Телевизия Ер Те отвори студиа в Лондон. Започна работа и “Спутник” - мултимедийна служба, излъчваща новини на чужди езици. Кремъл полага всички усилия, за да бъде чут в чужбина неговият “алтернативен” глас, но същевременно все повече затяга контрола над медиите в Русия.
Лансиран с пищна церемония, проектът “Спутник” даде тон на цялата кампания за борба “срещу агресивната пропаганда, която захранва света и налага еднополюсна гледна точка”, както се изрази неговият директор Дмитрий Кисельов - водещ, критикуван по-специално за изявления, възприети като хомофобски и антиамерикански.
“Спутник” разказва премълчаното от другите”, гласи девизът на новата мултимедийна платформа, която ще излъчва на 30 езика от 2015 г. Ден след официалния старт - на 11 ноември, една от първите статии даде тон: “САЩ нямат достатъчно доказателства, че военните колони в Донецк (Източна Украйна, бел. на АФП) принадлежат на Русия”.
Тази седмица “Спутник” помести статия за последния ръководител на Съветския съюз Михаил Горбачов, в която американският лидер Барак Обама е наречен “президента с вързани ръце” (на англ. - lameduck). В друга статия се казва: “НАТО си затваря очите за руските усилия да бъде стабилизирана ситуацията в Украйна”. Предлагат се и много подчертано фактологични материали.
Инструмент за пропаганда в чужбина
Наблюдатели заклеймиха веднъж завинаги новата платформа като инструмент за пропаганда в ръцете на руския режим. “Държавата няма нужда от средства за информация, а от инструменти за пропаганда. “Спутник” е средство за пропаганда в чужбина”, обясни пред АФП журналистът Александър Подрабинек, бивш съветски дисидент.
“Спутник” не е единствената медия, в която руските власти инвестират, за да представят в чужбина позицията на Русия. През 2005 г. например бе създадена държавната телевизия Ер Те (бившата “Раша тудей”), излъчваща на английски, арабски и испански език. Разработва се и схема от предавания на френски език.
През 2010 г. този канал откри собствени студиа във Вашингтон, а сега и офиси в Лондон. Новият клон на Ер Те във Великобритания обаче бързо стана обект на полемики - британската агенция за надзор на телекомуникациите Ofcom го обвини, че отразява “не съвсем безпристрастно” някои събития в Украйна.
“Веднага след като пуснахме нашата телевизия в Обединеното кралство, ни заплашиха с отнемане на лиценза заради скалъпени обвинения. И това ми било демокрация”, остро реагира главната редакторка на Ер Те Маргарита Симонян. Тя постоянно изтъква, че каналът е “алтернативен” източник на информация, и го противопоставя на големите западни медии.
Контрол върху популярните медии
Медиите, финансирани от Кремъл, печелят все повече територии; независимите обаче все по-трудно оцеляват в Русия. Там уволняват знакови фигури като главната редакторка на най-стария и най-четен новинарски сайт - Lenta.ru. Гласуват закони, съдържащи принуда - един от тях примерно ограничава на 20 процента чуждестранното дялово участие в руски средства за масова информация. “Кремъл си служи с всякакви средства, за да има влияние върху медиите”, обяснява независимият аналитик Александър Морозов.
В този контекст американската телевизия Си Ен Ен заяви, че към края на годината ще спре да излъчва в Русия. Неотдавна взеха на мушка и една от последните медии, критично настроени към властта, станала символ на свободното слово по времето на Елцин - радио “Ехото на Москва”.
Ръководството на радиостанцията, 66 на сто от чиито акции държи “Газпром медиа” - дъщерна фирма на газовия гигант “Газпром”, бе решило да уволни журналиста Александър Плюшчев, поместил в Туитър несъвместим с добрия тон коментар за смъртта на големия син на Сергей Иванов, шефа на президентската администрация в Русия.
Малко преди това журналистът също бе разбунил духовете с програма за всекидневието на украинските войници, водещи битки с проруски бунтовници на летището в Донецк. Заради което руската служба за медиен надзор отправи упрек към “Ехото на Москва”, че разпространява “информации, оправдаващи военни престъпления”.
Главният редактор на радиото - емблематичният Алексей Венедиктов, влезе по този повод в открит конфликт с дирекцията, която заплаши да уволни и него. В сряда обаче “Ехото на Москва” съобщи, че ръководството й е отменило решението да уволни Плюшчев.
Целта на Кремъл “е да засили контрола върху популярните медии и да наложи на редакциите автоцензура под страх от гонения”, смята Морозов. “Кремъл много се уплаши” по време на демонстрациите с небивал размах от 2011-2012 г., предшествали завръщането на Владимир Путин на президентския пост, отбелязва той. “Всяко противодействие, всяко критично мнение в каквато и да било форма вече е неприемливо” за властите, добавя наблюдателят.
БТА