоли.„Тук съм от два дни. Впечатлен съм от центъра на града ­ интересна архитектура, църкви и история, но ориентирането между тях е трудно. Откривам място и улицата на картата, но после започвам да търся табели с името на улицата, за да разбера къде точно се намирам”, обясни французинът Себастиен Дебо.

Специални брошури за 14 обекта в центъра на София, разказват за 21 века история. Проектът „Историческа миля. Ключът към София”, трябва да предизвика интереса към културните забележителности на града. За целта са разработени специален сайт и кратки брошури с 14-те обекта. Към всеки от тях има QR код, който препраща към сайта. Така всеки може да чуе звуков файл с разяснения и историята на всеки обект. Текстовете са на български и английски език. В сайта има и навигация, която позволява на туристите да се ориентират по-лесно и да намерят всяка от забележителностите. Брошурите, които дават ключа към тайните на града, се разпространяват в хотели и в общинския туристически информационен център.Маршрутът започва от Западната порта на Сердика, изградена по времето на императорите Марк Аврелий и Комод. Минава през софийската синагога, която е третата по големина в Европа. Следва друг обект от четириъгълника на религиите ­ джамията „Баня Баши” и черквата „Св. Неделя”, издигната на мястото на взривената през 1925 г. катедрала „Свети Крал”. Друга спирка са главната римска улица на антична Сердика и най-старата действаща християнска църква в Европа ­ ротондата „Св. Георги”. След тях идва ред на Националния археологически музей и бившият царски дворец. В маршрута е включена и базиликата „Света София”, дала името на града, с подземния музей. Следват храм-паметникът „Александър Невски”, парламентът и Паметникът на Цар Освободител.Сред важните сгради е и Софийският университет. В брошурата е включен и един от най-спорните монументи в града ­ този на Съветската армия. Маршрутът приключва с Борисовата градина и музея на открито с паметниците на велики българи по алеите на парка.

Националният дворец на културата и Ларгото ще влязат в европейски туристически маршрут на тоталитарното изкуство. Този четвъртък Столичният общински съвет трябва да одобри пълноправното членство на София в асоциация „Атриум”, която обединява 11 европейски държави. Тя е учредена през миналия юни като част от пилотен проект, който цели създаването на културен маршрут, показващ архитектурното наследство на тоталитарните режими от XX в.В проекта като евентуални туристически забележителности са включени още оспорваният Паметник на съветската армия, резиденция Бояна и монументът „Знаме на мира”, където в миналото се стичаха деца от целия свят, а всяка страна имаше своя специална камбана. Идеята е обектите да се регистрират като културни паметници, а първите групи с туристи могат да започнат обиколките още през есента.В асоциация „Атриум” членуват още Италия, Словения, Хърватия, Унгария, Словакия, Румъния, Гърция, Албания и Сърбия.

Тази година предстои да бъдат подменени информационните табели за туристи и тези с имената на улиците в Старинен Пловдив. Това съобщи шефът на общинското предприятие „Организация и контрол по транспорта” Никола Янакиев. През 2013 г. в града под тепетата на основните булеварди и централните улици, както и по входно-изходните артерии и туристическите маршрути, бяха поставени информационни табели. Те указват на гостите на Пловдив посоката към Стария град и какво е разстоянието до него.“Сега в община Пловдив тече масов опис на указателни табели по Закона за движение по пътищата. Целта е повредените, счупените и надрасканите да бъдат сменени, за да отговарят на изискванията на закона”, каза Никола Янакиев. Той уточни, че прегледът на пътните знаци е в цял Пловдив, след което ще се изготви техническо задание за смяната на негодните. „До края на годината се предвижда големите пътни знаци да бъдат подменени с процедура по Закона за обществените поръчки”, допълни Янакиев.

Преглед на печата за днес, 16 февруари

Швейцария отказа да подпише предложено споразумение

Не вярвам историята да отпадне от програмата в 11 и 12 клас. Това заяви шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той обаче е категоричен, че важни личности и събития се споменават с по една-две думи.

Група изследователи под ръководството на проф. Силван Деривиерес от Кралския институт в Лондон откри ген, който частично определя равнището на интелекта при човека.

Въпросният ген програмира дебелината на кората на главния мозък, която влияе върху мисловния процес и определя паметта, способността за концентрация и обучаване, пише изданието "Световен бюлетин" (World Bulletin). Откритието може да помогне на учените да разберат защо някои хора изпитват трудности в обучението и съответно да им помогне.
По време на изследването учените анализирали образци от ДНК и сканирали мозъка на 1500 подрастващи на 14-годишна възраст. След това изпробвали способностите им с помощта на устни и писмени тестове. Вниманието на учените било съсредоточено върху кората на големите полукълба на главния мозък, известна още като "сивото вещество". Тя играе ключова роля в познавателната способност. Те открили, че подрастващи с даден набор от гени имат по-тънка кора на лявото полукълбо и демонстрират по-лоши резултати в интелектуалната дейност. Проф. Деривиерес твърди, че дадената генетична вариация е свързана със синаптичната пластичност – иначе казано с качеството на невронните връзки. Тя впрочем подчертава, че този ген определят интелектуалните възможности на човека в неголяма степен. В това отношение голямо влияние имат редица други генетични и екологични фактори.
Откритието ще помогне на учените да получат по-дълбока представа за биологичните механизми на такива психични разстройства като шизофренията и аутизма.

Най-малко1200 японци са пострадали от снега и студа, обхванали страната. Повечето хора са ранени с различни счупвания, получени при подхлъзвания на заледените пътища и тротоари.

Само 30 гости са поканени в имението на един от най-богатите мъже в Швейцария. Сред тях е и директорът на Женевската опера. Домакинът е ненадминат ценител на оперното изкуство. Доказателство е колекцията му от 40 000 диска с класическа музика. Всъщност той е един от най-големите меценати в страната, като финансира държавната опера.

Българските автомобили ще могат да пътуват в 32 държави без сертификат зелена карта, ако имат сключена "Гражданска отговорност".

