Сбърка ли Западът след 11 септември?

За служителите на властта шокът вероятно бе още по-голям. За тях той не означаваше нищо друго освен промяна в начина, по който Западът приема света.

„Каледойскопът се разбърка“, заяви британският премиер Тони Блеър на конференция на лейбъристите по-малко от месец по-късно, обещавайки „пренареждане на света“.

Никога няма да знаем, разбира се, какво можеше да се случи, ако Западът бе реагирал по друг начин.

С времето обаче, с изминаването на всяка една година, една все по-заядлива мисъл не ми дава мира, пише Апс: дали ответният отговор – може би дори свръхреакция, не влоши нещата?

Със сигурност не трябва да омаловажаваме човешката трагедия, или може би дори по-важното – психологическото влияние на атаката. Нито пък казвам, допълва авторът, че Западът трябваше да пренебрегне заплахата от Осама бин Ладен, Алкайда и ислямисткия екстремизъм като цяло.

Но от дистанцията на времето сякаш наистина има шокиращо разминаване между това, което всъщност се случи и как реагирахме ние. Не, че повечето от нас задължително виждаха драматично засилване на военната намеса на Запада в региона – Ирак и Афганистан, като необходима реакция на това, което се случи. Усещането бе, че това е неизбежно.

В продължение на години мнозина бяха наясно, че рискът от нападения с голям брой жертви нараства. Ислямистите вече бяха удряли Кулите близнаци – с кола бомба през 1993 г., отнемайки живота на шест души и ранявайки над 1000. След това бомбите в американските посолства в Кения и Танзания показаха нарастващия обсег на нападателите.

Технологията, използвана в тези атаки никога не е била особено изтънчена – бомби в камиониили лодки. Но Алкайда ставаше все по-добра в идентифицирането на уязвими точки и в използването им за все по-унищожителен ефект.

Смъртта на почти 3000 души на 11 септември обаче остави разузнавателните и военни ръководители в шок. Неуспели да предотвратят атаката – или да предвидят подобна в такъв мащаб, те внезапно преразгледаха много от очакванията си. „11 септември бе смятан като нещо, което може да се случва всяка седмица“, казва бивш високопоставен служител по сигурността десетилетие по-късно.

Когато Блеър оправдава и обяснява нахлуването в Ирак, именно това лежи в основата на аргументацията му. Алкайда уби 3000 души на 11 септември, но ако можеха да убият 3 милиона, щяха да го направят. Затова не можеше да се позволи заплахата от оръжия за масово унищожение на Ирак да остане.

Поглеждайки назад, това е пълна глупост, пише Апс. Ако оставим настрана отчайващо несъвършеното знание за това какво Ирак може, а може и да не е имал, то предполага, че последствията от нахлуването са лесни за предвиждане.

Накрая винаги се достига до едно и също заключение. По-отстояващ военен подход е централен както за защита на Запада, така и за изтласкване на агресорите, като се подобрят условията в по-бедните и по-нестабилните региони в света.

Това мислене продължи след президента Джордж Буш и Блеър до администрациите на Барак Обама и Дейвид Камерън. И двете одобриха собствени операции за смяна на режима в Либия след Арабската пролет. И двете направиха същото откритие – намесата е сложна, а изпращането на огромен брой западни войници на теоретично неограничени от времето мисии неизбежно постига по-малко от това, на което са се надявали в плановете си.

Нито пък – а това е изключително важно, са постигнали значително намаляване на заплахата от военни нападения. Въпреки че Западът, до преди нападенията през последните две години, до голяма степен е избягвал доста атентати, хиляди са загиналите от екстремистките групи ударили страни като Пакистан, Нигерия и, разбира се, Ирак и Афганистан.

Това, което виждаме сега е някаква огромна промяна в мисленето на Запада. Военните интервенции в момента – срещу ИДИЛ в Ирак, въздушните удари в Сомалия, по-малката кампания в Афганистан – са с различен привкус. За добро или лошо водещата сила обикновено е местното правителство. Когато САЩ и съюзническите войски и представители се присъединят към усилията, ролята не е поддържаща, а е по-скоро с амбицията за временно доминиране в страната преди оттегляне. А в това има повече смисъл – дори ако политическите и военни лидери нямат голям интерес да говорят за предишните неуспехи и защо са променили тактиката си.

Работата чрез местните сили и силовите структури по ирония бе в сърцето на първоначалната изключителна успешна операция от 2001 г. за сваляне на афганистанските талибани. Тези уроци обаче бяха бързо изгубени на фона на по-грандиозни, военни конвенционални амбиции в Ирак.

Единственото място, където тази стратегия не проработи е Сирия, пише Апс. Там САЩ остават твърде ненаясно дали все още искат да свалят правителството. Те се оказват и обградени от други правителства, включително Иран, Русия, а сега и Турция, които имат други перспективи и мнения.

Иронията е, че докато голяма част от интелектуалната и финансовата енергия е отишла в по-големи войни от 11 септември насам, Западът всъщност има значителен успех в борбата си с тероризма. Алкайда постепенно бе съборена, Бин Ладен бе открит и убит. Чрез наблюдение и разузнаване, войници на специалните части и дронове – въоръжените операции биват спирани.

Това обаче не попречи на възхода на ИДИЛ, която сега открива нови техники да наранява Запада, особено радикализирайки отделни лица и малки групи, които извършват трудни за спиране атаки с множество жертви. Но това не е толкова изненадващо. Подобно на използването на антибиотици за лечението на инфекция, винаги ще има опасни нови щамове, които се нуждаят от друго третиране.

Лесно е да се каже, че атаките – и нападателите, трябва да бъдат открити и неутрализирани много преди удара им. Но това никога няма да бъде напълно възможно. Това, което е важно е да се следят реалните опасности и реалните инструменти за предотвратяването им: ограничаване на достъпа до оръжия, да не се отблъскват големи сегменти от населението, така че потенциално да се радикализират. Трябва да избягваме свръхреакцията, която свършва с поляризиране на обществото, задълбочаване на разделенията и влошаване на всичко останало. В Европа, за съжаление, нещата вървят точно в обратна посока, пише Апс.

Крайната стратегическа грешка, която отвори вратите за атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон бе тревожно банална. Никога не трябваше да се допуска пътниците в самолетите да носят смъртоносни оръжия с остриета като макетните ножчета, убили пилотите. Нито пък нападателите да успеят да достигнат пилотската кабина.

Петнайсет години след онзи ужасен ден, не мога да не се замисля дали нямаше да постигнем повече, ако бяхме направили по-малко, завършва авторът.

По статията работи: Виктория Тошкова

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител