Може ли НАТО да спре Русия?

Само че ако настъпи реална криза – ако тези войници бъдат прехвърлени за защитата на прибалтийските страни – те могат да се окажат в смъртоносен капан.

Зоната за приземяване на десанта с дължина около 2 км. в централната част на Полша се намираше едва на 300 км. от голямата руска ракетна база в Калининград, т.е. в обсега на действие на руските ракети, предназначени да свалят самолети като С-17, които намаляват скорост за извършване на десанта. Когато лековъоръжените десантчици се окажат на земята, те веднага биха били подложени на атака от страна на много руски безпилотни самолети и руската далекобойна артилерия , както това се случи с украинските военни миналата година.

По време на ученията десантчици от съюзническите войски трябваше да осигурят безопасен сухопътен коридор и трасе за преминаване през река, за да може колона от машини „Страйкър“ да пристигне на помощ на Литва, Латвия и Естония, за да ги защити от нахлуването на Русия. При това „Страйкър“-ите, които останат невредими в резултат на масирани артилерийски и ракетни атаки, трябва да се доберат до Литва по протежение на 100-километрова отсечка от границата, оказващи се притиснати в сандвич от юг между Белорусия, съюзник на Русия, и от север от оръдията на Калининград. Във военен смисъл този участък е зона на поражение.

Интензивността и честота на подобни военни учения продължава да расте, когато северните граници на НАТО отново се превърнаха в огнище на опасност.

Балтийските членове на западния съюз се намират в сянката на все по-агресивната Русия, която превъоръжи своята армия и се приготви да се възползва от нея. Тези три държави преди влизаха в нейната империя по времето на студената война, и президентът на Русия Владимир Путин си смята за „наши исторически територии“. Но сега НАТО е готова да им се притече на помощ в случай на възникването на такава необходимост. Президентът Барак Обама даде обещание те да бъдат защитени.

Всяко стълкновение ще доведе до повишаване на риска от непланирана ескалация и скрита опасност от употребата на ядрено оръжие. Поради това засилването на системата за защита на границите на НАТО е една от най-важните задачи в навечерието на срещата на върха на алианса във Варшава – заедно с борбата срещу тероризма, решаването на въпроса с бежанците и последствията от решението на Великобритания да напусне Евросъюза.

Само че за успешен изход от такава конфронтация с русия, с нейното мощно наследство от времето на студената война, ще са необходими не само силни войски. Неизбежните спорове ще изискат умения внимателно да се заобикалят острите ъгли и здравите нерви в Кремъл и Белия дом. Западните лидери, включително следващият президент на САЩ – възможно е да е Доналд Тръмп – трябва да бъдат в състояние да намерят способи за успокояване на страните от Прибалтика, да не провокират Москва към сериозна конфронтация.

Преди десет години изглеждаше, че приемането в НАТО на прибалтийските и други източноевропейски държави и съпровождащите това обещания за тяхната защита в случай на необходимост не съдържаше в себе си кой знае какви рискове. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия се съсредоточи върху решаването на своите икономически и политически проблеми. При липсата на пряка заплаха САЩ изтеглиха от Европа голяма част от своите сили , а повечето страни от НАТО съкратиха разходите си за отбрана.

След това, докато САЩ и НАТО бяха заети с войните в Ирак и Афганистан, Путин възстанови своята армия, превръщайки я в мощна съвременна сила. Преди две години той я използва, за да завладее полуостров Крим,. През миналата година руските войски завзеха част от територията на Украйна, демонстрирайки такава бойна мощ, че направо зашеметиха американските генерали.

Това стана „истински тревожен сигнал“ , както каза генерал-лейтенант Херберт Раймънд Макмастър на заседание на комисия на Конгреса през април. Макмастър ръководи елитен аналитичен център на армията – Центърът за интегриране на армейския потенциал – и оглавява изследването на руската военна опасност и методите за противопоставянето й. Той съобщи в Конгреса, че Русия е способна да предизвика смущения и напълно да блокира военната връзка. Според него руските ракети и артилерия биха могли да застрашат самолетите, които трябва да се противопоставят срещу отбранителните системи на врага и да блокират комуникациите на противника, атакувайки с танкови формации и осигурявайки поддръжка на приятелските сили. Руската далекобойна артилерия, според него, е по-опасна от всички неща, които САЩ могат да разгърнат.

В своето изказване Макмастър съобщи на Комисията по въоръжените сили на сената, че САЩ и техните европейски съюзници повече не могат да се надяват, че имат превъзходство във въздуха, по суша и по море. „Всъщност, тук ние виждаме, че повече не можем да се надяваме на поддържането на превъзходство в нито една област“, заяви той.

