Истината за испанските икономии

Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии.

В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос.

Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция.

Какво става в южните европейски страни?

ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи.

Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.

Бернд Ригерт

Голямо изпитание за ЕС

След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво.

В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната.

Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.