Обществените ефервесценции от последната година придобиха плътност и значително по-ясна форма от собствената си реалност в медиите. И това не е само, защото медийният език по дефиниция опростява, а защото въпросните събития функционираха като естествено и необходимо продължение на по-сложните процеси в публичността въобще и особено в медийното поле. Терминът „ефервесценция“[1] (колективна ефервесценция) е употребен за първи път в социологията от Емил Дюркем, за да обозначи напускането на колективно равнище на профанната сфера, на ежедневната битност (работа, рутина, грижи за хляба, семейството и т.н.) и обединяването на една общност около по-мощни енергии и значения със сакрален характер. Тези енергии се насочват към физически предмети или лица и произвеждат свещени символи, тотеми, обединяващи колективни репрезентации, от които тръгва някакво съзнание за идентичност. Тъй като подобни образи, работещи в режима на фундаменталния знак, са абсолютно условие на колективната идентичност и хидравликата на нейното въображение, те са и основен ресурс на медийния език. Понятието на Дюркем обаче взима за пример елементарните форми на религиозния живот при австралийските аборигени. Извън всякакво намерение да бъдат обидени аборигените, медийният език в България през изминалата година заработи тъкмо на това равнище, описващо някакви първични, провинциални и в известен смисъл „старозаветни“ форми на журналистика. Това съвсем не означава отсъствието на качествена журналистика, но посочва общия резониращ тон и атмосфера. В контекста на новите технологии и комуникации, този език придоби още по-крещяща сила и жизненост. Това е един бърз, лесен език, с висока ефективност и функционалност, който не изисква публика с особени четивни умения, способност за интерпретация, критично мислене, обща култура, политическа грамотност и т.н. В територията на този език се очертават прости тотеми и демаркационни линии. Защо и как точно се случи това в българското медийно поле?

Няма да е вярно примамливото и лесно допускане, че 2013 беше преломна година, година на „счупване“ в каквото и да е отношение за българската публичност, особено в света на медиите. Настъпилите „възпалителни“ процеси са поредният симптом на по-бавни и невидими „стомашни“ реакции. Тук имам предвид няколко неща. Първо: „напускането на окопите“ – тази метафора се отнася до явното материализиране на фронтовете в т. нар. „медийни войни“. Очевидното разделение на центровете в медийния дискурс вече не е подводна картография, а война на световете. В тази война няма по същество нищо ново, освен нейното изкристализиране. Това не е особена изненада на фона на крепящата се на няколко корпоративно-феодални ядра българска икономика и нейните медийни и политически метастази. Доколкото монополното деление и преливане между медийните групи и съюзи не е новина, по-интересно е техническото противопоставяне на различни медии, демонстриращо сложни социални антиномии и несъвместимости. Имам предвид очевидното „скъсване“ („скъсване“ и на публиките) по оста телевизия – интернет – печатни медии. Телевизията като най-мощен (и визуален) донор на публично въображение и език, възпроизведе и преумножи мащабите и измеренията на обществените ефервесценции, което разбира се, е най-успешната форма на говорене за съвременните медии въобще. В този смисъл естествено са продължени някакви глобални тенденции. Българските национални ефирни телевизии обаче, особено в периода до края на лятото, се надпреварваха да излъчват на живо от площада най-голямото риалити шоу, това на антиправителствените протести и контрапротести, на кипежа и тотемните образи на уличната публичност и радикалните ѝ противопоставяния, които бяха пренесени и инженирани на екрана. Така телевизията третира тревожността и фантазменото тяло на публиката със стимуланти. Бяха засилени характерните за българската публичност черти на психотично, истерично вълнение. И тъй като българският зрител и въобще медиен реципиент, има афектирано мисловно поведение, тоест най-добре мисли и съзнава под афект, във вихъра на емоционални състояния, тази продукция активира и експлоатира трайни (макар и несвоевременни) културни нагласи и квази-сакрални противопоставяния. Имаше зимен, февруарски сезон, имаше и летен, със съответстващите специфики, телевизионен жанр и стилистика. Сезонът на този формат обаче бе прекратен с настъпването на есента, когато телевизиите видимо охладняха и се дистанцираха от сюжета (който бездруго навярно е започнал да омръзва на масовия зрител), за да стартират новите сезони на традиционните си, позахабени, но излъскани риалити формати.

Така партизанският жанр беше продължен в „лагерни“ интернет сайтове, както и в социалните мрежи (преди всичко във Фейсбук). Това пространство пък преживя бум на псевдо-информационните джуджета. Нароиха се конюнктурни сайтове, групи, тролове и други гласове, които, макар и изоставени в неангажиращ флирт от екрана, съхраниха окопната ситуация. Температурата на информационните и комуникационни конфликти в интернет достигна предела на нормалността. Беше артикулиран дори сюжетът на някаква, генерирана преди всичко от тези медии, „гражданска война“. Тя неистово търсеше своите символи, фабули и лица, своите духове на злото и своите тотеми. Онова, което е по-интересно и особено в тези медийни игри, бяха различните им референти, които направиха видимо „скъсването“ на публиките. По-голямата част от „протестърското“ говорене, което тъй или иначе започна и продължи да се случва мрежово, беше изнесено в интернет, докато „Биг брадър“ и „Шоуто на Слави“ се случваха сякаш на друга планета, в друго измерение на публичността. Този проблем отваря темата за културното, медийно-потребителско „скъсване“ в публиката, за различния профил и тип на медийния консуматор, който в случая на интернет, в контекста на мрежовата игра, активно доизгражда същото това медийно поле.

Вестниците се оказаха в най-ясна „лагерна“ ситуация и естествено най-малко гъвкави в това си поведение. Очерта се и конфликтна ос на онлайн издания и печатни вестници – войната „Дневник“/„OFFNews“ ( и „Капитал“ със силно онлайн присъствие) срещу „Lafka”, като „Lafka“ се превърна в образ и тотем на печатния монопол и неговите издания. Тази война прие символен облик и по своеобразен начин изрази едно от „скъсванията“ в публиките. Умереният, „обективен“ тон стана признак на лош вкус и това доведе до допълнително пожълтяване и парадност в тази сфера.

В известен смисъл площадността в медиите беше неизбежна, доколкото следваше общата трескава логика на публичността, но свръхмерността й демонстрира и някакъв културен дефицит, липса на чисто медийна култура, отговаряща на преките зависимости и елементарния начин на изразяването им в средствата за информация. Опростяването на езика и „олагеряването“ в милитантния празник, напрегнатата, агресивна карнавалност, произвеждана и рециклирана в медиите, е най-автентичният знак за общото състояние и ниво, за жалката роля, изпълнявана по икономическо-политическа дефиниция от българските медии. За съжаление тази роля е и културна. Тя има културно инженерен характер, тъй като отглежда и съхранява определен тип обществена култура и съзнание. А този тип описва твърде трайни недъзи, своеобразни парализи на медийното поле в България, продиктувани от също толкова трайни и нездравословни социални и икономически отношения, както и от липсата на воля и ефективен инструментариум за разрешаването им.

Ефервесценцията, присъща на тотемизма, означава нахлуването на някаква празничност, превъзбуда, снемането на ежедневната битност и срещата, евентуално сблъсъка с по-могъщи и по-страшни сили. Тази среща е необходима за припознаването, за спомнянето и приемането на идентичността. Но тя е също така ритуална, регулярно повтаряща се, като повторението ѝ не носи никаква новост, а само освежава символни значения и представи, митове, нужни за настройването, приспособяването и запазването на определени групи (или партии), семейства, кланове или племена. Някъде в регистъра на последните понятия е и стадият на българската медийна публичност, но и на обществената зрялост въобще.

53-годишен мъж е с тежка черепно-мозъчна травма след скандал, възникнал в петричко село. Първоначално е бил настанен в местна болница, но лекарите установили тежката травма и затова пострадалият е транспортиран в София.

Повечето деца проявяват солиден ентусиазъм към хрупането на твърди неща, който понякога озадачава възрастните. Донякъде може да бъде разбран – звукът от гризкането на солети или ядки, от захапването на сочна ябълка или хрупкава бисквитка, звучи като началото на вълнуващо преживяване.

Италианските сладки кантучини водят класацията сред твърдите и наистина хрупкави бисквити. Двойното им изпичане гарантира тази консистенция, наподобяваща солидността на камък, която обаче повлиява на...

Жозе Моуриньо призна превъзходството на "Манчестър Сити", след като воденият от него "Челси" загуби с 0:2 за купата на Англия. Устатият португалски треньор бе неочаквано кротък дори след съдийската грешка, позволила на "Сити" да вкара втория си гол от засада. "Дори и без това попадение ние пак щяхме да загубим, защото не застрашихме нито ведн

ГЕРБ провежда отчетно-изборно делегатско национално събрание. Очаква се на форума да присъстват около 1100 делегати, които ще изберат новия състав на Изпълнителната комисия на партията и други ръководни и контролни органи. Според предварителната информация броят на заместник-председателите ще бъде увеличен на трима души.

„Тука е гето и никога няма да се оправи! Идват и дават пари за изборите, после – нищо!“, с горчивина казва мъж, 56 г., от „Максуда“, главната ромска махала на Варна. Гетото се намира близо до два от моловете на морската ни столица и младежите, облечени в най-хубавите си дрехи, които отиват да обикалят магазините с маркови дънки, парфюми и ботуши, се разминават с хората от махалата, натоварили на допотопните си колички купчини с картони, тенекиени кутии, обувки и дрехи, намерени в контейнерите за смет.

Кои са основните цигански групи, които населяват „Максуда“? Каква е тяхната идентичност и как те виждат отношенията си с българското макрообщество? Възможна ли е интеграцията? – Това са някои от въпросите в този текст. Публикацията се основава на теренна социологическа работа на автора в „Максуда“ с наблюдение и свободни интервюта с жители на махалата, социални работници и общински служители[1].

1. Микрогеографията на „Максуда“

За българите „Максуда“ е обобщено понятие за главната циганска махала в града, но за нейните обитатели тя се състои от отделни махали, които имат донякъде различна идентичност. Циганският квартал е на юг от автогарата и старите гробища и се простира до Варненското езеро. На запад е ограничен от Западната индустриална зона, а на изток някогашната граница е била ул. „Петко Напетов“. В последните години махалата се разширява на изток, между ул. „Петко Напетов“ и училище „Елин Пелин“, като в това междинно пространство живеят както българи, така и роми. В тази зона през последните години част от българите, които не искат да живеят до цигани и в непрестижна част на града, продават къщите си и отиват в други квартали. Тези имоти са купувани от хора от малцинството, които са относително по-заможни и по-образовани, и не желаят да обитават най-бедните части на квартала без градска инфраструктура на запад от ул. „Петко Напетов“.

Между ул. „Петко Напетов“ и Дерето (Франгя дере) е същинската част на „Максуда“ – хълм, който стръмно се спуска на запад към Дерето. Тук има гигантски купища от отпадъци, между които се гушат бедни къщи, а улиците са символично понятие – по-скоро лабиринт от тесни пътеки.

На запад от Дерето до ул. „Георги Пеячевич“ е махалата „Косово“, където живеят новодошлите роми, предимно от селата на Североизточна България. Те са се самонастанили на това празно преди място в последните 15-20 години и традиционните обитатели на „Максуда“ често имат отрицателни нагласи спрямо тях – смятат ги за диви, примитивни, необразовани и крадливи. Къщите са бедни, по-скоро бараки и колиби. „Косово“ е гето в гетото, подобно на „Камбоджа“ в софийската ромска махала „Факултета“[2].

На запад от ул. „Пеячевич“, около стария хлебозавод, е махалата „Корея“, която се простира до Западната индустриална зона. Обитателите на „Корея“ често смятат себе си за отделна общност от „Максуда“, но за варненци те са част от гетото. В „Корея“ живеят и етнически българи; тук има улици и градска инфраструктура.

2. Многообразието на циганските групи

2. 1. Цигани или роми?

Циганите в България обикновено биват разделяни на три групи: йерлии (ерлии), кардараши (калдераши) и рудари (лудари)[3]. Йерлиите са най-голямата група, която е и вътрешно разнородна. „Йерлия“ означава „местен“ на турски и така са наричали циганите, които изоставили номадския начин на живот и трайно уседнали още в по-далечното минало. В рамките на йерлиите има две големи групи – хорохане (хорахане) рома (турски цигани) и дасикане (даскане) рома (български цигани), както и други по-малки групи, чиито названия са регионални или свързани с определена професия. Друга типология на циганите по нашите земи разграничава пет групи: хорахане рома, даскане рома, калдераши, калайджии и лудари[4].

Коя дума е подходящото название на това малцинство – цигани или роми? Думата „циганин“ донякъде се смята за обидна в официалния дискурс поради многото отрицателни конотации в българския език („цигания“, „циганска работа“, „голям си циганин“, „лъжеш като дърт циганин“), които минават отвъд неутралното идентифициране на една етническа група. „Ром“ и „роми“ се предлагат като неутрални заместители. Обаче много от редовите представители на това малцинство нямат проблеми да се наричат „цигани“ и намират „роми“ за изкуствена квалификация, която понякога предизвиква иронични реакции сред тях. Допълнителна особеност е, че „ром“ може да се тълкува като самоназванието на представителите на тази общност, които говорят ромски език (обикновено „ром“ се превежда като „мъж“ и „съпруг“, а „ромни“ – „жена“ и „съпруга“). Но за хората от това малцинство, които говорят турски или български и не знаят ромски, определянето им като „роми“ изглежда чуждо и неестествено.

Жителите на „Максуда“ сами се наричат цигани, приемат да бъдат назовавани така и за повечето от тях майчиният език е турски. Но наименованието „роми“ може да се използва за групите, които говорят ромски. В този текст „роми“ и „цигани“ са използвани като синоними, като се отчита тенденцията „роми“ да се налага в официалния дискурс, а „цигани“ да се предпочита от конкретните респонденти в „Максуда“.

2. 2. Турски цигани, български цигани, загунджии и бургуджии

„Максуда“, както и другите големи градски гета в България, е един сложен и затворен микросвят, за който хората от етническото мнозинство нито си дават сметка, нито ги интересува. Трите групи цигани, които живеят в махалата са: турски цигани („милет“), български цигани и загунджии. Между тях съществуват сложни и противоречиви отношения на симпатия и напрежение, докато за българите обитателите на „Максуда“ са просто една група.

Турските цигани в „Максуда“ са най-многобройни и наричат себе си още „милет“ („народ“ на турски) и „уста милет“. Някои се смятат за турци, тъй като говорят турски и извършват погребалните обреди за роднини в джамия. И във варненската махала се наблюдава процесът, срещан и на други места – хора от тази малцинствена група да се идентифицират като турци или българи, за да избягат от негативните представи за циганите. Понякога по-възрастните се опитват да култивират по-престижната идентичност у децата си: „Аз като малка се смятах за туркиня... Моите родители, баба ми са ми казвали, че сме турци... На 16-17 г. вече знаех каква съм. И ясно защитавах циганите. Не се дърпах настрана, а си защитавах кръвната връзка“[5].

Някои от турскоезичните жители на Максуда се гордеят, че езикът им е съвсем близък до говорения в мегаполиса на Турция: „Ние говорим на истанбулски диалект, езикът ни е най-близо до истанбулския. Не говорим цигански. Ние сме „уста милет“ т.е. майсторите“ (мъж, 58 г.)

Динамиката на гражданство и етничност формира и по-сложна идентичност в някои случаи: „Може да ми казвате циганин, не се обиждам. Но колкото съм циганин, толкова съм и българин, и турчин. Но на мен родината ми е България, не е Афганистан. Тук съм се родил. Исканията ми са за всички. Да има условия, не да бягат младите хора навънка“ (мъж, 58 г.)

Много хора от милет по документ са с български имена, но всички в гетото ги знаят с турските им имена, които реално използват. Милет са доминиращата общност в махалата, някои са относително по-заможни и се опитват да се разграничат от новодошлите от селата.

Българските цигани в „Максуда“ са по-малобройни и изграждат престижа си като изтъкват, че са по-близо до българите и смятат, че милет имат чужда идентичност: „Какъвто искаш, такъв ме наричай. Аз съм български циганин. Ние сме взели всичко от българите – християни сме, спазваме всички празници. Говоря български, цигански слабо разбирам. Другите трябва да се казват турци – те са взели всичко от турците“ (мъж, 45 г.) Някои от българските цигани се идентифицират като българи.

Загунджиите са роми, които не са местни, а са дошли през последните години от селата на Североизточна България заради повечето възможности в големия град. Това понякога предизвиква неприязън от страна на другите две групи, които ги смятат за стоящи на най-ниското стъпало, бедни, крадливи, с много деца[6]. Загунджиите са типологизирани като част от йерлиите, по-конкретно част от влахичките цигани, които са дошли от Влашко през османския период и се различават от дасикане рома и хорахане рома[7].

Загунджиите се самонастаняват главно на запад от Дерето, където възниква тяхната махала „Косово“. Някои типични негативни мнения на традиционните обитатели на „Максуда“ за живеещите в „Косово“: „Направил пет–шест деца. Защо? Ти едно дете не можеш да отгледаш – защо си направил повече?“(Мъж, 45 г.); „Да бутнат ония къщи там. Те там даже нямат покрив, да ги бутнат. От ром до ром има разлика“ (жена, 50 г.) Други са по-съчувствени и считат, че макар и да са пришълци, за загунджиите трябва да се направи нещо: „Това са хора, които в селата не могат да си намерят работа. Той направил една колибка, гледа да оцелее. А какъв мизерен живот живеят – без вода, без осветление, без хигиена!.. Повечето са от добрички села, от варненски села“ (мъж, 58 г.)

През лятото Варна и съседните курорти стават арена на джебчийски кражби, които обаче не са дело на местните цигани, а на групи, които идват от други региони на България: „Кражбите [през лятото] са от “бригади“ от Шумен, Омуртаг, Търговище. Не са познати на полицията, гастролират. Като ги заловят, никой тук не ги познава, не ги е виждал преди“[8].

Обикновено жителите на „Максуда“ свързват джебчийството с групата на бургуджиите, най-близките от които живеят в Игнатиево, градче на няколко километра от Варна[9]. Бургуджиите са част от дасикане рома и в миналото са се занимавали с ковачество и изработване на железни предмети[10]. Сега мъжете се препитават със строителство, ремонти, поставяне на изолация, а някои от жените са джебчийки. Жертвите са предимно чужденци. Джебчийките ходят на групи по 3-4 жени и търсят да чуят чуждоезикова реч по варненските улици. Набелязват чужденци и ги следват известно време. След това се разделят, като една или две от крадлите минават пред чужденците, а другите се движат след тях. Първите жени неочаквано спират, като туристите понякога се блъскат в тях. Докато чужденците се извиняват или опитват да заобиколят, джебчийките отзад пробват да измъкнат каквото могат от дрехите и чантите – пари, портфейли, мобилни телефони.

Сблъсъкът между градската и селската култура определено се появява в отношенията между циганските групи. Традиционните жители на „Максуда“ от милет и българските цигани са по-интегрирани, имат представа за живот в градска среда, общуване с институции, посещения на поликлиники, училища, общински служби[11]. Дошлите от селските райони, които са се самонастанили, са по-изостанали, неинтегрирани, неусвоили правилата за живот в градска среда: „Това са маргинални общности, селски семейства, които се прехвърлят във Варна. Нямат никакви умения, нулево образование. Там се занимават с клошарство, проституция, просия“[12]. Разликите в степента на интегрираност, образование и начин на живот водят до конфликти и неприязън между традиционните обитатели и новодошлите.

Етническите българи не са наясно с разликите между циганските групи и ги тълкуват като единна (и нежелана) общност. Всъщност между отделните групи в ромската общност има съществени разлики, като някои са по-интегрирани, а други – по-изолирани и по-трудни за интегриране.

3. Представите на хората от „Максуда“ за мястото им в българското общество

Ромите са наясно с отрицателната представа на българите за тях и имат няколко защитни стратегии при разговори на тази тема. В „Максуда“ стратегиите са съвсем подобни на срещаните от автора при теренна социологическа работа във „Факултета“, най-голямата ромска махала на София. Основните структури в дискурса са: „всяко стадо има мърша“ и „българите са по-големи крадци“. Първата структура е свързана с идеята, че българите, под влияние и на картината от медиите, са склонни да обобщават и да отнасят кражбите, извършвани от отделни индивиди или ромски групи, за цялата общност.

Втората мисловна структура отразява представите на това малцинство, че всъщност българите извършват много повече престъпления (корупция, злоупотреби, присвояване на средства), но това е „културно“ и им се разминава, особено ако са на влиятелни позиции в политиката и държавното управление. Ромите често се позовават на медийни съобщения за актуални корупционни скандали: „Защо не говорят за тия, които крадат милиони, милиарди – като Христо Бисеров? Ама не е само той! Такива са стотици, ограбиха България!“ (Мъж, 58 г.); „Циганин – жив дявол. Циганин и българин – два дявола и половина. Понеже българите са дявол и половина. Как крадат! Ама това е ген!“ (Мъж, 45 г.)

Други респонденти изтъкват, че ако има кражби, това е заради бедността: „Циганите крадат? А къде е това, което българите са откраднали? Човекът обикаля по кофите, хванали го с 20-30 кг желязо – „циганите крадат“. Защото нямат“( мъж, ок. 25 г.)

Другото известно обвинение към малцинството е по отношение на хигиената. В „Максуда“ определено има райони, които са затлачени с боклуци, особено Дерето и около него. Сред отпадъците на Дерето се въдят плъхове, които плъзват и към околните къщи и биха могли да пренасят болести. Циганите се оплакват от нечистотията,  но очакванията им са, че общината трябва да се заеме с почистването. Жителите на махалата обясняват, че контейнерите са малко, но и признават, че някой ги краде или разрушава. Долу в Дерето могат да се видят поне два контейнера за смет, като не се знае дали са паднали или са блъснати нарочно. Същевременно в някои части на махалата местните жени самостоятелно метат улицата пред къщите си.

Възрастта също е фактор за разлика в нагласите на живеещите в гетото. Тези, които са на 45 г. и повече, имат спомени от социализма и по-благоприятно виждане за отношенията си с макрообществото. Спомените им за живота преди 1989 г. най-често са за пълна заетост, редовни заплати, гарантирани работни места, грамоти, медали, екскурзии в страната като награди. Това по-възрастно поколение от малцинството запазва носталгичната си представа за едни по-толерантни отношения с българите при социализма и все още съхранява надеждата, че тази толерантност може да се върне.

Обратно, младите роми, родени и израснали в годините на прехода, нямат спомени за стария строй и са по-скептични, а понякога и по-озлобени и по-агресивни, тъй като социализацията им е преминала в условия на тотално отхвърляне на тяхната етническа общност от макрообществото: „Тук ще стане като Израел и Палестина! Ако не сме ние, българите ще са затрупани с боклуци до горе!“ (Мъж. ок. 25 г.); „Ама трябва всички да се дигнем, само за една вечер, можем и в София да дойдем! Трябва война да стане! (Мъж, ок. 20 г.)

Този негативизъм на младите цигани може да изглежда краен, но е породен и от съвсем реални събития: опитите за нападение на „Максуда“ след случилото се в Катуница през септември 2011 г. Тогава и във Варна се провеждат антиромски митинги и след един от тях част от участниците отиват да нападнат циганската махала, но полицията образува кордон около „Максуда“ и успява да спре протестиращите и да ги изолира от обитателите на махалата[13].

Другата горчива констатация на жителите на гетото са вербалните обиди от българи, а понякога и нападения. Особено уязвими са циганите, които обикалят контейнерите за смет, и се оказват в български квартали, където могат да бъдат жертва на агресия, най-често от младежи от мнозинството. Типичен разказ на клошар за такава атака: Бях с каинчо [брат на съпругата му], тогава беше 9-10 годишен. Бях в „Кайсиевата градина“ [квартал на Варна] да почиствам една маза. Влязох в двора на училището, че от там е по-близо да се мине. Видях едни българи там, бяха 15 човека. И ми изпратиха едно дете да ме дразни: „Манго, манго...“ [После младежите го нападнали]. Казвам на детето [брата на съпругата]: „Бягай!“ То побягна по едната улица, аз по другата. Те мене гонят. Двама ме настигнаха и ме ритат... И ми взеха количката, а не беше лично моя, а на чичо ми, 50 лв. съм платил. Над две седмици бях на легло. Много ме биха тогава. Единият бил борец, направо ме вдига и ме удря в земята... Аз после събрах мангали, ама то вече беше късно, никой няма (мъж, 45 г.)

Заради случаите на нападения някои от клошарите са си подготвили оръжия за самозащита, главно ножове и боксове: „Изскачат ми, ако са един, двама, трима – ще се бия! Ама ако са повече, той с бухалка? Вадя ножката!“ (Мъж, ок. 20 г.)

Хубавото все пак е, че редица от жителите на „Максуда“ казват, че при обидите и нападенията е имало и случаи българи да ги защитават. Един респондент си спомня за инцидент, при който българи са го обиждали в автобус, но друг етнически българин го е защитавал. При някои от атаките срещу клошари е имало българи, които от терасите си са викали на нападателите да престанат и са заплашвали, че ще извикат полиция (и това е подействало).

4. Ромите – дискриминирани или сами виновни за положението си?

Дали ромите са дискриминирани от макрообществото и поради това са бедни, необразовани и склонни към престъпления или те сами са виновни за своето положение поради своя манталитет, неспособност и нежелание да се развиват и живеят като другите хора? Първото обяснение е известно като структурно, второто – като културално. Обяснението за дискриминацията на ромите се предпочита от правозащитните организации и преобладаващата част от ромите. Културалното обяснение пък допада на голяма част от българите, които смятат, че всякакви усилия за интеграция биха били неуспешни и дори безсмислени, тъй като манталитетът на циганите, стереотипно свързван с кражби, измами, недисциплинираност и мързел, не може да се промени.

Сложното е, че и в двете обяснения има верни неща – за по-тежкото положение на ромите влияят както дискриминацията, така и някои отрицателни особености на тяхната култура[14]. И двата фактора съществуват паралелно и взаимно усилват ефекта си: реалната дискриминация от страна на мнозинството и неговите институции кара ромите да се самозатварят, да съхраняват спорни патриархални черти от своята култура, да нарушават законите, а това пък затвърждава стереотипа на мнозинството, че „циганите са крадливи, безотговорни, мързеливи, раждат много деца“ и всякакви усилия за подобряване на положението им ще са безсмислени.

Действително културата на ромите е проблемна. В България има и други малцинства – турци, евреи, арменци, руснаци, китайци и др., но никое от тях не събужда такава неприязън, като ромите. Отрицателни нагласи към ромите съществуват в редица страни както в Източна Европа, така и в Западна Европа[15].

Но да се каже, че причината е само в ромите, в тяхната култура и манталитет, би било непълно и неправилно – съществува и съвсем реална дискриминация, поради която те остават бедни и необразовани и запазват консервативната си патриархална култура.  А в тази култура има редица елементи, които са съвсем същите като при българите (и другите етноси от Източна Европа) до началото на XX в. – ранни бракове, висока раждаемост, подозрителност към идеята за образование на жените.

Илона Томова, която от години наблюдава процесите в ромската общност, напълно основателно подчертава връзката между социалното изключване на ромите и появата на негативни модели на мислене и поведение сред тях: „Във все по-голяма степен подрастващите престават да свързват живота си с ежедневна упорита работа в публично организирани институции за производство на стоки и услуги, от които значителна част от жителите на обособените квартали е изключена... Нараства делът на родителите, които не са в състояние да предадат на младите хора ценностите, нормите и моделите на поведение на макрообществото... Масовата продължителна безработица и силно ограничения достъп на мнозинството от ромите до каквито и да било икономически ресурси постепенно доведе до залязването в общността им на някои общоразпространени „доминантни модели на мъжественост“, като този на отговорния съпруг и баща, осигуряващ чрез уменията и всекидневния упорит труд прехраната и благоденствието на семейството си... В същото време наблюдаваме укрепването на други модели, типични за маргинализираните общности – този на „мъжкаря“, преуспяващ благодарение на физическата си сила, агресивността, твърдостта и умението авторитарно да налага волята си; или модела на „големия играч“, на човека, който натрупва богатство с дейности на ръба или извън рамките на закона на „гадже“[16].

Могат ли ромите да се променят? Много от българите смятат, че това не е възможно, че циганите винаги ще бъдат необразовани, некултурни, нежелани за съседи, колеги или работници. Всъщност има редица примери за положителна промяна.

Един от най-изненадващите примери е дейността на протестантските църкви, които са навлезли в много от махалите. Те успяват да променят поведението на увлечените от тях към по-добро. Щом църквите и пасторите го постигат, при това използвайки религиозна аргументация, то това е възможно и за държавата и общините.

Ромите, емигрирали на Запад, също се променят. Когато се завърнат за малко в България, това прави впечатление на техните роднини и бивши съседи, както и отбелязва респонент от „Максуда“: „Има мангали, които живеят в Германия. Всичките им деца ходят на училище. Защо е така? Връщат се тук, говорят по-различно, разсъждават“ (мъж, 45 г.) Означава ли това, че германското общество има потенциал да приобщи ромите, а българското – няма?

Образованите роми са като образованите българи – интелигентни, умни, учтиви. Но относителният дял на ромите с висше и дори със средно образование е много по-малък, отколкото при българите. От етническите българи 19% имат висше образование, при ромите – едва 0,2%[17]. Това означава, че от 1000 българи, 190 са висшисти, а от 1000 роми – само двама. Оттук и значимостта на образованието като фактор за промяна на малцинството. Образоваността на ромите води до тендеции на раждаемост, подобни на тези в макоробществото: „демографските нагласи и поведение при ромите със средно и висше образование са идентични на тези на българите“[18].

Промяната на тази общност е трудна, но възможна. Но дали българското общество може да я осъществи?

5. Дали българското общество иска и може да интегрира ромите?

Преодоляването на ромското изключване изисква дългосрочни и системни усилия, ресурси, координирани действия на държавни и общински институции. Но изглежда българското общество и неговите институции нямат желание и търпение за това, няма и някаква особена политическа воля за интеграция на ромите. Преобладаващата нагласа е, че ние, българите, имаме твърде много проблеми, за да се занимаваме и с тези на циганите; имаме достатъчно бедни българи, че да мислим и за мизерията в гетата. Немалко от българите дори смятат, че ромите са привилегировани – „не плащат данъци, ток, вода, настаняват се, където си искат“. Срещат се даже и идеи, че етническите българи са „дискриминирани в страната си“.

Ромската интеграция е политически неизгодна. Политиците и партиите, които я прегърнат като кауза, по-скоро ще загубят от това. Значителна част от българите имат отрицателни нагласи спрямо ромите. Затова реалните действия за ромската интеграция по-скоро ще доведат до загуба на гласове за партиите и правителствата, които предприемат интеграционните действия.

Това се вижда от реакциите на българското общество на опитите да се провеждат политики за насърчаване на достъпа на ромите до образование или други сфери. Когато има програми за образователна десегрегация и автобуси превозват децата от махалите до „българските“ училища, родителите етнически българи питат защо няма автобуси и за техните деца. Ако има стипендии за роми да учат в университети, то техните състуденти са обидени, че те нямат достъп до това финансиране.

Такива политики, известни като положително действие или утвърждаващо действие (affirmative action), са въвеждани в САЩ от 60-те г. за даване шансове на афроамериканците, латиносите, жените и също пораждат оспорване и противодействия. Противниците на положителното действие предпочитат да наричат тези политики „положителна дискриминация“, като изтъкват, че така мнозинството бива дискриминирано в полза на малцинствата (квоти за прием на работа и в университети, запазени за членове на малцинства или жени и др.)

Етническите българи не могат да застанат на мястото на ромите и използвайки емпатията да погледнат нещата от ромска гледна точка – как се живее в унизителна бедност в началото на XXI век, понякога без течаща вода, електричество, тоалетна. От мнозинството често в такива случаи се чува и обяснението, че „циганите сами са си виновни за това“.

Част от ромите смятат, че заинтересовани среди съзнателно не искат да подобрят тяхното положение, тъй като така по-лесно могат да ги контролират. Такова е мнението и на много от хората в „Максуда“: „Ама искат циганите да са бедни, защото така могат да ги манипулират (мъж, 45 г.); „Има  нужда от бедно население – да гласува. Колко сме ги приказвали тези неща – и нищо! Понеже е България... Българите ще се плашат от циганите, циганите ще се плашат от българите“[19].

Основателността на това усещане се потвърждава донякъде и от връщането на неусвоени европейски пари по програма за ромска интеграция. Иван Портних, сегашният кмет на Варна, заявява в своята предизборна кампания през лятото на 2013 г., че при предишната управа на града не са усвоени 5 млн. лв. европейски пари, предвидени за ромска интеграция, и парите са върнати[20]. Същевременно част от постройките в „Максуда“ са незаконни – издигнатите  около Дерето са върху частен имот от над 44 декара, реституиран през 1999 г.[21] Земята е била купена през 20-те г., после идва социализмът и по това време възниква махалата. Циганите не отричат незаконността на къщите: „Тук живеем контрабандно, така си е било“ (мъж, 56 г.); „Нямаме лични карти. Отиваме за лични карти – искат нотариален акт. Ние нямаме нотариален акт, живеем контрабандно“ (мъж, ок. 20 г.)

С върнатите милиони е можело да се решат жилищните проблеми на част от хората в „Максуда“ – можело е върху друг терен да се изградят жилища с участие на самите роми, както изисква европейската програма. Вместо това незаконните постройки в махалата стоят, обитателите им съзнават своя „контрабанден“ живот и могат да бъдат манипулирани от тези, които имат власт да пратят булдозерите (или да не ги пратят).

Ромската образователна десегрегация във Варна също реално не се осъществява. В района на „Максуда“ има две сегрегирани училища до осми клас и едно „интегрирано“ до 12 клас. В „интегрираното“ училище „Елин Пелин“ се формират отделни „цигански“ паралелки с ученици само от малцинството. Това среща неодобрението на циганите, които искат децата им да получат образование: „Основна грешка – дележ на малцинствените деца. Вместо във всяка паралелка да пратят 4-5 деца [от малцинството], те правят една обща паралелка. Как да научи български?“ (Мъж, 58 г.)

От друга страна, етническите българи не искат децата им да са опитните морски свинчета в ромската образователна десегрегация, а учителите не изгарят от ентусиазъм да преподават на ученици с езикови проблеми, което би предполагало повече усилия и внимание.

Заключението е песимистично: българското общество и българските институции нито искат, нито могат да интегрират ромите. Ромите са по-особена, по-специфична и по-трудна за интегриране общност. Приобщаването им към макрообществото изисква системни, цялостни и дългосрочни усилия. Но българската държава, общини, училища и всевъзможни други институции нямат особено желание и способности за това.

Има връзка между отношението ни към „вътрешния друг“ (ромите) и „външния друг“ (бежанците от Сирия и другите имигранти). Идването в България на хора от Сирия, Афганистан, Ирак, Алжир и др. поражда предимно отрицателни, ксенофобски реакции – че „тези хора са терористи, ислямисти, ще са финансово бреме, ще вършат престъпления, не можем да ги интегрираме“. Защо тогава неприятно се изненадваме, че някои британци са отрицателно настроени към идването на българи (и румънци) на Острова?

Министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии Данаил Папазов подновява идеята на брега на Варненското езеро до „Максуда“ да бъде изграден транспортен терминал, който да съчетава железопътна гара и пристанище и да стане главната врата на Варна[22]. Ако транспортният терминал се построи, това радикално ще промени гетото, всъщност вероятно ще го разруши. Хората, които са се самонастанили, сигурно ще бъдат изселени на друго място, а останалата част от „Максуда“ ще се преобрази – едва ли управниците на държавата и града ще се радват първите впечатления на многобройните туристи от морската ни столица да са сегашната мизерия на махалата.

6. Какво да се прави по отношение на ромите?

Логичният отговор: Българското общество да полага реални усилия за ромската интеграция –повишаване на образованието, програми за заетост, намаляване на бедността. Тази възможност обаче не е особено реалистична, както видяхме по-горе. Идеята за интеграцията на ромите е лесно да се изкаже в политическа реч, доклад до Брюксел, медийна изява, предизборна програма, но е трудно да се реализира на практика. Осъществяването й изисква реални стъпки и усилия, за които българските политици, институции и българското общество като цяло нямат желание.

Друга възможност е Европейският съюз да изгради цялостна политика за интегриране на ромите. Може да се обсъди и идеята циганите да бъдат разпределени равномерно в страните членки, пропорционално на броя на населението. Така част от ромите в страните от Източна Европа, където те исторически са повече, ще отидат в обществата от Западна Европа, където циганската общност не е чак толкова многобройна. Такъв план несъмнено би породил многобройни критики – че е утопичен, че е социално инженерство, че подкопава националния суверенитет. Защо Германия, Дания или Великобритания да се занимават с интеграцията на роми, които са граждани на България, Румъния или Словакия? Плановете за преместване на хора от една страна в друга несъмнено биха предизвикали аналогия с недемократични практики от миналото. Но пък оставането на голяма част от ромите в Източна Европа няма да помогне за тяхната интеграция – България и другите общества „на изток от Елба“ нямат необходимия демократичен и ресурсен потенциал за приобщаване на това малцинство.

Всъщност преселването на роми в чужбина вече се случва спонтанно. Много от циганите в България, Румъния и другите по-бедни страни в Източна Европа ги напускат и поемат на запад, към обществата с по-висок стандарт на живот. Там по-богатите, с по-голям демократичен опит и с работещи институции Германия, Финландия, Швеция и др. правят необходимото да ги интегрират – нещо, което ние, българското общество, не искаме и вероятно не можем. Както и с емигриралите етнически българи, има възможност и някои от емигриралите роми след време да се върнат в махалите си във Варна, София, Сливен или Видин и да използват новите си знания и умения, придобити „на запад от Елба“ да помогнат на хората в гетата да излязат от блатото.

* * *

Този текст е написан във връзка с проект, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

”Национализмът е опорочен от лица като Волен Сидеров, който трябва да иде да се закопае някъде. Стига сме гледали шоуто на политици, представящи се за националисти”. Това каза в предаването „Тази неделя“ Боян Расате. Расате бе в студиото, за да коментира сблъсъците, които станаха пред джамията в Пловдив.

Историкът Божидар Димитров обясни в предаването по Нова телевизия „Събуди се", че не съществуват нотариални актове за спорните имоти, които подпалиха обществото след исковете на Главнот...

Днес е националният празник на Северна Корея, наречен "Денят на сияещата звезда" , по време на който се чества годишнината от рождението на Ким Чен Ир.Лидерът на КНДР Ким Чен Ун посети дворе...

Гари Родригес продължава да очаква дебюта си с екипа на "Елче". Бившият левскар не е записал нито една минута за новия си тим. Той бе включен сред резервите за домакинския мач срещу "Осасуна" (0:0), но треньорът Фран Ескриба не го пусна на терена, макар че извърши три смени. "Елче" е в средата на таблицата с 5 точки над зоната на изпадащит

”Национализмът е опорочен от лица като Волен Сидеров, който трябва да иде да се закопае някъде. Стига сме гледали шоуто на политици, представящи се за националисти”. Това каза в предаването „Тази неделя“ Боян Расате. Расате бе в студиото, за да коментира сблъсъците, които станаха пред джамията в Пловдив.

Едва 74% знаят, че Земята се върти около Слънцето

Сагата с дюните край Несебър приключи в полза на багерите. На терена в местността Кокала, станал известен като "Дюнигейт", започва да се строи отново. Вчера сутринта работници са влезли в скандалния терен. Те са започнали да разчистват храстите и да подготвят парцела за строителство, алармираха местни хора.

Депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев отказа за разкрие подробности за предстоящия конгрес на партията. Той подчерта, че често е спряган за различни постове, но прогнозите след това били опровергавани.

За половин час бе прекъснат мачът "Виляреал" - "Селта" (0:2) от испанското първенство. Недоволни фенове на домакините хвърлиха димки със сълзотворен газ, който бързо се разпространи на игрището и трибуните. Двата отбора напуснаха терена, голяма част от зрителите си тръгнаха. Резултатът беше 1:0 за гостите, а двубоят се намираше в заключителни

Недостатъчното предлагане на висок клас офиси в града увеличава цените и наемите

Тролове. Писна ли ви от тях? И на мен също. Досадни, вредни, фиктивни фигури, готови да омърлят всяко свободно комуникационно пространство с позорни опорни точки, деформиращи директиви, порочни послания и прекомерни порциони агитпроп. Някои особено несполучливи мутации в еволюцията на интернет културата успяха да изсмучат почти цялата мистична

"Аз съм универсален войник", каза пред Нова телевизия Томислав Дончев. Бившият министър на еврофондовете коментира информацията, че той ще е новият заместник-шеф на ГЕРБ, като "поредната несбъдната прогноза". "Спрягаха ме за премиер, президент", допълни той, като посочи, че събира несбъднати прогнози.

Камерата, която е била прикрепена към каската на шампиона от Формула 1 Михаил Шумахер, може да е засилила ефекта от удара и да е станала причина каската да се разбие на парчета.

Лионел Меси марширува към поредния престижен рекорд. Звездата на "Барселона" заби две попадения за 6:0 срещу "Райо Валекано" и вече има 228 гола в испанското първенство, с един повече от легендарния си сънародник Алфредо ди Стефано (227). Явно още тази година Меси ще може да стане най-добрия голмайстор в историята на Примера дивисион, ак

Знам със сигурност, че ако ГЕРБ не е първа политическа сила веднага ще има предсрочни избори. Това заяви на пресконференция в Ямбол лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, предаде кореспондентът на Радио &...

Няма взето решение. Аз, разбира се, съм универсален войник. Бих могъл да се сражавам и съм се сражавал на различни фронтове – и български, и брюкселски. Живея с убеждението, че мога да бъ...

С тези думи лидерът на "Атака" Волен Сидеров коментира европейския депутат Слави Бинев, който влезе в ЕП с квота точно на националистите. Сидеров се извини за тази кандидатура, тъй като, по...

Джон Уол, Пол Джордж и Терънс Рос триумфираха

Участвайте в играта "Стани евродепутат!", за да научите повече за важните решения на Европейския парламент, които засягат ежедневния ни живот.

Прочетете повече за въпроса, гласуван в онлайн пленарната ни зала, и дайте позицията си "за", "против" и "въздържал се". Всеки месец ще избираме по два въпроса от решенията, гласувани в ЕП, като в края на месеца ще сравняваме тук резултатите между виртуалния и реалния вот в парламента.
--

"Страните членки трябва да дават...

"Аз съм универсален войник", каза пред Нова телевизия Томислав Дончев. Бившият министър на еврофондовете коментира информацията, че той ще е новият заместник-шеф на ГЕРБ, като "поредната несбъдната прогноза". "Спрягаха ме за премиер, президент", допълни той, като посочи, че събира несбъднати прогнози.

Учени изчислиха колко време е полезно едно дете да прекарва пред телевизионния екран. До три часа малчуганите могат спокойно да гледат телевизия. Надвиши ли се това време обаче вече става опасно за развитието им. Проучване показва, че стоене пред телевизора за повече от три часа пречи на комуникативните възможности, обучението и физическото развитие на хлапетата.

И снощи бе неспокойно в Киев. Снощи на улица „Грушевский” в центъра на столицата пристигнаха два багера, които е трябвало да разбият барикадите. В същото време в социалната мрежа бяха публикувани съобщение, че барикадите на улица „Грушевский” не се разбиват, а се укрепват. По-късно стана ясно, че опозиционните активисти са блокирали работата на

72 годишна жена пострада тежко, след като бе блъсната от кола в Казанлък, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

avtobus1.jpg

Пилотната програма CityMobil2 ще бъде изпитана в 5 европейски области при различни условия

прочети повече

Багерите ще могат да се завърнат в дюните край несебър. Това стана възможно след окончателното решение на магистратите от Бургас, които определиха заповедта на Началника на отдел строителен контрол при РДНСК, с която бяха отменени разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти по казуса „Дюнигейт” за незаконосъобразна.

ВИОЛИНА ХРИСТОВА от Рим за "Труд" На въпроса “Какво бихте направили, ако спечелите голямата награда от лотарията” мнозина често отговарят, че биха обиколили света. 42-годишният италианец Матео Пенаки никога не е печелил от тотото, но е имал късмета да обиколи земното кълбо три пъти.

Дипломацията в Женева не даде никакви резултати

Черно море порт Варна постигна трудна победа с 82-70 над Спартак Пл в зала „Конгресна” в ДКС във Варна. В отделните четръртини: (26:27, 11:13, 26:19, 19:11). Официален дебют направи завърналият се в тима на варненци Милчо Борисов. Гостите показаха доста добра стрелба от тройката в сравнение със съперника.

Лидер в рейтинга е Lexus, следван от Mercedes-Benz

Захари Жандов, Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Христо Христов, Любомир Шарланджиев, Януш Вазов, Едуард Захариев... зад името на най-известните български режисьори от втората половина на ХХ век стои поне по един забранен филм. "Такова беше времето" е любимото оправдание на чиновниците идеолози, гилотинирали по един или друг начин...