Ръководството на Пентагона беше особено объркано от един инцидент, случил се през 2014 г. и описан от Филип Карбър и Джошуа Тиболт в отчета за американския фонд „Потомак“. През юли 2014 г. Русия атакува два украински танкови батальона, използвайки дългобойна артилерия и множество ракетни установки, стрелящи с високоточни снаряди за поразяване отгоре и с извънредно мощни термобарни бойни глави. „Този интензивен обстрел продължи само няколко минути“, съобщиха те, „но въпреки това отне живота на много хора и унищожи голяма част от бойните машини, неутрализирайки и двата батальона“.

Ако Путин проведе подобна мълниеносна атака срещу страните от Прибалтика, неговите войски ще унищожат отбранителните системи на НАТО и ще превземат поне две прибалтийски столици за 60 часа, за което свидетелстват резултатите от поредица военни симулации, проведени от корпорацията RAND, американски стратегически изследователски център. В резултат американските и европейските лидери ще се окажат пред доста сложен избор, считат експерти: да не предприемат никакви действия, предавайки част от територията на НАТО на Русия, или да предприемат пълномащабно „кърваво контранастъпление“, което може да доведе до размяна на ядрени удари.

Путин вече обвинява НАТО в безразсъдни провокации. Неотдавна руският президент подписа указ за нова военна стратегия, явно насочена към противопоставяне на западния алианс, когото той обвинява в посегателство срещу суверенитета на Русия и създаване на заплахи за националната сигурност на неговата страна.

В своето изявление на 22 юни той направи паралел между нахлуването на нацистка Германия в Русия през 1941 г. и проведените неотдавна военни учения на НАТО. „НАТО засилва своята агресивна реторика и своите агресивни действия близо до нашите граници“, каза той. Според неговите думи в отговор Русия била принудена да укрепи своята отбранителна система, разполагайки ти нови дивизии в района, граничещ с Прибалтика.

Руското посолство във Вашингтон не отговори на многобройните молби да коментира ситуацията.

Реакцията на Вашингтон беше твърда. Белият дом предложи приноса на САЩ към бюджета на НАТО да бъде утроен до 3.4 милиарда долара през 2017 г., което ще създаде на съюзната армия да създаде в Европа още една бронетанкова бригада и една ескадрила от тактически бомбардировачи Ф-15, както и за укрепване на специалните сили и патрули против подводници.

„Ние не се стремим към начало на студена война с Русия, да не говорим за гореща война“, каза министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър на 3 май. „Ние не се стремим да направим от Русия наш враг. Но можете да не се съмнявате, че ще защитим съюзниците си.“ По неговите думи действията и реториката на Москва „предизвикват сериозни въпроси за предаността на руското ръководство към стратегическата стабилност, към спазването от тяхна страна на нормите за неизползване на ядрено оръжие, а също така и за това, доколко то е привързано към тази задълбочена предпазливост, която проявяват лидерите в ядрената епоха по отношение на демонстрациите на ядрена мощ“.

Доколкото тревогата на Запада продължава да нараства, на срещата на НАТО, която се състоя тази седмица, лидерите на алианса, както и се очакваше, одобриха план за укрепване на отбраната на НАТО, включваща разполагането на по един батальон във всяка от трите прибалтийски държави и в Полша. Това вече са четири нови батальона с обща численост 4 000 души.

Най-вероятно русия ще отговори на това, изпълнявайки своята стара заплаха за разгръщане на своите оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер“ в Калининград, така че Прибалтика ще се окаже в техния обсег на действие. Освен това тези допълнителни войски на НАТО, които както се очаква, ще започнат да бъдат набирани сред американските и европейските военнослужещи, ще се изправят пред минимум 22 пълноценни руски батальона, разгърнати по границата. „Това няма да спре увереното настъпление на Русия“, каза Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ в Украйна. „Само че ще се стигне до достатъчно ефективно разтягане. На руснаците ще им се наложи да помислят готови ли са да убиват много американци.“

На разтревожените страни като Естония американският и европейският батальони на тяхна територия ще им донесат дългоочаквано успокоение, доколкото тяхното присъствие гарантира, че нападението срещу тях би повлекло след себе си военен отговор от НАТО. Сигналът към Русия в този случай се отнася до това, че „ако вие пресечете червената линия, вие ще влезете във война с 28 държави“, както каза Ерик Мармей, посланик на Естония във Вашингтон.

Въпреки това, очевидното неравенство на силите притеснява представители на военното ръководство на САЩ като генерал-лейтенант Бен Ходжис. Той командва американските сухопътни сили в Европа, и по време на военната си кариера е имал възможност да наблюдават изтеглянето на повечето от американските войници от континента. „Когато бях лейтенант в германия по време на студената война, там имахме 300 000 военни, и нашата мисия беше в това да сдържаме Русия и да успокояваме съюзниците“, разказа той. „Сега при мен има всичко на всичко 30 000 военни, а моята мисия и досега се изчерпва с това да сдържам Русия и да успокоявам съюзниците.“

Това, което той наблюдавал през последните няколко години в Украйна, предизвиква силна тревога у него. „Те имат огромно количество артилерийски оръдия и ракети, касетъчни боеприпаси... Освен това наблюдаваме съществено увеличение на интензивността на електронната война. И безпилотни самолети в небето“, добави той. „Ситуацията стана по-опасна.“

Не толкова отдавна, когато Ходжис бил млад лейтенант, граничният район между Изтока и запада беше най-добре въоръженото място в света – даже генералите се шегували, че ако там пристигне само още един танк, още един артилерийски снаряд, още една ядрена бойна глава, повърхността на земята ще се наклони и всичко това ще се плъзне в океана.

В продължение на много векове тектоничните плочи на империи и съюзи се сблъскваха една с друга, в резултат на което възникваше съперничество, нерядко прерастващо във война. Само в миналия век мощните сблъсъци на германската, австро-унгарската и руската империи, а също и на Третия райх доведоха до гибелта на милиони хора, до разпадането на страни и зараждането на вражда, която не утихва и до днес.

След края на студената война преди четвърт век вниманието на четирима американски президент и и на представителите на военната политика на САЩ се насочи към неспокойния Близък изток., Ирак и Афганистан. Те също така се надаваха да запазят топли отношения с Кремъл. Само че от другата страна на границата Путин планираше и се подготвяше за това отново да потвърди силата на Русия. „Русия никога не е изчезвала. Ние просто дълго време не сме й обръщали внимание“, каза генерал Марк Уелш, началник щаб на ВВС на САЩ, през май на конференция на Съвета по международни отношения.

До неотдавна се считаше, че американската армия и армията на НАТО превъзхождат армията на русия, която силно отслабна след разпадането на Съветския съюз. Военни учения, подобни на тези, при които в Полша неотдавна се приземиха десантчици, се провеждаха рядко – те изглеждаха излишни. Сега армията на САЩ с всички сили се старае да не изостава, спомняйки си навиците, които не е използвала от 11 септември.

Артилеристите, които биват изпращани да служат в пехотата в Ирак и Афганистан, отново усъвършенстват артилерийските си умения. В центъра за обучението на батальони в пустинята Мохаве се отказаха от програмите по подготовка за операции против бунтовници и се върнаха към мащабните танкови сражения, усъвършенстване на уменията на координирани маневри с използването на артилерия, въздушни удари и техники за електронна война.

След 15 г. войни в Ирак и Афганистан, където няма никаква заплаха от небето, американските военни отново се учат да се защитават от дронове-шпиони и изтребители. За първи път от цяло поколение десантчици, взимащи участие в учения на НАТО, скачат с парашути с боядисани в маскировъчни цветове лица. Приземили се, те разпъват маскировъчни мрежи над своите позиции и започват да отработват „прехвърляне“ на командния си пункт, за да не бъде засечен.

Но това няма да бъде достатъчно, както твърдят експертите от корпорацията RAND, провери военните игри, в които високопоставени военни офицери и чиновници от отбранителното ведомство на САЩ играеха ролята на командири на НАТО и Руския. В рамките на различните сценарии те изясниха, че американските десантчици „могат да окажат решителна съпротива при условията на урбанизирана местност“. Но „по-вероятно е тези сили да не могат да попълнят запасите си или успешно да излязат от обкръжение“. „Като цяло“, отбелязват експерти от RAND,”пехотата на НАТО се оказа неспособна даже успешно да проведе отстъпление и беше разбита на място”.

Авторите на ново изследване, проведено от Института за стратегически изследвания на Военния колеж на САЩ, стигнаха до следния извод: в него се казва, че НАТО „не може да отблъсне неочаквано настъпление на обикновените руски сили срещу страните от Прибалтика или Източна Европа“. Тези изводи бяха посрещнати с недоверие от тези, които се намираха на борда на самолетите С-17, превозващи десантчици от Форт Браг, Северна Калифорния, към Полша. „Всички, които присъстват тук, прочетоха доклада на RAND“, каза майор Робърт Лодевик, отхвърляйки предположенията, че дивизията не е готова за провеждане на операции. „Познаваме врага, уважаваме го – но определено не се боим от него“, каза полковник Антъни Джъдж, оперативен дивизионен офицер, готвейки се за приземяване на територията на Полша, за да бъде създадено там щурмово десантно подразделение.

