Трябва да преосмислим какво е богатството

Парите имат ли значение? Дали те все още ни правят богати? Може и да изглежда необичайно за един физик да се опитва да отговори на тези въпроси, но резултатът от британския референдум ни напомни, че всичко е свързано и ако искаме да разберем фундаменталната природа на Вселената, бихме били глупаци да игнорираме ролята, която богатството играе в нашето общество. По време на кампанията за референдума аз заявих, че би било грешка Великобритания да напусне Европейския съюз. Резултатът ме натъжава, но ако съм научил поне едно нещо от живота си, то това е, че човек трябва да се опита да изиграе по възможно най-добрия начин, картите, които му се раздават. Сега ние ще трябва да се научим да живеем извън ЕС, но за да можем да направим това успешно, трябва да разберем защо британският народ направи този избор. Вярвам, че богатството по начина, по който го разбираме и по който го споделяме помежду си, изигра решаваща роля за това решение. Както премиерът Тереза Мей каза по време на първата си седмица на поста: „Ние се нуждаем от реформиране на икономиката, за да позволим на повече хора да споделят благополучието на тази държава“. Всички ние знаем, че парите са важни. Една от причините, заради които вярвам, че е грешка да напуснем ЕС, беше свързана със субсидии. Британската наука се нуждае от всички средства, които може да получи и един важен източник на подобно финансиране от дълги години беше Европейската комисия. Вече има съобщения за британски учени, изключени от европейски проекти, и правителството трябва да се справи с този въпрос възможно най-скоро. Парите също така са важни, тъй като дават повече свободи на отделните хора. В миналото съм говорил за своите притеснения, че съкращенията на правителствените харчове във Великобритания ще намалят помощите за студенти в неравностойно положение – помощ, която подпомогна и моя успех в работата. В моя случай, разбира се, парите не само направиха кариерата ми възможна, но и буквално ме поддържат жив. В един случай, докато бях в Швейцария в началото на кариерата си, аз се разболях от пневмония и моите колеги от Университета в Кеймбридж организираха връщането ми във Великобритания за лечение. Без техните пари можеше и да не успея да оцелея и да направя всички онези неща, които направих оттогава насам. Парите могат да направят човек свободен, също както бедността може да го вкара в капан и да ограничи потенциала му за вреда на него и цялата човешка раса. Така че аз ще съм последният човек, който ще подценява значението на парите. Но въпреки че те изиграха важна практическа роля в живота ми, аз имам различна връзка с тях, в сравнение с останалите хора. Плащанията за моите грижи като човек с тежки увреждания, както и за моята работа, са от съществено значение за мен. Придобиването на материални неща обаче не е. Нямам представа какво бих правил със състезателен кон, или с ферари, дори и да можех да си ги позволя. Така че аз започнах да виждам парите като посредник, като средство за постигане на дадена цел – независимо дали става въпрос за идея, за здраве или за сигурност, но никога като самоцел. Интересно е, че това поведение, виждано дълго време като очаквана ексцентричност от страна на академик от Кеймбридж, сега се споделя от все повече хора. Хората започват да поставят под въпрос стойността на богатството само по себе си. Познанието или опитът по-важни ли са от парите? Могат ли притежанията да застанат на пътя на удовлетворението? Можем ли наистина да притежаваме нещо, или просто сме преходни негови попечители? Тези въпроси водят до промяна на поведението, което от своя страна вдъхновява някои иновативни нови начинания и идеи. Те се наричат „катедрални проекти“ - съвременният еквивалент на мащабните строежи на църкви, построени отчасти заради опита на човечеството да свърже небето и земята. Тези идеи са подети от едно поколение с надеждата, че следващото ще отговори на техните предизвикателства. Надявам се и вярвам, че хората ще възприемат в по-голяма част това „катедрално“ мислене, също както са го правили в миналото, тъй като ние се намираме в опасни времена. Нашата планета и човешката раса са изправени пред множество предизвикателства. Те обхващат целия свят и са сериозни – климатичните промени, производството на храна, пренаселеността, изчезването на други видове, епидемичните заболявания, окисляването на океаните. Подобни належащи въпроси ще изискват нашето сътрудничество, на всички нас, както и споделените ни виждания и усилия, за да осигурим оцеляването на човечеството. Ние ще трябва да започнем да се адаптираме, да преосмисляме, да променяме фокуса и някои от нашите фундаментални допускания за това какво разбираме под думите богатство, притежания, твое и мое. Също както децата, ние ще трябва да се научим да споделяме. Ако се провалим в това, силите, допринесли за „Брекзит“, завистта и изолационизмът не само във Великобритания, но и по света, извиращи от липсата на споделеност, както и културите, водени от ограничената дефиниция за богатство и провалът за неговото по-справедливо разпределение, ще се засилят. Ако това се случи, няма да съм оптимист за дългосрочната перспектива на нашия вид. Но ние можем и ще успеем. Хората са безкрайно изобретателни, оптимистични и приспособими. Ние трябва да разширим нашата дефиниция за богатство, така че тя да включва познание, природни ресурси и човешки потенциал, като в същото време се научим да споделяме всичко това по-справедливо. Ако направим това, то тогава няма да има ограничения за нещата, които можем да постигнем заедно. По БГНЕС. Текстът е публикуван във вестник "Гардиън".

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/tryabva-da-preosmislim-kakvo-e-bogatstvoto-news252319.html

Свързани новини: