Отговорността за бежанската криза не може да бъде прехвърляна само върху съседа и тя не може да бъде стоварвана само върху страните, в които най-напред идват мигрантите. Това заяви италианският министър на външните работи Паоло Джентилони, който беше на работно посещение в София днес.

Джентилони допълни също, че за Европейския съюз основни въпроси трябва да бъдат както регистрирането на мигрантите, така и прехвърлянето в други страни на тези, които искат политическо убежище. Също така важен въпрос е и възможността за връщането им в родните им страни в случай, че не получат статут на бежанци. По време на пресконференцията италианският министър заяви също, че Рим поддържа идеята за отворени врати на ЕС по отношение на възможностите за влизане в съюза на страни от Западните Балкани.

ЕС доказа, че е партньор, който може да подпомогне развитието на целия регион, както в икономически план, така и за решително преодоляване на напреженията, които произлизат от раните, нанесени от войната преди 20 години и които не са изцяло разрешени, допълни още той.

Според Джентилони надеждата за напредък по отношение на членството в ЕС, макар и не в кратък срок, може да подпомогне както икономиките на страните от Западните Балкани, така и стабилизирането и преодоляването на конфликтите в тях.

Министърът допълни също, че за Италия икономическото сътрудничество между София и Рим е от особено важно значение, тъй като страната ни е важен пункт в региона. Италианският министър също така изрази и личните си впечатления от дипломатическата среща за Сирия, която се проведе в петък във Виена. На нея участваха представители на държави като САЩ, Русия, Турция и други.

Според Джентилони САЩ са взели дипломатическото лидерство по отношение на проблема в Сирия, а Русия е показала конструктивното отношение към него.

От своя страна Даниел Митов заяви, че в момента целият ЕС осъзнава необходимостта от предприемането на конкретни стъпки за решаване на проблема с бежанската вълна. Според него те включват, освен заздравяването на контрола по външните граници на съюза, така и усилия върху борбата с нелегалния трафик на хора. Дори да решим проблема в Сирия и Либия този феномен (трафикът на хора) ще остане на лице. Тук ни трябва помощта на трети държави като Турция и др. ,от където се набират подобни потоци от хора, които преминават границите на ЕС и създават напрежение не само в рамките на съюза, но и в държавите кандидатки от Западните Балкани, каза министърът. Той също така наблегна на необходимостта държавите от Западните Балкани да имат единна политика за справяне с миграционната криза.

Според българския дипломат в държави като Турция, Ливан и Йордания, които имат най-голям брой бежанци от Сирия, трябва да има нормални условия за живот и да нямат нужда хората масово да се местят оттам. Министърът допълни също, че на предстоящия Консултативен съвет по национална сигурност, който ще се проведе на 10 ноември, основни теми ще бъдат въпросите за миграционния поток, както и това как България създава условия регионът да бъде видян не само като отделни държави, борещи се всяка сама за себе си, но и като такъв, който има свои общи позиции. Той допълни и че въпросът с енергийната сигурност на страната също ще бъде сред обсъжданите теми. 

Георги Мишев, писател и сценарист, 80 г. Диана Митева, член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК. Лилия Абаджиева, режисьорка. Проф. д-р инж. Николай Михайлов, председател на съвета на директорите на "Трейс Груп Холд", председател на форум "Транспортна инфраструктура", 60 г.  Петър Мерков, сребърен олимпийски медалист от "Сидни'2000" по