Ако руснаците блокират сигналите от спътниците GPS, които предават данните за навигация и насочване към целта, десантчиците ще бъдат готови да водят бой въз основа на хартиени карти. „Ние можем да се сражаваме, използвайки електронни средства“, каза капитан Дениел Оберрендер, офицер от разузнаването. „Но можем да се сражаваме и с помощта на карти. Ние сме аналогова сила.“

За да бъде намален рискът от загуба на електронния сигнал, десантчиците носят със себе си много средства за комуникация, защитени от смущения. "Вярно ли е, че те могат напълно да блокират нашата система за комуникация? Не“, каза подполковник Патрик Роди, командир на 1-ви батальон на 82-а въздушнодесантна дивизия, 504-ти парашутно-десантен полк, чиито парашутисти се приземиха в Полша. „Ако нашите сигнали са блокирани, ние бързо ще преминем към друга система ".

Съвместно с Пентагона 82-ра въздушнодесантна дивизия и други подразделения провеждат интензивно обучение за използването на електронни средства за водене на война и изтребители за откриване на ракетни бази на врага и за да могат самолетите C-17 свободно да проникнат в спорното въздушно пространство за транспортиране на десантчици и въоръжения.

На някои места езикови и културни различия могат да попречат за координирани действия на войниците от различни страни, на които се налага да действат в условия на неопределеност. „Ако нашата комуникационна система не бъде достатъчно сигурна, тя ще се разпадне“, предупреди Роди своите войници преди скока.

Действията при условия на по-мащабна конфронтация между Русия и НАТО представляват достатъчно сериозно предизвикателство в мирно време, да не говорим за криза.

Доколко съюзниците могат да укрепят отбраната си, без да рискуват при това да провокират нежелана реакция от страна на Кремъл? В кой момент в период на растящо напрежение трябва да бъдат предоставени гаранции на прибалтийските страни, изпращайки там десантчици? Ако Русия намекне за това, че е готова да сваля самолети С-17, длъжен ли е Вашингтон да продължава движението по този път и да рискува живота на войниците? Или трябва да отстъпи? Или трябва да заплаши с ескалация и унищожаване на руските ракетни бази?

Най-вероятно начало на кризата ще стане скрита руска агресия, която Москва ще отрича и която няма да прерасне в явна атака, способна да провокира ответна реакция на НАТО. Тя може да прилича на това, което се случи в Крим през февруари 2014 г., когато поддържаните от Кремъл партизани организираха проруски демонстрации и се сблъскаха със своите противници,след което се разнесоха призиви за защитата на рускоезичното население, адресирани към Путин. За седмица руските спецчасти проникнаха на територията на Крим и превзеха ключови правителствени обекти.

Министърът на отбраната Картър нарече този сценарий на нарастваща политическа намеса – особено привличането от Русия на въоръжени провокатори – сценарий на „зелените човечета“. Провокаторите могат винаги да намерят благодарни слушатели сред многочисленото рускоезично малцинство в прибалтийските страни – според последното допитване, проведено в Съветския съюз през 1989 г., ти са били над един милион души.

Посланик Мармей отбеляза, че около една четвър от населението на Естония са етнически руснаци, макар, по неговите думи, те са се интегрирали в естонското общество. Въпреки това, призна той, достатъчно трудно е да се бориш със заплашването на ниско равнище и политическата намеса, което може да доведе до непосредствено нахлуване. „Когато танкът пресече границата е едно“, каза той. „Но когато спецчастите проникват на ваша територия и започнат да разпалват въстание, как ще се борите с това? Къде трябва да се прокара линията? Кога трябва да се пристъпи към използване на член 5?“.

„Става дума за тази сива област, в която НАТО не се чувства особено уверена“, добавя той. Мармей не започна подробно да говори за слабата реакция на НАТО по украинските събития, макар този намек да не беше трудно да бъде уловен.

Според експерти от Института за изучаване на войната част от сегашната военна тактика на Русия се изразява в това, да бъде продължена „информационната война против прибалтийските страни в съчетание с политически натиск и военни провокации“ като внезапни военни учения, по време на които се отработват нападения срещу тези страни.„.

В днешно време наблюдаваме активна кампания за сплашване от страна на Русия“, добавя Мармей. Той има предвид включително полетите на руски военни самолети по протежение на балтийския въздушен коридор. Макар този коридор да се явява главен маршрут на търговските въздушни превози, по неговите думи руснаците често летят там с изключени идентификационни маяци, не давайки възможност на авиодиспечерите да ги проследят.

„Ние казваме на руснаците: „Ако обичате, включете маяка“. Но те не правят това“, каза Мармей. „Как да се държиш в такава ситуация, ако другата страна не желае да те чуе?

Дейвид Ууд, в. „Хъфингтън пост“, цитиран от БГНЕС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител